През 1958 г. в хотел „Ел Роял“ близо до езерото Тахо, един нервен мъж заравя вълнена чанта под дървения под на своята стая. По-късно същата нощ някой му идва на гости – и оставя след себе си един труп...
Десет години по-късно соул певицата Дарлин Суит (Синтия Ериво) пристига в „Ел Роял“ с куфар, изпълнен с премерен оптимизъм. Облечена с жълта рокля и прозрачен тренчкот, като че ли тя винаги е имала готовност неприятностите да се излеят отгоре й. Като една жена с достойнство и самочувствие, разорена, но съвсем непобедена, тя е с високо вдигната глава. „Палтото на Дарлин казва всичко за тази жена“, обяснява дизайнерът на костюмите Дани Гликър. „Тя се опитва да се предпази от заобикалящия я свят, но защитата й е прекалено слаба. Тя се появява от света на тези прекрасни женски групи като Supremes, които се обличаха с чувство на официалност и въздържаност.
За тях не са толкова важни блясъка и показността; всичко е въпрос на женственост и елегантност. Когато виждаме за първи път Дарлин на паркинга, тя е една истинска дама. Но тя е също жена, която пътува сама, и с развитието на действието разбираме, че тя има доста травмиращи моменти в миналото. Нейната невероятно добре изглеждаща външност се опитва да прикрие нещо, което обаче може да излезе на бял свят“.
За Ериво жълтата рокля символизира нейната същност: „Жълтото е толкова светъл цвят и мисля, че е почти като нейната аура. Това е нейният вътрешен цвят, все едно е изкарала сърцето си на показ. Тя е имала своите тежки моменти и има нужда от нещо, което да я накара да се почувства самоуверена отново – да разбере коя е самата тя, да запази любовта си към музиката, защото именно тя я е мотивирала да продължи напред. Музиката поддържа нейната душевна чистота“.
Когато Дарлин преминава от паркинга и влиза в хотела, като така прекосява и границата между Калифорния и Невада, тя се натъква на свещеник, отец Даниел Флин (Джеф Бриджис), който изглежда изгубен и объркан. „На пръв поглед“, казва Бриджис, „виждате типичния свещеник за ония години. Но има някои детайли, които са незабележими в началото, например че якето и панталоните ми не си отиват съвсем с яката ми. Не съм точно този, за който се представям. Има няколко знаци за това, които няма да забележите, ако не внимавате добре“.
На рецепцията Дарлин и Флинт срещат търговския пътник Ларами Сиймур Съливан (Джон Хам), груб южняк, пременен с риза и лъскава вратовръзка под карирано сако, които са отражение на дар словото му. (И не е изненада, че той настоява да наеме точно толкова бляскавия апартамент за младоженци, макар че е ерген.) Чрез неговия несвързан монолог научаваме, че някога „Ел Роял“ е бил най-посещаваното място в Тахо. Най-прочутите звезди и политици са се отбивали в околностите на местното казино, в бара, вилите и басейна.
Но както важи и за самото десетилетие, добрите времена са към края си. „Ел Роял“ губи лиценза си за хазарт, знаменитостите отиват другаде и всичко пропада с шеметна скорост. Сега във фоайето на хотела, където блясъкът е избледнял с годините, а смехът е заглъхнал, Флин, Суит и Суливан са посрещнати от 20-годишния мениджър и единствен служител в хотела Майлс Милър (Луис Пулман). С риза, която не му е по мярка, и сако, като че ли втора употреба, Милър изглежда като сглобен от различни части, оставен тук от някой, който е забравил да уведоми семейството му.
„Майлс е малко странна птица“, казва Пулман. „Той се чувства некомфортнo в собствената си кожа, нервен е и му личи, че е тотално превъртял. Не е ясно откога той е тук или защо изобщо е дошъл в „Ел Роял“. Все едно е в някакво чистилище и очаква неизбежното да се случи. А с развитието на действието той се превръща в нещо като руска матрьошка. Постоянно разкривате нови пластове от този герой и неговата история“.
Докато Флин и Дарлин решават в коя стая и съответно в кой щат ще отседнат, на паркинга се чува резкия звук от спирачки на кола. В хотела бързо се шмугва хипито Емили Съмърспринг (Дакота Джонсън), чийто дрехи и маниери намекват, че тя е жена, изцяло приела втората вълна на феминизма. „Емили е въплъщение на самостоятелната жена от 1969 г.“, отбелязва дизайнерът Дани Гликър. „Тя има собствена мисия. Цял живот се е борила да отстоява себе си и затова обича да се перчи; тя не се притеснява да изглежда предизвикателно“. Облечена с тесни джинси, елек без ръкави и кожено яке, „тя изглежда невероятно жизнена, едновременно силна и възбуждаща“. Емили иска стая, хвърля парите на рецепцията, грабва ключа и изчезва със същата скорост, с която нахлува в хотела.
Четирима гости, един странен домакин – а предстои да бъдат представени още двама герои. Заедно с още много изненади, обрати и тайни. Тежките времена в „Ел Роял“ тепърва предстоят...
|
