За Генди Тартаковски, съсценарист и режисьор на Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция, не е било лесно да вземе решение отново да се завърне към героите от „Хотел Трансилвания“. Най-просто казано, трябвало да има основание, за да се заеме да направи ново, вече морско продължение.
„Обичам всички герои, но ако щяхме да създадем трети филм, трябваше да ги отведем на място, където досега не са били, и физически, и емоционално“, казва Тартаковски. „Точно това се случва в този филм. Не само, че компанията на Дракула е извън хотела и посещава забавни екзотични локации като част от една чудовищна ваканция, но ние преобръщаме с главата надолу отношенията между Дракула и Мейвис. Вместо Дракула да се изживява като прекалено загрижен родител, след като дъщеря му се влюби и вече има дете, сега Мейвис е силно обезпокоена за баща си. Или може би тя не само е прекалено загрижена – може би той наистина е в опасност“.
Тартаковски казва, че се вдъхновява за новата лента от свои собствени преживявания. „След като завърших втория филм, имах нужда от ваканция и моите роднини ме изненадаха със семейно пътуване по море“, отбелязва той. „Сигурен съм, че всеки обича своите роднини, точно колкото мен, но заради пътуването трябваше да бъдем заедно на едно място в продължение на седмица. Това ме вдъхнови да се замисля какво би се случило, ако Дракула и компания са в подобна ситуация?“
Продуцентът Мишел Мърдока, която работи с Тартаковски по трите филма от поредицата, харесва идеята. „Това беше възможност да избягаме от хотела и да се впуснем в едно различно семейно приключение“, споделя тя.
„Мисля, че филмите за Хотел Трансилвания се харесват на всички членове на семейството, защото са посветени на едно семейство“, казва Тартаковски. „Разбира се, всяко семейство е различно, но всъщност всички си приличат. Затова филмите имат успех по целия свят“.
Все пак всички знаят, че да си на ваканция със семейството си може да бъде странно преживяване. Всеки обича семейството си и иска да е заедно с него... Но като деца, родителите ни постоянно ни засрамват. От друга страна много често децата така изтощават родителите си, че те имат нужда от ваканция, за да си починат от ваканцията. А както всички знаем, чудовищата не са по-различни от самите нас. „Забавно е колко си приличаме“, казва Мишел Мърдока, която точно като Тартаковски се завръща за третия си филм от поредицата „Хотел Трансилвания“. „Знаем, че Дракула, Франк, върколаците Уейн и Уанда, както и Невидимия човек Грифин са имали своите героични моменти и своите слабости и просто се опитват да се държат по възможно най-добрия начин, което не винаги се възприема добре от останалите. Изводът е ясен – независимо дали сме хора или чудовища, със зелена кожа или въобще без кожа, нашето семейство не се е сблъсквало с по-голяма заплаха от тази в лицето на Ерика“.
Все пак Ерика не е просто красива, умна и готова за приключения като капитан на кораба. Тя може да разбие сърцето на Дракула (ако вампирите въобще имат сърца) и да промени завинаги историята на неговото семейство. Освен това тя крие тайна, заради която това пътуване може да има фатален край. Оказва се, че Ерика е потомък на легендарния ловец на вампири Ейбрахам Ван Хелсинг, а идеята на това пътешествие е да залови Дракула и неговата компания. Това е капан. Майсторска заблуда. Майсторска екскурзионна заблуда.
„Планът на Ерика е да се добере до всички чудовища на борда и да ги унищожи до крак, но тя е нетърпелива – иска да убие Дракула моментално“, обяснява Тартаковски. Междувременно самият Дракула се превръща в лесна плячка, след като се увлича по нея. Той се влюбва до уши от първи поглед или до зъби като едно истинско чудовище. Дракула се качва на борда, вижда Ерика и е прострелян смъртоносно в сърцето. И той постоянно се опитва да я накара да се влюби в него, докато тя се старае да намери начин да го убие“.
Към Ерика се присъединява и нейният прочут прадядо – Ейбрахам Ван Хелсинг. „Мисля, че и двамата са готови да се впуснат в лова на чудовища“, отбелязва Мърдока. „Ерика вярва в съдбата си и смята, че именно такава роля й приляга най-добре. Но в това има и нещо забавно – никога не знаем какво ни е отредила съдбата“.
Тартаковски отбелязва, че обстановката открива много нови възможности пред героите. „Има повече визуален хумор и всичко е по-забавно в сравнение с предишните два филма“, казва той. „Това не е просто пътуване, това е истинско приключение. Те ще открият нови екзотични места, сред които е изгубения град Атлантида. Но налице е реална опасност, тъй като те се усъмняват дали Ерика като капитан на кораба, не ги води към своя капан“.
Визуалният хумор, който е запазена марка за Тартаковски, може би най-добре се изразява чрез „ударния“ стил на анимация, както той го нарича, характерен за предишните два филма. Тартаковски насърчава аниматорите да създадат преувеличени версии на героите, със закачки и забавни изражения. Героите са пластични, показвайки емоции от пакости, типични за анимациите, до чувства, характерни за истинските хора. „Филмите от поредицата „Хотел Трансилвания“ предоставят възможност на аниматорите да се опитат да разсъждават за кратко като Генди“, казва Мърдока. „Един компютър не може да прави нещата така, както си ги представя Генди, но мисля, че нашите аниматори харесаха предизвикателството да правят нещо различно и да успеят да представят богата гама от изражения, в името на повече емоции и повече забавление за зрителите“.
Повече забавления – с малките чудовища Гремлини, които управляват смахната авиокомпания... или с Бермудския триъгълник, който наистина е триъгълник, поглъщащ самолети и кораби... или събирането на тен на лунна светлина (все пак чудовищата не могат да се пекат на слънце), вулкан под водата, гмуркане на дълбокото, сърфинг с делфини... да си признаем: чудовищата може да са като нас, но техните ваканции са доста по-различни (и много по-яки).
И всичко това без да броим крайната дестинация на чудовищната ваканция: изгубения град Атлантида. „Това е нашата версия на Вегас“, отбелязва Мърдока. „От дълбините на океана се появява гигантски страховит кракен и точно, когато си мислите, че това е краят, той се впуска в лудешка песен в стила на Синатра, изпълнена на Джо Джонас“.
|
