Имайки предвид темата на филма и фактът, че стилът е бил основополагащ за групата и нейния фронтмен, не е изненада, че дизайнът, костюмите и локациите, където е заснет, са ключов елемент за създаването му. Пера, кожи, кадифе, мрамор и лъвове от злато, каквото и да ви хрумне, ще го видите на екрана.
Задачата да създаде визията на филма се пада на художника Арън Хей, който като истински експерт намира най-подходящите места за снимки. Сред тях са летището Бовингдън в Хертфордшир, великолепната арт деко сграда на кметство Хорнси в северен Лондон, LH2 Studios в западен Лондон, както и прочутия нощен клуб Хевън. Голяма част от снимките на закрито са заснети в сградата Gillette в югозападен Лондон.
Хей започва работа като проучва снимки на Queen и Меркюри. Преглеждайки хиляди снимки, много от които без дати, но ориентирайки се по прическата на Фреди, която става по-къса с времето, екипът на Хей създава хронологична поредица на стената, показваща развитието на групата от 1970 до 1986.
Достъпът, който Брайън Мей дава до своя архив, както и историческият консултант Питър Фристоун, са от изключителна полза за Хей и хората му. „Беше забележително да отидем в къщата на Брайън и да се разровим в личната му колекция. Той е запазил всеки билет, всеки плакат, всеки албум, който групата е създала. Дори и част от техния гардероб“.
„След като подредихме снимките в хронологичен ред, реших да измисля цветовата палитра за всяка година и се опитахме да се придържаме към нея по отношение на декора, гардероба и всичко останало. С преминаването от 60-те към 70-те имаме топли тонове – авокадо и портокал, кафяво, топли и земни цветове. От средата до края на 70-те наблюдаваме диско палитра, в която основните цветове започват да изпъкват малко повече, докато стигнем до ранните 80-те с неонови и крещящи шарки. През тези 15 години, от 1970 до 1985, се случват безброй неща и имаше с какво да си поиграем визуално“, споделя Хей.
Хей също така прибягва до услугите на музикалния консултант Пийт Меландрон, за да е сигурен, че използваните музикални инструменти са автентични. Много от инструментите през 70-те са били втора ръка и е било много трудно да се намерят точни техни копия, но Меландрон, който помага в концертната дейност на Мей, спомага за наемането на някои от инструментите от колекцията на Мей, включително и бялата китара, с която Гуилим Лий свири в сцените в студио Rockfield.
|
