Ръководителят на екипа от сценаристи Пол Уотлинг (Хотел Трансилвания 2, Смърфовете: Изгубеното селце), казва, че анимацията има много предимства пред игралното кино. „Наистина имахме възможност да разширим границите до максимален предел.
Има една сцена във филма, в която Майлс и Питър попадат в преследване с влак, в който двамата са завързани един за друг. Това е мечтаната сцена за всеки художник. Все едно да ти дадат сандък с пясък, за да построиш пясъчен замък. Режисьорите не ни поставяха никакви ограничения. Напротив, окуражаваха ни да постигнем колкото е възможно повече с перспективата на камерата, подвижните рамки, комедийните елементи, полицейските коли, които се движат по релсите. Мисля, че досега не сме виждали такъв Спайдър-мен.“
За сценариста Мигел Хирон филмът е възможност да се потопи в света на комикса, който е обичал от малък. „Този филм ни позволи да разделяме екрана на различни панели и да използваме визуални звукови ефекти. Нещо повече, аз бях много горд да бъдa един от хората, вдъхнали живот в образа на Майлс. Като имигрант от първо поколение, за мен образът на Майлс беше много важен – не само защото е герой, но защото е Спайдър-мен. Чувстам се поласкан, че имах възможността да се докосна до този образ.“
Хирон споменава, че творческите елементи, идеите и героите са свързани неразривно с образа на Майлс. „Това беше ключът към пресъздаването на цялата тази лудост през погледа на едно 13-годишно дете, което се съмнява в себе си, и изведнъж се оказва много по-велик, отколкото може да си представи.”
Ветеранът на Imageworks Дани Димиън, който е ръководител на специалните ефекти на Спайдър-мен: В Спайди-вселената вижда във филма възможност за творческа еволюция, към която студиото неизменно се стреми през последните две десетилетия. „Завръщането на Спайдър-мен ми напомня за рзботата по Човек без сянка (2000). Тогава още не съществуваха софтуерът и различните техники, които ни бяха необходими да постигнем това, което искаме. Трябваше да преосмислим всичко и да открием нови техники. Тогава не просто създавахме един софтуер от нулата. Опитвахме се да намерим нов визуален език, който да отговаря максимално точно на жанра на комикса.“
Димиън, който е участвал в създаването на Спайдър-мен (2002), Стюърт Литъл 2, Полярен експрес, Всички на сърф и Облачно с кюфтета, казва, че екипът на Imageworks се е опитал да стои настрана от твърдата формалност, с която се свързва компютърната анимация. „Компютрите възпроизвеждат всичко коректно, пресъздават правилната перспектива и геометрия през цялото време. Интересното и вълнуващото в изкуството е, че всички дребни несъвършенства вървят ръка за ръка с креативността. Дизайнът и емоцията надделяват над точността и реализма.“
Сред многото стилистични елементи, чрез които Imageworks отдава почит на класическия комикс e и наподобяването на дребните несъвършенства на цветния печат. „Забелязахме, че при отпечатването на комикси не винаги всички цветове са насложени точно и образа изглежда не на фокус. Използвахме това, за да експериментираме с фокусирането на камерата. Разделихме изображениято на отделните цветове по начин, близък до този при отпечатването на книги. Беше наистина вълнуващо да почувстваме илюзията, че на екрана като че ли има нещо отпечатано на хартия.“
Томпсън допълва, че основната цел е била да се запази естетиката на комикса с помощта на последните 3D технологии. „В най-добрия случай искахме да постигнем това, че в който и момент да натиснете стоп-кадър, изображението да изглежда като илюстрация. Не искаме всичко да изглежда добре само в общите планове. Точките, тоновете, отделните панели, начинът, по който всичко си взаимодейства в 3D пространството – всичко това е впечатляващо и те кара да се чувстваш все едно си попаднал на страниците на комикс.“
|
