Докато „Бейб” беше филм за говорещото прасенце, то това е филм за „танцуващия пингвин” твърди Джордж Милър за филма, който той представи на света през 1990 и последната му продукция „Весели Крачета”, която той режисира, продуцира и участвува в написването на сценария. Идеята за филма се ражда след много документални филми за дивия живот на пингвините в Антарктика, които Милър гледа с жив интерес.
“Епичната природа на Антарктика винаги ме е привличала” казва режисьорът “Преди около 10 години когато гледах ‘Life in The Freezer,’ документален филм за пингвините на BBC/National Geographicр ми хрумна, че там се крие една великолепна история. Пингвините живеят един толкова необикновен живот, доста алегоричен модел на поведението на хората. Начинът, по който те оцеляват в този далечен край на планетата, сгушени един до друг, за да се топлят, пеейки за да се сприятеляват.”
Милър поставя пингвинската ‘Песен на сърцето,’ като идентифициращото тананикане – нещото, което ги различава един от друг. “На нас това ни звучи като крякане,” уточнява той. “Но за всеки отделен пингвин това е като песен. На антарктическия леден бряг живеят повече от 25,000 пингвина, всеки от тях има уникална песен и по някакъв начин те успяват да се откриват в тази какафония.
“Тази история проследява главния герой от момента, в който неговите родители се събират, неговото излюпване и детство, младежките му години и всичко, което той преживява за да намери пътя в живота си.”
В общността на Императорските пингвини, Мъмбъл е роден без да може да пее. Родителите му го записват при специален учител, който да го окуражи да даде воля на най-дълбоките си чувства. Но те идват под формата на степ дансинг и тази странна особеност не се приема от обществото, в което живее. Използването на идеята за „песен на сърцето” позволява на Милър да съчетае музика и танци в историята си. “‘Весели крачета’ започна доста по-рано, преди да бъде разпространен ‘Маршът на пингвините’” обяснява Милър в отговор на често задавания му въпрос “Фактът, че документалния филм бе толкова успешен бе двойно удоволствие, защото спомогна за повишаването на зрителския интерес към компютърно анимираните филми за пингвини.”
|
