“Това е любовна история, в която обаче има много хумор, а освен това и силен драматизъм, когато се разглеждат теми като дискриминация, предразсъдъци и отмъщение. Да балансираш всички тези нюанси е голямо предизвикателство”, казва продуцентът Кари Брокоу.
Именно поради тази причина “Венецианският търговец” до момента е била единствената пиеса на Шекспир, по която не е направена мащабна филмова адаптация. Самият Ал Пачино е имал притеснения относно един от основните предразсъдъци свързани с пиесата. “Винаги съм чувствал, че в пиесата има момент на анти-семитизъм, който е актуален и в съвременния свят. Поради тази причина винаги съм имал смесени чувства към точно това произведение на Шекспир. Но когато започнах дая чета задълбочено установих, паралелите, които могат да се направят с обстановката в момента, в центъра на които седи един човек, подлаган на дискриминация, в резултат на което, той реагира прекомерно силно. А това е нещо, което може да се случи на всеки.”
Брокоу се съгласява “това е пиеса, която се занимава с анти-семитизъм, но самата тя не е анти-семитска. Самият Шайлок е образ, с който всеки може да се съпостави. Ние разбираме неговата болка, мъка и желание за отмъщение.”
Лин Колинс смята, че дълбочината на Шекспировия материал, никога не може да се разглежда само през призмата на расизма. “Това което аз искам хората да запомнят от филма е темата за човешката прошка и как ние можем да надраснем себе си и предразсъдъците си и различията си. Тук няма разделение между християни и евреи, а просто различни хора.” Друг деликатен аспект от “Венецианският търговец” са отношенията между Антонио и Басанио, които режисьорът Майкъл Радфорд искал да покаже открито, но без да ги превръща във фокус на специално внимание.
Радфорд казва “доста обсъждахме еротичните нюанси в отношенията между двамата и решихме, че макар и маниерът на писане между на Шекспир да е твърде двусмислен, със сигурност може да се каже, че между Антонио и Басанио има много силни чувства, които могат да се нарекат любов. Дали тя е била само платоническа или не, никой не може да знае.”
Джоузеф Файнс добавя “според мен в днешно време ние сме прекалено обременени със сексуалността си. В Елизабетианската епоха нещата са били съвсем различни и затова пиесата по същество е любовна история във всичките и аспект и може да бъде интерпретирана по много начини.
Сър Джеръми Айрънс добавя “смята, че наистина сме твърде двустранно ограничени в нашите разбирания за сексуалност. По времето на Елизабет мъжкото дружба е била висша форма на приятелство. И то по един странен бащино-синовен начин, когато един по-зрял мъж взима под крилото си, сприятелява се и дори може да се влюби платонично в по-млад мъж и да се грижи за него, докато дойде момента той да се ожени и създаде свое семейство.”
|
