Балът на „Метрополитън“ не е просто парти. Това е годишната благотворителната вечеря, на която се събират средства за Института за костюми към музея на изкуствата „Метрополитън“ и съвпада с откриването на пролетното изложение. Поради ограничения във времето и пространството, костюмите показани във филма не са изложени в самия музей, а на специална сцена в Gold Coast Studios на Лонг Айлънд.
Девет месеца отнема на ДиДжерландо и неговия екип проектирането и изработването на сложната конструкция за изложбата на костюми във филма, озаглавена: „Скиптър и сфера: Пет века кралски рокли“. Името е избрано от международния редактор на Vogue Хамиш Боулс, който организира няколко прочути модни изложения през годините и е предложен от Ана Уинтър да направи такова в „Бандитките на Оушън“.
Боулс споделя, че в изложбата са представени кралски рокли, като идеята е да се покаже тяхното влияние върху модните дизайнери. Той успява да убеди най-големите модни къщи да отворят архивите си за продукцията. Селекция от безценни дизайнерски рокли са опаковани и доставени в студиото, където музейните служители внимателно обличат всяка от тях на специално създадените за случая манекени. След това те са поставени на сцената според изискванията на Боулс и ДиДжерландо.
С роклите от епохата на Тюдорите на входа, влиянието на британските кралски особи е отразено в моделите на Сана Бъртън за Александър Маккуин и на Мария Грация Чуири и Пиерпаоло Пичиоли за Валентино. Дворът на френския крал Луи XIV е отразен в моделите на Долче и Габана, Зак Посен, Жан Пол Готие, Джон Галиано за Кристиан Диор, Вивиан Уестууд, Валентино и Александър Маккуин.
Основното събитие в „Бандитките на Оушън“ е балът на „Метрополитън“, „мястото, където се сблъскват модата, изкуството и знаменитостите – връхната точка на нюйоркската изтънченост и най-прочутото парти в града, и може би най-значимата нощ за годината“, казва Оливия Милч.
Дори в обкръжението на толкова много звезди, облечени по последна мода и с бляскави бижута, ослепителната огърлица Toussaint грабва вниманието на всеки присъстващ... особено на Деби Оушън и нейния екип. „Планирахме обир на бижута, но искахме той да бъде по-интересен от това да се открадне нещо от каса или трезор със скъпоценности“, казва Рос. „Обстановката на бала е толкова бляскава и приковаваща, затова решихме, че ще е страхотно зрителите да усетят част от атмосферата“.
Актьорите и екипа на „Бандитките на Оушън“ имат невероятната възможност да снимат сцените от бала в самия музей на изкуството „Метрополитън“. Рос се среща с изпълнителния директор на музея Даниел Х. Уейс и той разрешава снимките да се провадат там в рамките на две седмици – повече от всяка друга филмова продукция.
Разположен на Пето авеню, на края на Сентрал парк, фасадата на „Метрополитън“ се разпростира на цели четири пресечки, което го прави най-големия музей в САЩ. Той е и един от най-натоварените, затова единствената възможност за снимки в музея е през нощта. Веднага, след като вратите са затворени за посетители в 17,30 ч., е време снимачният екип да действа. Но той трябва да приключи работа всяка сутрин, няколко часа преди музея да бъде отворен отново, за да могат неговите служители да се подготвят за поредния наплив от посетители.
Естеството на мястото също представлява изключително предизвикателство за всички от продукцията, тъй като стотици хора от актьорския състав, статистите и снимачния екип, без да споменаваме стативите за осветление, камерите и цялото оборудване, са заобиколени от безценни и незаменим произведения на изкуството.
„Свиках няколко сбирки на тема „безопасността“ на експонатите, все едно ще снимаме невероятни каскади.
Имах предвид, че буквално една грешна стъпка щеше да ни струва повече от бюджета на целия филм“, казва Рос, без да се шегува напълно. „Така че трябваше да сме много, много внимателни. Имахме подробни срещи с екипа на „Метрополитън“, за да уточним детайлно какво ще правим до най-малкото движение: как ще поставим оборудването и как ще го преберем, къде ще бъдат позиционирани камерите и къде това е абсолютно забранено... И ние съставихме план за снимките, към който се придържахме много стриктно. Всички внимавахме много, докато бяхме в музея, и си тръгнахме без никакви катастрофи“, смее се той.
Въпреки ограниченията, всички оценяват уникалната възможност да разгледат шедьоврите на музея, докато вървят снимките. Бълок потвърждава: „По време на паузите между снимките, можехме да се разходим наоколо и да разгледаме музея така, както никога досега – просто да се спрем пред някое произведение и да го разгледаме най-подробно, до последния детайл. Имахме на разположение две седмици, за да се насладим на всичко, така че снимките в „Метрополитън“ в много отношения бяха истински подарък“.
|
