“Джанис намери куклата... тази с бялата рокля“.
Дизайнерката на костюми Леа Бътлър създава с лекота костюмите, представящи съответната епоха във филма. Тя изработва и автентичните за една монахиня одежди, носени от героинята на Стефани Зигман, сестра Шарлот. „Леа имаше снимка на монахиня от 1956 г., която видях, когато отидох за проба на костюма“, спомня си актрисата. „Моето облекло беше абсолютно същото. Тя прекрасно си свърши работата. Чувствах се като съвсем друг човек с тези дрехи и те наистина ми помогнаха да вляза по-лесно в ролята“.
По-голямото предизвикателство е да се намерят подходящи и съответстващи на периода патерици, носени от Джанис, героинята на Талита Бейтман. Първоначално Томас Спенс и неговия екип решават, че са намерили точните патерици в eBay, поне според публикуваната там снимка. Когато обаче ги получават, те се оказват наполовината на размера, от който се нуждаят. Все пак се намират съвсем автентични патерици, но но те са преправени така, че да бъдат прикрепени към обувките на Талита. Но истинската находка е идвалидната количка, използвана от актрисата. Тя е закупена на търг и е принадлежала на Едгар Райс Бъроуз, създателя на Тарзан.
Друг отличителен елемент е „маската“ носена от Естер Мълинс, за да скрие очевидно обезобразяване, направена да изглежда така все едно е дело на нейния съпруг, майстора на кукли. „Много ми допада идеята да съм скрита зад завеса, или екран, или маска“, казва Миранда Ото. „Мисля, че когато играеш така, скрита под различни пластове, опитвайки се да покажеш коя си всъщност, изпъква повече талантът ти. Освен това обгръща съответният герой с повече страховитост и мистерия“.
Принос за усилване на напрежението във филма има и музиката. Конкретно една песен добавя доза привлекателност към филма, поне за Джанис, която е заинтригувана да влезе без разрешение в стаята на Би, когато чува от грамофона звучащата напълно невинно класика “You Are My Sunshine.”
Сандбърг е вдъхновен от контраста между тази песен и сюжета на филма, както и от музиката на полския композитор Кшищоф Пендерецки. Но всъщност музиката на „Анабел 2: Сътворение“, написана от композитора Бенджамин Уолш, му помага да създаде непрекъснато повишаващото се тягостно чувство, необходимо за филма.
„Бен беше готов да напише нещо нестандартно“, казва режисьорът. „Той дори покани професионален оркестър в студио, за да измисли странни звуци с техните инструменти, така че да можем да работим с нещо наистина уникално. Използвахме голяма част от тези записи във филма“.
Джеймс Уан е въодушевен от начина, по който Сандбърг се развива и усъвършенства в хорър жанра. „Дейвид създаде за филма един много класически облик, който го прави различен от традиционните филми на ужасите, с които сме свикнали в съвременното кино“, споделя Уан. „И мисля, че е важно да поддържаме тази вселена свежа и уникална. Всеки един от тези самостоятелни филми притежава различна атмосфера, но въпреки това те са свързани помежду си“.
Питър Сейфрън е напълно съгласен. „Това, което Джеймс създаде и Дейвид продължи с „Анабел 2: Сътворение“, са филми, които обхващат страховете, заложени в нашата природа, в нашето ДНК. Ние всички сме обсебени от идеята за тази кукла, която макар да е неодушевен предмет, успява да причини такова опустошение“.
„Тези филми са класически пример защо обичаме да ходим на кино“, казва Сандбърг. „Това е безопасно място, където може да изживеем толкова голям спектър от емоции – от страх до въодушевление и много други – и тези емоции да бъдат споделени. И в този случай да разберем как различни части от пъзелите в
„Заклинанието“ и „Анабел“ се напасват една с друга... или да ни намекнат какво предстои“.
|
