„Йоргос е напълно завладян от идеи, които не се припокриват с очакванията или от нормалните концепции, към които всички се придържаме. Мисля, че за актьорите тази проява на оригиналност е опияняваща. Той провокира много интересни изпълнения като променя нещата и преобръща стереотипите, а големите актьори обожават подобни предизвикателства“.
- Дикси Чейси, кастинг режисьор
Обременена от скръб, подагра и несигурност в собствените си възможности, кралица Анна все пак разполага с огромна власт, а в сценария на ФАВОРИТКАТА тя се движи като махалото на часовник между крайностите на демонстрирана самоувереност и патос. За да представи всичките й необуздани противоречия и емоции, Лантимос от самото начало има предвид една актриса: Оливия Колман.
Работила вече с него в ОМАРЪТ, носителката на „Златен глобус“ Оливия Колман („Нощният мениджър“) е добре запозната с кралските особи. Тя играе кралицата майка в ХАЙД ПАРК НА ХЪДСЪН и кралица Елизабет II в новия сезон на сериала „Короната“. Но превъплъщението й в ролята на Анна във ФАВОРИТКАТА е много по-дълбоко и мрачно изживяване.
„Винаги избирам актьорите заради тяхното присъствие, естествените им способности и това, което камерата вижда в тях, дори и да не знаем какво е то всъщност. От самото начало знаех, че Оливия ще бъде нашата кралица“, казва Лантимос.
Продуцентите изцяло подкрепят избора му. „Йоргос има невероятен инстинкт, когато става дума за подбор на актьорите“, отбелязва Демпси. „Оливия представя тази разглезена, с променливи настроения и податлива на манипулации кралица като човек покъртително уязвим, на границата на отчаянието и едновременно с това странно харизматичен“.
МакНамара отбелязва, че Анна е завладяваща роля донякъде, защото „тя не е това, което изглежда. Макар да я смятате за недъгава и дори проста в началото, впоследствие започвате да осъзнавате, че тя е наясно с властта, която притежава. Тя просто я използва абсолютно непредсказуемо, което я прави много интригуващ герой“.
Начинът, по който Колман представя Анна е изцяло базиран на тялото на кралицата, на странните й физически реакции и болежките, но и на нейната чувствителност. Колман споделя, че открива пътя към образа на кралицата чрез нейната на пръв поглед невидима смелост, а не чрез нейните слабости. Точно като Сара и Абигей, Анна е от хората, които оцеляват. „Предполагам, че тя е трябвало да бъде невероятно издръжлива“, отбелязва Колман. „Мисля, че тя е искала да бъде възприемана като една добра кралица, но просто не е знаела как да се държи като такава. Никога не съм я смятала за жалка. Много се гордея с нея“.
Тя също е жертва на дълбока самота като жена, която никога не е сигурна на кого може да се довери и която е преживяла непримиримата загуба на 17 деца (някои от тях са били спонтанни аборти, други са били мъртвородени, а най-дълго живелият й син умира на 11 години). Заради това нейната изолираност, подсилена от огромните зали в кралския дворец, само засилва невероятния й апетит, нужди, а и броя на зайчетата около нея.
„В нея има толкова много тъга, трябва да е била невероятно самотна, защото никога не е можела да бъде сигурна дали хората наистина я харесват или просто се правят, защото тя все пак е кралицата“, изтъква Колман. „В същото време тя е доста вдетинена и това беше забавно за пресъздаване. Самата тя не се е чувствала наистина като кралица, което си е проличавало в начина, по който е изливала често яда си и е постигала целите си. Наслаждавах се на това да се правя на крива, раздавайки плесници“.
Съществена част от пресъздаването на образа е била потапянето в сексуалните желания на Анна и в промяната в чувствата й към лейди Сара, която ръководи страната от нейно име, за сметка на новата й фаворитка Абигейл, която й допада по съвсем различен начин.
„Не мисля, че Анна разбира, че Сара е голямата й любов, докато вниманието й е погълнато от Абигейл“, споделя Колман. „Тя и Сара се познават, откакто са били малки момиченца, така че двете винаги са се защитавали. Но с появата на Абигейл, Анна е толкова развълнувана от това, че някой може да е толкова внимателен към нея. Тя си мисли: „О това красиво младо създание ме гледа“ и тя е напълно поразена от това. Но трагичното в случая е, че кралицата смята всичко за чиста монета... а това съвсем не е така“.
|
