Сякаш познаваме героинята Ви – Валантин. Как успяхте да я пресъздадете така силно, така осезаемо?
Опитах се да си представя всеки момент от развитието на персонажа на героинята ми – от младостта й, през раждането на първото й дете, преживяването на първата голяма скръб и всичко останало, с всеки възможен детайл. Всеки кадър във филма е изключително естетски издържан и това ме накара да се чувствам максимално автентично, просто се слях със сета. И за момент не съм се преструвала.
Във филма виждаме героинята Ви в различни възрасти. Как Ви накара да се почувствате това?
Някак е странно да видиш себе си, целия си живот, различни възрасти в един филм. Специалните ефекти бяха минимални и беше леко притеснително за мен да се видя като стара жена. Да се видя като по-млада беше по-малко шокиращо, естествено - просто познах себе си от преди 10 години, с малко по-пухкави бузки и алени устни.
Сцените, в които държите бебета и малки деца, са поразяващи. Как успяхте да играете толкова добре с малки деца в ръце?
Тогава не играеш, просто ги наблюдаваш и им даваш любов. Във филма Валантин ражда 8 деца и съответно – всеки ден на сета имаше ново бебе. В зависимост от възрастта им, разбираха повече или по-малко от това, което се случва и аз трябваше да се адаптирам към всяко едно от тях, да им вдъхна сигурност и спокойствие. Това беше основна част от ролята ми – да създам връзка и усещане за близост с тези малки същества. Но аз наистина много обичам деца, както обичам и работата си. А преди да стана актриса, дори обмислях идеята да стана детски психиатър.
|
