„Дензъл Уошингтън няма само едно силно качество и съответно демонстрира всичките си възможности като актьор в процеса на работа“, казва Антоан Фукуа. Закрилникът 2 отбелязва четвъртото сътрудничество между двамата. Предишните им три съвместни филма – Тренировъчен ден, Закрилникът и Великолепната седморка – пожънаха успех сред критиците, като Тренировъчен ден носи на Уошингтън „Оскар“ за най-добър актьор. „Винаги се хипнотизирам, докато гледам Дензъл по време на работа. Той непрекъснато изкачва нови върхове, винаги се старае да направи нещо по-добре. Мислите си, че такива като него понякога намаляват темпото, все пак е Дензъл Уошингтън. Но той не го прави. Дензъл първи ще ви каже: Аз не съм кино звезда. Аз съм просто актьор. Той постоянно ме предизвикава и ме вдъхновява“.
Фукуа, който също досега не е правил продължение, преди отново да обедини сили с Уошингтън за Закрилникът 2, смята, че втората част се появява точно навреме по няколко причини. „Мисля, че Дензъл хареса написаното от Ричард и мистерията около Робърт МакКол“, казва режисьорът. „Забавлявахме се първия път с Робърт МакКол. Той е непредсказуем и мисля, че Дензъл винаги е искал да играе подобен герой, който е толкова различен от него самия“.
„Но Робърт МакКол все пак много прилича на Дензъл като човек“, продължава Фукуа. „Дензъл не би искал да говоря за това, за да не го величая толкова, но той помага на много хора. Той ме научи на нещо, което самият той е научил от Нелсън Мандела: един овчар води стадото отзад, не застава пред него. Той възприема това правило и помага на много хора, без да вдига шум около това. Мисля, че за него беше важно да изрази това чрез образа на Робърт МакКол“.
Това е подчертано във филма с книгата, която си е избрал МакКол. Той чете Between the World and Me на Та-нехиси Коутс и се предполага, че Майлс (игран от Аштън Сандърс) – млад мъж, който живее в неговата сграда, прави същото. Сценаристът Ричард Уенк споделя, че се е вдъхновил за това от самия актьор. „Дензъл ми донесе книгата, докато работихме заедно по сценария“, споделя той. „Прочетох я и после я обсъдихме с него. Така решихме да заменим книгата, която героят му трябваше да чете, с Between the World and Me. Тази книга придава на героя на Дензъл социално самосъзнание, което бе показано във взаимоотношенията му с героя на Аштън“.
Уенк, който работи с Уошингтън и Фукуа по двете части на Закрилникът и Великолепната седморка, казва: „С велики таланти като тези двамата се стараеш да си по-креативен, да изпипваш нещата във визуален план и да си по-находчив. Искаш да предложиш на Антоан, чийто визуален стил е несравним, наистина добър сценарий, който да го вдъхнови да работи и да наскочи себе си. А при Дензъл, който е сред най-великите актьори на нашето поколение, винаги имаш това предвид, когато пишеш сцените и диалозите за тях“.
Продуцентът Тод Блек, който работи с Дензъл Уошингтън още от режисьорския му дебют Антоан Фишър, казва: „Антоан и Дензъл си имат пълно доверие и се уважават. Мисля, че това взаимно доверие е в основата на едно страхотно сътрудничество: Дензъл се фокусира върху своето изпълнение с мисълта, че Антоан ще се погрижи за всичко останало; а Антоан знае, че може да разчита на Дензъл за три различни дубъла, всеки уникален по своему, от които ще може да избира при монтажа“.
„Заедно с Антоан постигнахме много успехи“, казва Уошингтън, отбелязвайки, че успехите са не само финансови, но и сред критиците. „Той е съвсем наясно как се прави кино от такъв тип“.
„Стилът на Антоан при създаването на истински екшън е толкова уникален и специфичен, и когато той е допълнен с една чудесна история, се получава магията!“, продължава Блейк. „Филмът донякъде е като акордеон. Антоан знае кога да го събере и кога да го разтвори максимално; знае кога да го направи по-шумен и кога да го направи по-тих“.
Фукуа, който работи с координатора на каскади Джеф Дашноу, изгражда екшън сцените, осланяйки се на таланта и способностите на Уошингтън. „Робърт МакКол прави всичко на високи обороти, така че трябваше да направим доста дубли. Ако заснемем сцената наведнъж, няма да видите какво точно е направил“, обяснява Дашноу. „Дензъл всъщност е много бърз с ръцете и много лесно разучи хореографията на екшън сцените. Той се е занимавал с бокс през голяма част от живота си, така че добавихме това към образа му, както и доста други спортове. Освен това хореографът на бойните сцени Мик Голд, който притежава някои много специални умения, ги разработи и за продължението, за да се отличават от тези в първата част“.
За да потопи зрителите в света на Робърт МакКол, Фукуа прибягва до така наречения от него „стил на Закрилникът“. „Сърцето му забавя ритъма си, зениците му се разширяват, добавяме повече светлина и той се откроява още по-ярко. Той е наясно с всичко в една стая. Насилието не го притеснява“, казва Фукуа. „МакКол е човек, който моментално може да прецени ситуацията – той знае къде ти е слабото място, знае и къде може да държиш оръжията си. И всичко може да бъде използвано от него като оръжие – химикалка, лист хартия или телбод“.
В Закрилникът 2, според думите на Фукуа имаме възможност да разберем какво представлява животът на човек като него. „Ако насилието е твоята зона на комфорт, какво компенсираш с това?“, казва той. „Ако пуснете хора, склонни към насилие, сред обществото, ще има ли някой, на когото те да се доверят? За МакКол това е Сюзан Плъмър – тя го разбира, тя го извежда от света на мрака, тя му осигурява всичко необходимо, за да може да действа. Той я обича и тя е единственият човек на света, който е обичал, освен съпругата си. Така че той приема прекалено лично нейното убийство“.
|
