“Мислехме, че помощта ни за момичетата ще бъде нашето покаяние.
Накрая и предоставихме това, което искаше.”
Историята започва в средата на 40-те години, като основно действието се развива десетилетие по-късно, в средата и края на 50-те, съобразено с вече установената хронология на събитията в „Заклинанието“ и „Анабел“. И след като Анабел е създадена от любов, от любовта на баща към своята дъщеря, Добърман фокусира появата на нейната тъмна страна върху най-голямата възможна трагедия – загубата на дете и изследва докъде могат да стигнат родителите, борейки се със своята мъка.
Сандбърг обяснява: „Семейство Мълинс преживяват нещо ужасно и не се справят с него по особено добър начин. Вместо това те допускат злото в живота си и сега, за да поправят някои от нещата, които вече са се случили, вземат още едно лошо решение“.
За да облекчат самотата си от последните 12 години, те решават да поканят шест сирачета, които наскоро са загубили своето убежище, заедно с монахиня, която се грижи за тях, за да живеят заедно. „Това определено е лоша идея“, отбелязва Сандбърг, „защото, разбира се, Анабел също е тук“.
В ролите на съпрузите Самюел и Естер Мълинс са актьорите ветерани Антъни Лапалия и Миранда Ото. „Невероятно е, че разполагахме с Миранда и Антъни за тези роли“, казва режисьорът. „Те са първокласни актьори и са прекрасни във всяка роля“.
Сандбърг не е единственият, въодушевен от участието на Лапалия. 13-годишната дъщеря на актьора е изключително доволна, че той приема да участва във филма. „Откакто тя се роди аз винаги съм на снимачната площадка“, казва той. „Питала ме е в какви филми се снимам, но без никакъв интерес. Когато обаче й казах за продължението на „Анабел“, тя направо откачи. Каза ми: Ще разкажа на всичките ми приятели в училище, това е просто велико! Не можеш да си представиш колко съм щастлива! Не бях наясно с популярността на Анабел и на поредицата, но това беше невероятно изживяване за дъщеря ми. Всъщност това е първият ми филм в този жанр, но определено ми хареса много“.
Лапалия харесва и Сандбърг и „неговия свеж подход в работата. Когато за първи път се запознахме с Дейвид, си поговорихме чудесно за проекта. Той беше изцяло погълнат от филма. Допаднаха ми идеите му, а той хареса моя подход към образа на Самюел. Той беше съгласен да направи промени по време на снимките и това още повече ми допадна“.
Ото също е доволна да бъде режисирана от Сандбърг. „Той знае какво иска и ти обяснява всичко точно, но същевременно е мил, любезен и с него лесно можеш да се разбереш. Беше прекрасно да работим заедно“.
Ото признава, че е заинтригувана от ролята, донякъде заради детските си спомени. „Много обичах куклите и дори когато пораснах започнах да събирам старовремски кукли“, казва тя. „Но макар че изглеждаха като истински, а може би точно заради това, леко ме притесняваха“.
Нейната героиня Естер няма да е съгласна с последното, поне в началото на филма. „В началото Самюел и Естер са много щастливи. Той прави красиви кукли за децата, живеят в прекрасна стара къща и имат красива дъщеря – Би. Те са едно много щастливо семейство“.
Но идилията на семейство Мълинс не продължава дълго. Тяхната любима Би загива при трагичен инцидент. „12 години по-късно виждаме едни съсипани Естер и Самюел“, обяснява Лапалия. „Личи си, че нещо определено не е наред“.
„Както може да се очаква, те не са на себе си“, съгласна е и Ото. „Но за разлика от други на тяхно място, те са готови да направят всичко, за да си я върнат обратно... абсолютно всичко. Те се молят и призовават всички възможни сили, които ще им позволят да я видят или поне да чувстват присъствието й. Обаче така събуждат определени духове, които не са добре дошли в който и да е дом“.
И Естер плаща цената за това. 12 години след трагичното събитие, тя е белязана от такъв контакт и физически, и душевно. И след като домът им, по думите на Лапалия, се превръща в мрачно и потискащо място, с надеждата детска глъч да облекчи състоянието на съпругата му, те канят шест осиротели момичета да живеят с тях.
Заедно с момичетата пристига и сестра Шарлот, която е едновременно като приемен родител и техен придружител. Стефани Зигман е в ролята на тази малко особена монахиня, която има своите тайни, но сега изцяло се е посветила на доверениците си.
Зигман обяснява: „Сестра Шарлот е много щастлива и много силна жена, именно затова ми хареса. Тя се е посветила изцяло на грижата за тези момичета, да израснат заедно и да са като едно семейство. Те нямат дом и няма къде да отидат. Така че попадат в дома на семейство Мълинс и тя ги окуражава да гледат позитивно на техните проблеми“.
Момичето, което изглежда се нуждае най-много от подкрепата на сестра Шарлот, е една от най-малките – Джанис. „Между Джанис и Шарлот има много силна връзка“, допълва Зигман. „Не че Шарлот не се грижи за другите момичета, но тя прекарва малко повече време с Джанис, всъщност много повече време, защото момичето има проблеми с придвижването и съответно повече се нуждае от нея“.
Джанис страда от детски паралич и поради това не може да се движи като другите момичета. Тя използва патерици и не може да бяга, да си играе или да се разхожда свободно. И с всичките стълби в къщата, на нея щеше да й е още по-трудно, ако г-н Мълинс не влага целия си талант в изграждането на нещо като асансьор.
Талита Бейтман, която играе Джанис, разказва за своята героиня: „Тя е вечно тъжна, защото не може да си играе като останалите момичета, а и те непрекъснато я дразнят за това, макар че не го правят с лошо. По-скоро прилича на провокация от страна на по-големи сестри, но Джанис е прекалено чувствителна и това я наранява. Когато ги гледа как излизат навън, тя леко им завижда и се чувства депресирана. Когато обаче вижда асансьора в къщата, тя не знае как да реагира, но е окуражена от останалите момичета да се качи. Когато започва да се изкачва с него, всички момичета ръкопляскат и я подкрепят с викове, и така тя се чувства като в истински дом“.
Но след това паметно изкачване на Джанис започват да се случват неприятности. „Тя вижда стаята на Би“, обяснява Бейтман, „и усеща зловещото присъствие на Анабел. Звучи налудничаво, защото това е просто една кукла, но тя е катализатор на злото и силите й са огромни. Демоните, които са се вселили в нея, ще се възползват от тези сили, за да правят ужасни неща. И това най-много ме плаши в нея“.
Бейтман предполага, че когато Джанис влиза една нощ без разрешение в стаята на Би, за да я разгледа подробно, тя усеща злото в нея. „Тя просто е много любопитна. А любопитството убива котката“.
Освен сестра Шарлот, има още един човек, който обича Джанис от все сърце. Бейтман обяснява: „Линда е нещо от рода на по-малката сестра на Джанис. Те са много близки и са неразделни от съвсем малки“.
Лулу Уилсън, която вече има опит във филмите на ужасите, играе приличащата на ангелче Линда, която макар че е по-малка, се притеснява за своята приятелка. „Мисля, че тя първа усеща нещо нередно, след като Джанис влиза в стаята на Би“. Разбира се, Линда не може да не я последва. „Тя вижда Анабел, която я гледа втренчено и това зверски я стресира“.
Уилсън споделя: „Тя изглежда огромна и очите й буквално те преследват, точно като очите на Мона Лиза. Ако се вгледаш в Анабел, ще си помислиш: О, тя ме гледа, трябва да се махам. Но ако се обърнеш и я погледнеш, вече от друг ъгъл, тя все така се взира в теб. И така те гледа изпод вежди, все едно иска да те сграбчи, а това е зверски плашещо“.
„Анабел 2: Сътворение“ е третият филм на ужасите, в който участва Уилсън, и според нея под ръководството на Сандбърг тя е имала едно от най-добрите преживявания досега. „Той наистина е страхотен режисьор“, казва тя. „Обикновено когато снимаш една сцена, не можеш да усетиш колко е страшна, докато не я гледаш, с музика и всичко останало. Но когато снимах с Дейвид, всички изглеждаше наистина страшно. Но пък беше много забавно“.
Още четири момичета от сиропиталището попадат в дома на семейство Мълинс – Карол, Нанси, Тиърни и Кейт. Всички те, включително Джанис и Линда са кръстени от Добърман на неговата собствена майка и лелите му, както и на няколко от шефките в New Line.
Сред момичетата има определена йерархия. Грейс Фултън играе Карол, най-голямата и всъщност техен лидер. „Макар и най-голяма, Карол не може да държи всички под контрол“, казва Фултън. „И въпреки че е изпълнена с несигурност, тя винаги трябва да е права. Тъй като Джанис е най-уязвима, Карол донякъде ревнува заради вниманието, което тя получава“.
Филипа Култард е в ролята на Нанси, друго от големите момичета и втора по влияние след Карол. „Нанси е по-мекушава, но когато е с Карол, тя се перчи и се държи арогантно спрямо по-малките момичета като Джанис и Линда“, казва Култард. „Но когато ситуацията става страховита и излиза извън контрол, те се обединяват и Нанси се проявява като техен защитник“.
Кейт, героинята на Тейлър Бък, е на години по средата между големите и малките момичета. „Кейт е приятелка на Джанис, но вече е пораснала“, обяснява Бък. „Тя вече не е в групата на 10-годишните. Започва да е по-често заедно с Карол и Нанси и те я приемат в тяхната групичка“.
Лу Лу Сафран допълва отбора на сирачетата в ролята на Тиърни, която е по-близка с Кейт и, макар че не е толкова голяма, е част от тийн групичката на Карол. „Често по време на снимките на дадена сцена трябваше да си напомням, че всичко това не е истина, макар че изглеждаше прекалено истинско“, споделя тя. „За мен беше същинска лудост една кукла – нещо толкова невинно, направено за деца – да се превърне в толкова зло и ужасяващо. И всичко това се случва на деца, което го прави още по-страховито“.
Първото момиче, което се появява във филма, всъщност не е от групата на сирачетата – това е Би, дъщерята на семейство Мълинс, изиграна от Самара Лий. Запознаваме се с нея в началото на историята, в щастливите за семейството времена. Лий, която е едва 8-годишна по време на снимките, е голям почитател на хорър жанра.
„Когато се запознах с нея“, спомня си Сандбърг, „аз й казах: Нали знаеш, Самара всъщност е името на прочута хорър героиня от „Предизвестена смърт“. Тя веднага каза: Знам, обожавам този филм! Всъщност съм кръстена на нея. Призна ми също, че е гледала пет пъти „Заклинанието 2“ на кино“.
Въпреки огромната си слабост към филмите на ужасите, дори Лий признава, че тя си има граници. „Когато за първи път гледах „Анабел“, бях наистина ужасена, защото изпитвам страх от зловещи кукли, особено когато се движат. Толкова ме беше страх, че и моите кукли ще започнат да се движат, че ги затворих в гардероба“, смее се тя.
Сандбърг е очарован от всички свои млади звезди. Все пак повечето му усилия са съсредоточени върху работата със заглавната „героиня“. „Като една истинска кукла, Анабел не може да се движи. Решихме така да си остане, иначе щеше да стои глуповато на екрана. Беше забавно предизвикателство да измисляме различни начини как тя да изглежда страшно, макар и без да помръдва“, казва той.
„Обикновено е по-страшно да не показваме разни неща, защото въображението ни е далеч по-добро от разни скъпи гумени костюми или компютърно-генерирани герои“.
За нейната трета поява на екрана, Анабел е леко променена от специалистите от Amalgamated Dynamics Inc. „Можех само да си мечтая да работя с ADI“, признава Сандбърг. „Те са правили специални ефекти за всички велики филми от моето детство. Те създадоха нова версия на куклата Анабел. Дори Джеймс смяташе, че оригиналната Анабел би била доста страховита за този филм и беше прав. Имам предвид – кой баща ще направи такава кукла за дъщеря си? ADI я промениха, така че да не изглежда толкова страшна в определени моменти, но с подходящата светлина да е не по-малко злокобна отпреди“.
|
