За създателите на филма - Еспиноза, сценаристите Рет Рийз и Пол Уърник и продуцентите Дейвид Елисън, Дана Голдбърг, Бони Къртис, и Джули Лин, Признак на живот е пътешествие в науката. Те провеждат безкрайни консултации с астробиолози, експерти по космическа медицина, и други учени не само за да покажа реалистично безгравитационния свят на МКС, който всички познават.
Но също така и за да създадат нова форма на живот за филма, която е изцяло уникална и оригинална, и в същото време базирана на много реални биологични принципи.
За своите изследвания, те се обръщат към двама технически съветници: д-р Кевин Фонг и д-р Адам Ръдърфорд. „Космосът е екстремна среда, като всяка екстремна среда, които сме се опитали да завладеем през 20-ти век - пустини, полярни ледени шапки, най-високите планини. - казва Фонг, чието обучение като астрофизик и лекар го прави уникално подходящ за работа в НАСА в отдел Човешки адаптации и противодействия. Той е експерт по космическа медицина и обучава специалисти как да се опазят астронавтите живи и здрави в космоса. - Това, което знаем за екстремните среди е, че не може да отидете там за дълго безнаказано - ще се върнете буквално по-малко човек, от това което сте били.“
„Лекар, който работи за защита на човешкия живот в такава среда, наистина е наясно колко крехък е той. Като добавите допълнителна заплаха под формата на нещо чуждо, въпросите стават още по-сложни, - продължава Фонг. - Достатъчно трудно е да останеш жив там на рутинна мисия, когато всичко върви добре. А когато нещата се объркват, хората започват да умират доста бързо.“
Хю Дери преминава през обучение, близко до това на д-р Ръдърфорд, британски генетик, който е публикувал влиятелни книги за създаването на живот и използването на генетични модификации, за да се правят нови форми на живот. „Когато имаш работа с неизвестни агенти или организми, с потенциално опасни или инфекциозни, съществуват редица протоколи за действия как се спре всяка евентуална заплаха, - казва Ръдърфорд. - Те са стриктно прилагани при едрата шарка и Ебола - има много стегнати регулатори, които се управляват от големи организации като Центъра за контрол и превенция на заболяванията.
В нашия случай организмът се съдържа в инкубатор, който се държи в запечатана лаборатория, която е на МКС на ниска околоземна орбита. Това изглежда като разумен протокол до определен момент...“
„Работил съм с Арион много преди да започнем снимките, - продължава Ръдърфорд. - Той искаше да разбере мотивите на един учен. Намирането на доказателства за извънземен живот е най-важното откритие в историята на науката, но като учен ще трябва да разбере какво, по дяволите, е това, което се тества.“
Експертното присъствие на Фонг помага на създателите на филма да разберат как реално астронавтите може да отговорят на заплахата на борда на МКС. „Прекарах дни в гледане на сцените от филма и разсъждавах: „Ако си лекар на тази мисия, какво щеше да се случи?" - казва Фонг. - Това са сценарии, които съм разиграл в главата си на теория, и когато видях колко достоверно се получи... почувствах се фантастично.“
Едно от предложенията на Фонг идва, когато Джордан трябва да излезе много бързо извън МКС, въпреки че истинските костюми за EVA (Eкстра-моторизирана активност) отнемат доста време да се сложат правилно. „Трябваше да преосмислим това действие, мислех си за използване на нещо като скафандър, - припомня си Фонг. - Решихме да използваме костюма за излитане, който не е съвсем за космическа разходка, и това добавя още един нюанс на заплахата в тази сцена.“
Фонг и Ръдърфорд казват, че докато откриването на живот на Марс определено е научна фантастика засега, идеята не е съвсем пресилена. „Марс е обект на възхищение, защото преди около четири милиарда години, условията на Марс са били много подобни на условията на Земята по същото време, - казва Фонг. - Големият въпрос е дали е имало живот на Марс. Дали условията му са позволили на живота да се прояви.“
Съвременният Марс е друга история. „Не смятаме, че има форма на живот, която ще оцелее на повърхността на Марс. Атмосферата е много тънка и всичко живо ще бъде стерилизирана от ултравиолетовата радиация. - отбелязва Ръдърфорд. И все пак, би могло да има начин, животът да е оцелял в продължение на хилядолетия, и ученият предлага една възможност. - Идеята е, че извънземният организъм е бил в режим на хибернация, защитен от радиацията под повърхността на планетата."
|
