Вероятно нито един музикален елемент не е толкова неделим част от историята както танцът , който е същината на собствената „песен на сърцето” за Мъмбъл.
Милър твърди, “Когато решихме да направим филм за танцуващ пингвин не очаквах, че дигиталните аниматори могат да създадат такъв брилянтен танц. В крайна сметка и танцьорите, както аниматорите придобиват умения цял живот. Така че единственият начин да накараме пингвините да танцуват бе чрез компютърна анимация. ”
Милър вярва, че Сейвиън Главър е точният избор за степ революцията на Мъмбъл. “Имайки пред вид, че Мъмбъл е виртуозен танцьор, кой по-добре от Сейвиън ще играе неговата роля? Неподражаемият танц на Сейвиън бе заснет, за поредицата основни танци на Мъмбъл. Той е смайващ перкусионист,” твърди Милър. “Ритъмът му е толкова сложен и усъвършенстван. Степ танцът е музика, която се създава чрез тялото, а Сейвиън е виртуоз. Може да му покажеш какъвто и да е танц и той веднага импровизира. В един момент ние му показахме хеликоптер и той пресъздаде звука му с краката си. Той се движеше толкова бързо, че бе по-бързо от колкото камерата може да го заснеме ... или така ми се стори гледайки с просто око. Той наистина е изключителен.”
Направил своя дебют на Бродуей едва на 12 годишна възраст, Главър е поделял сцената с легенди като Сами Дейвис Джуниър и Джрдж Хайнс.
“Силно вярвам, че щом децата видят танцът на пингвина ще възкликнат „Това е много яко”, Джордж Милър отново връща степа на сцената и аз съм му много благодарен за това” споделя Главър “И аз не съм единственият, сигурен съм, че мнозина професионални танцьори също му благодарят.’”
Джуди Морис потвърждава мисълта на Сейвиън. “Малкият син на композитора бе напълно запленен, докато гледаше Сейвиън да работи – и от тогава танцува степ като луд.”
“Процесът на създаването на този филм бе удивителен,” казва Главър. “Всичко е заради мигновеното удовлетворение. Докато аз бях на сцената, носейки костюма и всички онези малки рефлектори върху него, миг след това Мъмбъл бе на монитора. Вие реално ме виждате като Мъмбъл.”
Въпреки, че степ дансингът бе избран да придаде на Мъмбъл индивидуален стил на изразяване, създателите на филма искаха да представят и други видове танци, така Милър нае хореографката Кели Аби. “Kели направи всичко. Тя е топ сценичен и музикален видео хореограф в Австралия, а също и изключителна танцьорка. Във филма тя танцува и представя движенията на няколко героя включително Норма Джийн, Глория и Рамон.”
“Имаше няколко наистина интересни предизвикателства в този филм,” твърди Аби. “Танцьорите би трябвало да се движат, а ние се влачехме, но такава е структурата на пингвините, те приличат на футболна топка с крачета.”
Да се научиш да се движиш като пингвин беше едно от изискванията за всеки от актьорите, за това Аби основа задължително „пингвинско училище” За да може да обучава всички да се движат като пингвините. Аби трябваше да се научи сама преди това. “Гледах много документални филми; Трябваше да разбера кое би било най-доброто сред няколко разновидности пингвини.”
“Пингвините имат колене но те са доста навътре в телата им. Кели Аби подчерта значението на пингвино-подобните качества за танцуване и танцьорите трябваше да ”пингвинизират” движенията си,” обяснява режисьора.
“Подборът на танцьорите бе ключов фактор както за танцувалните, така и за драматичните сцени,” коментира Коулман. “И тъй като нашите танцьори имат музикално и театрално образование, движенията им винаги бяха много изразителни…винаги разказваха история.”
Аби твърди, “Сейвиън добавя друго измерение на този филм. Той е толкова уникален. Винаги изразява себе си чрез краката си. Винаги можехме да познаем, когато Сейвиън влиза в сградата, ние знаехме, можехме да го чуем!”
“Като танцьори ние трябва да бъдем благодарни на нашите музиканти , текстописци и създатели на песните,” твърди Главър. “Мисля, че музиката и танците са една от най-важните културни инвестиции, които имаме. Независимо дали сте певец, танцьор или какъвто и да е, музиката е ритъмът, тя е пулсът на сърцата ни. Музиката е живот.”
|
