|
Ентусиазиран, едър и малко тромав, По е най-големият фен на кунг-фу в околността, което не се връзва особено с ежедневната му работа в семейния китайски ресторант. Когато неочаквано е избран да сбъдне древно пророчество, мечтата на По става реалност и той се присъединява към света на кунг-фу, за да се обучи редом до своите идоли от легендарната Страховита петорка: Тигрица, Жерав, Богомолка, Змия и Маймуна — под водачеството на техния гуру, майстор Шифу. Междувременно изпълненият с мъст коварен снежен леопард Тай Лунг се е запътил към тяхната Долина на мира и сега По трябва да защити всички от надвисналата заплаха. Дали ще може да сбъдне мечтата си да стане кунг-фу майстор? По влага цялото си сърце и душа в тази задача, за да открие накрая, че най-голямата му слабост може да се превърне в неговата най-голяма сила.
ДА СЕ ПРЕВЪРНЕШ В ГЕРОЙ
Независимо дали зелено чудовище се опитва да спечели това, което му се полага или група животни от зоопарка тръгват обратно към родния остров, публиката от всички възрасти обича и се наслаждава на истории за нелогични победители. Може би защото всеки от нас е водил неравни битки и е съпричастен към героите в тези забавни приказки.
Какво ще кажете за панда, чиято мечта е да стане кунг-фу майстор? Точно така, закръглена, тромава черно-бяла панда, която има един единствен стремеж в живота си – да стане експерт в бойните изкуства, които се основават на бързина, ловкост, психическа сила и светкавични рефлекси. Това е трудна, някои биха казали, безрасъдна задача. Но не е ли това и смисълът на героизма?
Когато режисьорите Джон Стивънсън и Марк Озбърн и продуцентът Мелиса Коб се запознават с този нетипичен сюжет, те са силно заинтригувани. Изпълненото с трудности пътуване на По в „Кунг-фу панда” докосва всеки един от тях.
Режисьорът Джон Стивънсън започва: „И тримата сме родители – аз имам две дъщери, Марк и Мелиса също имат деца. Искахме да направим филм, който да има какво да даде на малките зрители. „Бъди своя герой” – това означава да не търсиш навън онова, което можеш да откриеш вътре в себе си, и не очаквай някой друг да направи нещата както трябва. Ти самият имаш възможност да постигнеш всичко, само трябва да си го поставиш за цел. Дай най-доброто, на което си способен.”
„Това бе важно за всички нас от самото начало – продължава Озбърн. – „Кунг-фу панда” има тема, позитивно послание, в което ние самите вярваме. Искахме да бъде забавно преживяване, с много хумор и екшън, но и да има послание, което да се запомни.”
Стивънсън допълва: „От самото начало знаехме къде искахме да стигнем, и вероятно по-важното е, че знаехме как да отидем. Всъщност целяхме да направим филм, който притежава вечност – историята се развива в древен Китай, но тя важи за всяко място и по всяко време. Най-великите приказки са вечни. И ние ясно си бяхме поставили за цел филмът ни да има това качество – класическо героично пътуване. Разбира се, трябваше да е и забавен, изпълнен с хумор и битки, но основната тема бе за героя в самите нас.”
„Бях режисьор на телевизионното шоу на DreamWorks „Father of the Pride”, - разказва режисьорът Джон Стивънсън. – Докато подготвяхме финалния сезон, ме помолиха да работя върху проекта „Кунг-фу панда”. Когато разбрах за какво става дума реших, че ще бъде интересно предизвикателство, затова се съгласих без много да мисля. Реших, че ще потърся алтернатива на станалите популярни през последните години филми с „говорещи животни”.”
Няколко години преди световния касов хит „Шрек” да излезе на екран и да се превърне в крайпътен камък в историята на анимацията, друг кинотворец Марк Озбърн представя сензационния си късометражен филм „More”, който му донася номинция за Оскар® и отворя много врати пред амбициозния автор. Озбърн разказва: „Една от тези врати бе на DreamWorks. Пристигнах тук като режисьор, работех в отдела няколко години, правих бележки по проекти и развивах истории, които нямаха конкретно бъдеще. Тогава чух за „Кунг-фу панда” и си помислих, че има страхотна концепция. Написах няколко бележки и по-късно се захванахме със сериозното оформяне на продукцията. Имахме героите, няколко местоположения и главните сюжетни линии на филма, но не бяхме сигурни в каква посока трябва да поеме. В този случай открих вълнуващата възможност да опитам работа с компютърно генерирани образи и голям екип за първи път.”
Продуцентът Мелиса Коб споделя и своята гледна точка: „Наистина искахме да направим нещо различно от стандартните анимации. Много обичаме тези филми, но искахме да разчупим клишето. Разбира се, щеше да има и комедия, и екшън, и семейно забавление, които са характерни за този жанр, но най-голямата ни цел бе на направим филм, който е актуален както днес, така и за в бъдеще.”
ДОМАШНО ЗА ДВАМА
Талантливото дуо Джонатън Айбъл и Глен Бъргър са сценаристите на „Кунг-фу панда”. Айбъл разяснява: „От самото начало продукцията разполагаше със страхотен екип. Ние дойдохме само за една седмица като консултанти да помогнем при изясняването на историята. Кои сцени са необходими и кои са излишни? Дали са правилно подредени? Как да се фокусираме върху сюжета? Видяхме докъде са стигнали и направихме няколко предложения. Седмицата се превърна в месец, после още два месеца, после още деветнадесет.”
За Глен Бъргър нещата стоят по следния начин: „Пречката бе в богатството на материала – изумителни бойни сцени и страхотни забавни моменти. Трябваше да изрежем много епизоди, за да се концентрираме върху основната цел и сърцевината на филма. С толкова красиви пейзажи и прекрасни герои, екипът естествено бе пренаситил сценария и бе затрупал основната тема. Нашата задача бе да съсредоточим фокуса върху самата история.”
А историята без съмнение е за По. Затова създателите на филма се събират няколко пъти за уточняване на историята: Кой е По? Какво иска той? Как да го получи? Какво се случва? Как свършва всичко? И всичко това е с цел да се определи посоката на приказката, без значение от отделните сцени, гегове или декори. Бъргър продължава: „Понякога в процеса на създаване на филма изникваха разногласия относно отделен елемент и тогава ние задавахме няколко ключови въпроса: Това разказва ли историята? Ако е така – чудесно. Но дали може да я направи по-забавна, по-драматична, по-напрегната? Така протичаше целият процес, някои предложения бяха страхотни, но просто не пасваха на основната тема, затова се налагаше да ги отрежем.”
Режисьорът Стивънсън споделя: „Едно от нещата, които бяха важни за мен – а смятам и за останалите – бе, че определено не исках да правим пародия, защото всички, които работеха във филма бяха почитатели на филмите за бойни изкуства. И всички смятахме, че трябва да се отнесем с уважение съм този жанр.”
„Кунг-фу панда” - дебютният пълнометражен филм на Стивънсън и Озбърн – трябва да бъде вълнуващ, анимиран кунг-фу филм, изпълнен с много смях и забавления. Озбърн заявява: „Един анимационен филм коства много любов, но и много труд. Направата му отнема години работа, в случая около пет години. Затова е от голяма помощ да имаш някой, с когото да споделиш този товар. Джон и аз работехме рамо до рамо през цялото това време.”
Продуцентът Коб добавя: „Джон Стивънсън е фантастичен режисьор. От дълго време е в бизнеса и има богат опит с анимационните филми. Започнал е работа като кукловод в шоуто на Джим Хенсън и в „Кунг-фу панда” прояви страхотен усет към художествения процес. От дългогодишния си творчески опит той е научил едно: имай вяра в самия процес. Това наистина бе от голяма полза, звучеше малко като дзен мантра за по-добра режисура: „Всичко накрая ще свърши, затова просто трябва да продължим да правим най-доброто.”
Продуцентът и двамата режисьори са решени да създадат „един от най-добите филми на студиото за всички времена”, което би звучало доста високомерно, ако тази цел не бе вдъхновена от двете думи в заглавието на филма – кунг-фу. Въпреки че е неразривно свързано с бойните изкуства, „кунг-фу” също така се отнася за достойнствата на личността и усъвършенстването чрез усилен труд. В сърцето си „Кунг-фу панда” е филм за това да бъдеш най-доброто от това, което би могъл; да бъдеш своя герой.
След като Стивънсън и Озбърн официално се присъединяват към екипа, те се заричат едно нещо. „Бяхме си поставили възможно най-високата цел с този проект – да го направим най-добрия филм за всеки. Това беше нашият стремеж и искаме да видим до каква степен сме го постигнали. Според мен анимацията в „Кунг-фу панда” е най-доброто, което сме правили, а Марк изигра основната роля при вдигане на летвата с работата си с аниматорите, опитвайки се да достигне максимално равнище на финес, нюанси, изтънченост и реализъм”, завършва Стивънсън.
Озбърн добавя: „Едно от нещата, които мислехме, че ще бъдат интересни бе да създадем рисувани герои, които да не действат в типичния „анимационен” стил. Искахме стилизирани герои, които да се държат правдоподобно... но също така да бъдат участници в характерните за този жанр случки – например героят да падне от огромна височина и да не загине.”
Всички участници са на мнение, че от една страна „Кунг-фу панда” е семейна комедия, но тя също представлява един вид екшън приключение в стила на бойните филми от 70-те години. Стивънсън отбелязва: „Една от комичните предпоставка в нашия филм се крие още в самото заглавие. Кунг-фу изисква изключителна подвижност, самодисциплина и физически умения, а пандите са известни като спокойни, лениви, пълнички животни – навярно най-забавните и миловидни създания, които можете да си представите. Според мен „Кунг-фу панда” е изключително забавна и наситена с динамика приказка с прекрасно послание.”
КОГАТО УЧЕНИКЪТ Е ГОТОВ, ИДВА УЧИТЕЛЯТ
Когато По тупва пред майстора треньор Шифу в ролята на пророкувания воин Дракон – церемония, която се случва веднъж в живота - той не отговаря на представата за велик боец. Тази чест се полага на един от учениците му сред Страховитата петорка, затова Шифу се заема със задачата да се отърве от отпуснатия По. Мелиса Коб споделя: „По е толкова старателен само защото се намира в присъствието на своите идоли от Петорката сред Нефритения дворец, той е прекалено ентусиазиран, прекалено развълнуван, за да се предаде. Техните отношения са заядливи отначало, но накрая се променят, когато осъзнават важността на воина Дракон. Така че имаме двама герои, които трябва заедно да разрешат един проблем, но просто не знаят как.”
Продуцентът Коб се наслаждава на разликата между размера и силата, която Шифу владее. „Това, което най-много ми харесва у Шифу, е че той е толкова малък, но невероятно силен. Само с малкото си пръстче той прави Пo безпомощен и е много забавно да видиш такава концентрирана енергия в миниатюрен герой. Шифу винаги е в кондиция и държи ситуацията под контрол.”
ПЕТИМА БОЙЦИ
Идолите на По, Страховитата петорка са ученици на Шифу. Те са суперзвезди в света на кунг-фу и герои за По. Нивото на бойните им умения е ненадминато и е в резултат от усилени, ежедневни тренировки под ръководството на техния майстор. Те са най-страхотните екшън звезди и пазят Долината на мира и нейните жители, които ги уважават като въплъщение на силата и духа, обединени в пет отличителни създания.
В хармония с почитта, която създателите на филма отдават към кунг-фу, те избират Петорката да се състои от животни, на чието име са наречени действителни бойни стилове. Озбърн разяснява: „Имаме стил тигър, жерав, змия, богомолка и маймуна, всеки от които е представен от същото животно. В миналото във филмите за кунг-фу е типично да видиш актьори, които имитират по време на бойни сцени движенията на тези животни, но за първи път животни се бият по такъв начин – с удари като човка на жерав или змийска опашка.”
Стилът тигър е много директен и агресивен, затова аниматорите внасят тези черти и в характера на героя. Изключително силна, Тигрицата използва до голяма степен мощта си по време на битка. Тя е енергичен образ, своеволна, открита и категорична.
Тигрицата и Змията са женските образи от Петорката. Продуцентът Коб размишлява: „Тези два образа са идеалните примери за младите момичета. Всъщност това, което е интересно, е, че те са женски характери с женски гласове, но ние не ги изолираме по никакъв начин във филма. Те са неразривна част от Петорката и са точно толкова важни колкото и мъжките образи. По никакъв начин не са подценени, само защото са жени. Всъщност Тигрицата определено може да се нарече най-силният боец от петимата.”
Докато Тигрицата е сериозна и отдадена, за Маймуната не може да се дадат такива определения. Като боец, той е много непредсказуем и игрив. Той използва четирите си крайника и опашката постоянно, стремейки се да разсее противника и да го обърка. Маймуната може да използва крайниците и опашката си едновременно, освен това е гъвкав и подвижен, което му помага да използва серии от юмручни удари за кратък период от време.
Ако Маймуната залага на объркването, то Змията прикрито връхлита и поразява противника. Нейният стил се отличава с потайна, изненадваща атака и свирепи и жестоки светкавични удари. В „Кунг-фу панда” Змията е изключително красива и очарователна – това е още един начин тя да се промъква и да разсейва опонента си. И тогава като навива тялото си около атакуващия крайник на противника, тя се изстрелва в ответен удар.
За разлика от компактния и бърз стил на Змията, Жерава е пълна нейна противоположност. В традиционния стил жерав, бойците използват ръцете си като имитират удар с клюн. Създателите на филма са взели от самото начало решение Жерава да не използва човката си по време на бой, защото би било прекалено брутално. Вместо това те са се концентрирали върху други негови отличителни черти. Жерава е грациозен и използва внушителния си размах на крилете, за да отклони ударите с помитащи движения. Независимо от красотата си, Жерава може да бъде доста силен противник.
Докато Жерава донякъде може да се нарече позьор, Богомолката е опасно поразяващо насекомо. Дребна и много, много бърза, Богомолката е също изключително точна – което го прави почти незабележим. Той се промъква и нанася прецизен удар, без противника да разбере какво го очаква.
ЗАДАВА СЕ НЕЩО ЗЛО
Какво би била една история за героизъм без опасен злодей? Силата на Страховитата петорка трябва да се докаже в битката лице в лице с лошия. При толкова качествени добри герои, отрицателният трябва да има силно заплашително присъствие... и това наистина е така.
Тай Лунг е най-опасният противник – внушителен физически, безмилостен, воден от маниакална ярост, много надарен. Той е бил най-могъщият боец от Долината, но от 20 години е затворен в крепост, където черно му сърце се е напоило с гняв и мъст. Дори някои от гражданите на Нефритения дворец да смятат, че Тай Лунг може да избяга от затвора, има един, който не е на това мнение. Командир Вачир е проектирал и надзирава крепостта, построена с единствената цел да държи Тай Лунг далеч от възможността да опустоши отново Долината на мира. Командирът е носорог с широки рамене, едър и мускулест и не се страхува от никого и нищо... освен от леопарда. Това е едно от нещата в съзнанието му, за което избягва да мисли. Затова не може да приеме бягството на Тай Лунг като нещо, което се е случило в действителност.
ПОСЛЕДНИ ГЕРОИЧНИ ДУМИ
Кунг-фу, биещи се животни, страхотни декори и пейзажи, изцяло нов свят и... послание? Какво кара създателите на филма да се надяват, че публиката ще бъде привлечена от „Кунг-фу панда”?
Мелиса Коб споделя: „Работата по „Кунг-фу панда” бе страхотно, уникално изживяване, защото екипът наброяваше над 300 души, които идваха всеки ден в студиото заредени с положителни емоции. Те обичаха героите, обичаха кунг-фу, обичаха начина, по който изглежда филмът. Бях вдъхновявана всеки ден от тях, работата по филма за мен бе истинско щастие.”
Марк Озбърн казва: „Нямам търпение хората да видят продукта на нашия труд, защото когато аз го видях за първи път бях изумен. Когато видях плодовете на нашия труд, събрани наедно... дъхът ми спря.”
Джон Стивънсън коментира: „Филмите за бойни изкуства по известен начин приличат на тези за Дивия запад – те са класически приказки за доброто и злото и за това, как да извлечеш най-добрите качества на героите. Продукциите от 70-те години изглеждат малко вехти в днешно време, но в никой случай не трябва да бъдат пародирани – трябва да се отдава чест на този жанр. Това и направихме и смятам, че се справихме добре.”
|
