„Хората са прекалено различни, независимо от времето, в което живеят, и също така правят неочаквани неща. Според Йоргос фокусът върху хората трябва да е много широк и колкото по-дълбоко се вглеждате в тях, толкова по-сложни, перверзни и странни ви се струват те. Зрителите наистина откликват на това, защото такава е истината за хората“.
- Тони МакНамара, сценарист
Продуцентът Ед Гуини казва: „Знаехме, че ако Йоргос реши да направи британска костюмна драма, той ще я промени изцяло, създавайки нещо наистина уникално. Това беше вълнуващо. Йоргос не само е някой, който има подход, но благодарение на това може да направи нещо, което да е смело, отличаващо се и вдъхновяващо. Когато попаднеш на хора с такъв подход, ще се оставиш да те отведат навсякъде“.
Когато показват ранен вариант на сценария на ФАВОРИТКАТА на Лантимос през 2010 г., той го определя като „нещо различно и много необичайно“. „Бях заинтригуван от идеята да направя филм с три жени в главните роли. Тогава това ми се струваше нещо прекалено рядко, за да пропусна възможността“, споделя режисьорът.
Но първо е продуцирането на първия англоезичен филм на Лантимос, ОМАРЪТ, като Демпси, Гуини и Магидей са продуценти, заедно с Лоу като изпълнителен продуцент с тяхната компания Element Pictures. Филмът с участието на Колин Фарел и Рейчъл Уайз печели наградата на журито на кинофестивла в Кан през 2015 г. и е номиниран за „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий преди две години. Година по-късно Гуини и Лоу от Element Pictures отново подкрепят Лантимос за неговия втори англоезичен филм УБИЙСТВОТО НА СВЕЩЕНИЯ ЕЛЕН, който е отличен за най-добър сценарий на кинофестивала в Кан през 2017 г. И двата филма са разработвани и съфинансирани от Film4.
През цялото това време Лантимос продължава да обмисля ФАВОРИТКАТА, докато екипът на филма издирва сценарист, който да развие идеите му. Те намират точния човек в лицето на австралийския драматург и сценарист Тони МакНамара, който изглежда обича да предизвиква и да разкрива странностите и лудостите в поведението на обикновените хора.
Както Гуини обяснява: „Стилът на Тони е изключителен. Той владее всяка тоналност и може да премине от силна драма в трагедия и комедия, при това само в една сцена. Според мен напомня стила на Йоргос като режисьор и може да обедини толкова различни емоционални състояния в един ритъм. Двамата наистина са невероятна комбина. Това разкри потенциала на филма за Йоргос, който усети, че има сценарист, на когото може изцяло да се довери“.
Демпси допълва: „Точно като Йоргос, и стилът на Тони се отличава с непочтителност, остроумие, пристрастност към абсурда и черния хумор. Двамата имат и еднаква артистична дисциплина, което също беше много важно“.
МакНамара казва, че е привлечен от проекта най-вече, защото Лантимос е наясно, че не иска да прави нещо, което дори най-малко да напомня на стандартната костюмна драма. Напротив, той иска да разчупи ограниченията на жанра. „Допадаше ми, че имам шанса да се замисля: колко свобода ми е нужна? Беше чудесна възможност да направя нещо, различно от всичко, което съм правил досега“.
Заради сложността на историята и чувството, че все пак трябва да се придържат към историческите факти, Лантимос и МакНамара обсъждат възможностите за пренаписване на сценария от самото начало. „Обсъждахме това героите да изглеждат съвсем съвременно, да не бъдат толкова елементарни, че да не можете веднага да усетите техните намерения – или да сте си помислили, че можете, но това съвсем да не е така“, казва МакНамара. „Целяхме определена свежест, определена непочтителност и определено забавление в диалозите и в развитието на сцените“.
Имайки предвид структурата на сценария, двамата изпипват близките отношение между жените. „Още в началото решихме, че във филма няма да има само един главен герой“, допълва МакНамара. „Идеята беше да следваме този триъгълник, да видим как пресичането на тези три живота се отразява на хода на историята. Важно беше гледните точки на нито една от трите жени да не са водещи“.
Един от постулатите на костюмните драми, който МакНамара и Лантимос с лекота разрушават, касае маниерите на общуване. „Това беше едно от нещата, които не харесвам в костюмните филми – колко са изискани те“, казва МакНамара. „И макар да знаехме, че в обществото по онова време маниерите са били определящи, искахме да покажем, че под тях се крие някаква непреднамерена жестокост. Обществото е строго и вие трябва да стоите там, където ви е мястото, така че единственото, с което разполагате, е способността да влияете върху другите хора и така да промените съдбата си. Затова хората понякога са прибягвали до такава жестокост“.
Както споделя, МакНамара се придържа към писмените източници за периода и контекста на повествованието, но не интерпретира точно историческите факти. „Като австралиец и грък, Йоргос и аз не бяхме запознати с английската история, така че донякъде се чувствахме по-свободни в интерпретирането й“, споделя МакНамара. „За големите събития в рамките на този период се знае всичко, но ние най-много се интересувахме от всичко, свързано с тези три жени. Така че историческите факти, поне доколкото бяха полезни за нас, бяха запазени, но където не бяха нужни, ги интерпретирахме по полезен за нас начин. Така че беше забавно да работим заедно“.
По време на творческия процес, МакНамара и Лантимос прекарват необичайно много време заедно, пътувайки до Италия за една дълга разходка и обилни угощения, докато изчистват всички детайли по диалозите. „Всичко това ми помогна да приспособя писането си към идеите на Йоргос като режисьор“, казва МакНамара.
След четири години съвместна работа, готовият сценарий е всичко, което продуцентите са си представяли, когато канят Лантимос за режисьор. Двойнствеността на героите е определяща, но това, което най-много допада на Демпси и Гуини, е колко необичайно дейни и авторитарни са трите жени на фона на сюжета, защото всъщност те управляват Великобритания.
„Осъзнавате, че поведението на тези жени е като това в истинския живот, с тази разлика, че не виждате често подобно нещо във филмите“, отбелязва Гуини. „Те са в абсолютна кондиция, но понякога са и капризни, ревниви, ядосани, и като повечето от нас, са абсолютно увредени. Виждате това в най-бляскавите им моменти, в тяхното двусмислено поведение, в тяхната слабост и в тяхната сила. И когато сложите същите тези жени в една тенджера под налагане на една страна във война, когато трябва да се взимат важни решения, се получава нещо доста оригинално“.
„Има и физически акцент, какъвто не виждате често в костюмните филми, освен ако не става въпрос за двама мъже, които се дуелират“, добавя Демпси. „Във ФАВОРИТКАТА жените стрелят по гълъби, галопират на коне, гонят се по коридорите, съблазняват мъже в гората или правят секс заедно“.
С герои, които изискват такива оголени до крайност изпълнения, подборът на актьорите, разбира се, е от съществено значение.
|
