Вечност е най-френският Ви филм досега – сага, която ни разказва живота и историята на цяла фамилия във времето, над век. Как избрахте тази тема за работа?
Роден съм във Виетнам през 1962 и дойдох във Франция през 1975 само с родителите ми и брат ми. Останалите от семейството ни изчезнаха по време на войната. Когато прочетох кинигата на Алис Ферне, която съм адаптирал за едноименния ми филм, бях просто зашеметен. Историята на едно толкова голямо семейство просто ме разтърси. Връзките между родители и деца, цялата генеалогия – за мен, човек без толкова солидни корени, беше наистина впечатляващо. Моето семейство, както вече казах, бяха само трима души и този разказ за това огромно и така силно свързано семейство ме порази.
Във филма жените раждат деца, а мъжете работят или са на война. Мислите ли, че в този смисъл „Вечност“ може да остане неразбран?
Филмът показва свят, който вече не съществува. Сега не е така, ситуацията е различна. Така или иначе, историята е базирана на книгата, в която не се изследват теми като женската еманципация и класовите борби. Исках да адаптирам книгата максимално близо до оригинала и с емоцията, която ме плени, когато я прочетох за първи път. Филмът е ода за живота, любовта и времето, което не отменя всичко, защото в празнините му се намества любовта. И това, което ще видят зрителите е по-скоро мъже и жени, които искат да са заедно и да построят нещо заедно. Нещо, което да остане и след тях или поне да не бъде разрушено.
|
