Популярността на Шекспировите пиеси е довела до многобройни екранизации, всяка от които има своя специфичен визуален облик- от класическия “Хамлет” на Кенет Брана, до модерният “Ромео и Жулиета” на Бъз Лурман.
Екипът на “Венецианският търговец” обаче има своята концепция за уникална визия на новия филм. Навиди споделя “говорих с Майкъл Радфорд по въпроса и той каза, че не иска да залита в прекомерното модернизиране на филма. Затова решихме да пресъздадем автентичната атмосфера на Венеция от 16 век, така както бихте я видели ако наблюдавате ренесансови картини, като модернизирането идва от самия начин, по който е поднесен текста и как са вплетени отделни детайли от дизайна на продукцията”
Майкъл Радфорд казва. “Исках да направя така, че да може да се усети мириса и полъха на епохата. Не исках напудрени актьори, които се разхождат в стегнати и стерилни костюми”.
Един от ключовите моменти за постигането на тази уникална визия на филма е привличането на оператора Беноа Делом. Кари Брокоу коментира “невероятно е как той успя да създаде картина, която е едновременно пищна като картина и в същото време абсолютно натуралистична. Във всеки кадър име невероятна дълбочина и игра със светлосенки. Съществена част от филма е заснета със ръчна камера, което дава живот и непосредственост на самата история, защото повечето исторически филми са заснети по един прекалено изкуствен и някак отчуждаващ маниер.”
Продуцентът Джейсън Пиет обобщава “ако се отпечата които и да е кадър от филма, човек би помислил че гледа картина!”
Ал Пачино е поразен от работата на Делом. “Нещото, на което наистина се възхищавам е, че като гледаш филма през цялото време се усещаш пренесен в 1596 година. Начина, по който той е нарисувал филма е просто зашеметяващ!”
“Беноа е създал една мистериозна, мрачна и секси атмосфера на Венеция”, отбелязва Джоузеф Файнс. Филмът не е бляскав, светъл и красив, а мрачен, загадъчен и секси.”
Не по-малка роля в създаването на уникалния облик на филма има талантливия дизайнер на костюмите Сами Шелдън, която е работила по филми като “Гладиатор” и “Приказки от Кентърбъри”. Тя споделя “по това време костюмите в Англия са много тежки и геометрични, но във Венеция всичко е много по-меко и секси- типичен ренесансов стил. Ние взехме това, като в същото време се опитахме максимално да засилим реализма и функционалността на дрехите.”
“Реализъм” е ключовата дума за подхода на Радфорд към филма и това е отразено не само във визуалния му облик, но и в пресъздаването на самите герои. Основната грижа на Радфорд е всяка реплика да бъде естествена и функционална, тоест да има реален разговор, а не просто Шекспирова оратория.
“В един момент се получи съвсем реален разговор между реални хора”, споделя Лин Колинс. “Все едно не говорехме в рима, наистина се получи невероятно!”
Ал Пачино добавя “този филма се опитва да направи нещо много амбициозно- да остане верен на духа и периода на филма, да използва същия текст, но да го поднесе по един прекрасен и съвременен начин, който да направи цялата история, много по-реална и близка до хората.”
Джоузеф Файнс обобщава “мисля че хората не искат просто някой, който им говори прекрасни, но неразбираеми неща на Шекспиров английски, а да разберат мотивите на тези герои и какво ги кара да постъпват така.”
|
