„Не исках да разполагам с един злодей и неговата жертва. Вместо това идеята кой е злодеят и кой е жертвата преминава като лайтмотив през целия филм и от един герой в друг. Така сте съпричастни към това, което те си причиняват и не можете да отсъдите точно какъв е съответният герой, дори и той да е правил ужасни неща“.
- Йоргос Лантимос
От момента, в който Абигейл е изхвърлена от каретата си във вонящата кал пред кралския дворец, тя започва да накланя баланса на силите в него. Надявайки се на благоволението на Сара, тя приема работата на прислужница, но скоро си проправя път към покоите на кралицата. Ако Сара винаги е доминирала над крехката кралица, Абигейл я утешава и така ученикът изпреварва своя учител в баланса на силите.
Както и останалите от филмовия триъгълник, Абигейл е изградена от противоречия – нейният хладен и ловък прагматизъм, резултат от тежкия й живот, е допълнен от нейната привидно неограничена способност да очарова. Пресъздаваща всичко това във филма е носителката на „Оскар“ Ема Стоун в своето първо сътрудничество с Лантимос, благодарение на който тя ще разкрие нови неподозирани способности на екрана.
Лантимос казва: „Винаги много съм харесвал Ема и още щом се запознахме усетих, че тя е много интелигентна, че обича да се потапя в съответния образ и че тази героиня много й допада. Беше просто невероятно да работим заедно. Бях убеден, че тя ще се справи с ролята, но мисля, че никога досега не е имала възможност за подобна изява. Беше невероятно да стана свидетел на нейното превъплъщение“.
Начинът, по който Абигейл следва и след това нарушава всички правила в социалната йерархия най-много допада на Стоун. „Харесва ми метаморфозата в Абигейл. Тя е невероятно самоуверена и винаги оцелява“, казва Стоун. „Тя винаги слуша и попива всичко и използва това, което е научила“.
Стоун е привлечена и от женското трио, от което е част и нейната героиня. „В центъра на тази история са три наистина прекрасно представени героини, което рядко се случва в сценариите напоследък“, отбелязва тя. „Допада ми това, че те съвсем не са съвършени, толкова са забавни и толкова сложни. Те са отражение на истинския живот“.
Според Стоун причината, поради която Абигейл успява да влезе под кожата на иначе предпазливата кралица е, че Абигей усеща нейното желание да бъде обичана такава, каквато е, а не заради положението и властта й. „Мисля, че Анна е доста трагичен образ. Не я смятам за патетична, защото тя разполага с власт и го демонстрира в моментите, когато е притисната до стената, но животът й е бил низ от трагедии“, казва Стоун. „Тя е постоянно съкрушена и е толкова изцедена физически, че може да ти разбие сърцето. Мисля, че и Абигейл усеща същото, когато я вижда“.
Ролята изисква и неочаквани физически натоварвания за Стоун. „Трябваше да се науча да правя реверанси, да стрелям с пистолет от 18 век и да яздя кон“, казва тя. Освен това трябва да усвои кралския протокол. „В двореца всичко е толкова официално и толкова представително. Беше изумително да науча всички порядки. Абигейл трябваше да излиза от стаята заднешком, защото на кралицата не може да се обръща гръб. Тези подробности са толкова интересни“.
Стоун се присъединява към Колман и Уайз за три седмици преди началото на снимките, по време на които трите се настройват за развитието на отношенията си пред камерите. Стоун си спомня: „Трябваше да се опознаем една друга много добре и да си имаме взаимно доверие. Мисля, че така създадохме определена динамика на отношенията помежду си и със самия Йоргос, така че бяхме подготвени за всичко, което беше толкова важно за филм като този“.
|
