"Един добър мой приятел ми каза, че най-добрият начин да разбереш героя е да разбереш от какво се страхува", обяснява Джонсън. "Мисля, че Рей Кастен, изигран от Чуител, намеква за тези страхове в изпълнението си, но те никога не се проявяват напълно, което добавя към силата на героя му. Той е много добър човек, дори не осъзнава колко е добър, и вероятно се съди по-строго отколкото трябва. Той изпитва силна страст към живота и е правил жертви, които са му попречили да бъде напълно щастлив.
Има две различни Джес във филма. Когато я срещаме за първи път, тя е пълна с живот. Но нещо й се случва и тя става друг човек. Това са две крайност, които Джулия изигра изключително добре. И както всички добри герои, и Джес си има тайни.
На пръв поглед, Клеър е на път към звездна кариера в прокуратурата на Лос Анжелис. Тя е амбициозна, умна, образована, сгодена за точния мъж и всичко се развива в нейна полза. За съжаление, това, което я препъва, е собственото й благоприличие като човешко същество, собствената й любов."
"Хората в този филм не се държат като герои. Те се държат като хора. Ще поема малка част от заслугата за това, но голямата заслуга е на актьорите", отбелязва Били.
Първата тухла в кастинга на филма е наличността на номинирания за Оскар Чуител Еджиофор. "Рей е много мотивиран, много функционален човек, който е направил грешка, за която смята, че е коствала нечий живот, и не може да забрави миналото", казва Били. "Винаги съм мислел, че Чуител ще бъде невероятен в ролята и не е получавал подобна роля преди. Бях много развълнуван от това.
Героинята на Джес първоначално бе написана за мъж, докато Джулия не се намеси и не каза, че ако го превърна в жена, тя ще изиграе ролята. Това бе прекрасна идея, макар и да нямаше нищо общо с това, което си мислех, докато пишех.
Джес почти не функционира. Тя е замръзнала преди 13 години, животът й просто е спрял. Сърцето й продължава да бие, колкото тя да ходи на работа всеки ден, но тя е мъртва. Рей се опитва да освободи Джес, защото тя е получила ужасен удар и не се е съвзела. Да помолиш актриса да изиграе такава роля е невероятен капан, защото може да заложиш на тъгата и да не излезеш от нея, което би било едностранно изпълнение. Джулия внесе и ново ниво във филма, защото е много смела. Тя стигна до места, на които не я бях виждал преди. Имаше толкова много сцени с нея, при които се оглеждах, а екипът беше зашеметен. Това е дарът, който тя донесе от първия ден, от първия дубъл.
Никол бе последното парче, което си дойде на мястото, и тя бе впечатляваща. Когато правех кастинг за Клеър, имахме две изисквания за актрисата. Тя трябваше да бъде момичето, което никога не си преживял - иначе филмът нямаше да има смисъл - но също трябваше да бъде и достоверна като прокурор. Никол, разбира се, е и двете. Тя има чудесно присъствие, което може да видите в сцената с разпита на Марцин, където тя просто завладява стаята. Това е нещо невероятно за наблюдаване."
"След като имахме тези трима актьори от тежка категория, това отвори чудесни възможности да намерим отлични актьори за второстепенните роли", добавя Джаксън. "След присъединяването на Дийн Норис, Майкъл Кели, Джо Коул и Алфред Молина, филмът се издигна до нови висоти. Актьорите взаимно се караха да дават най-доброто от себе си. Това нямаше да се случи без един чудесен сценарий и ако Били не бе успял да предаде какво иска от тях."
Били си припомня "При първото четене на сценария, целият актьорски състав бе в Лос Анжелис, само Майкъл Кели бе в Ню Йорк. Гласът му идваше от телефона, който бяхме поставили в средата на масата. И въпреки това той бе фантастичен. Нямаше нужда да виждаш лицето му, за да усетиш изпълнението му. Той е естествен талант, автентичен. При него няма нито един лош дубъл. Докато снимахме, аз пишех допълнителни сцени за него, защото бе толкова добър (а и защото химията между него и Чуител беше много добра). Имахме огромен късмет с него."
"Майкъл Кели ми каза, че сцената, която го накарала да участва във филма, е във фитнеса, където се изправя срещу Чуител", добавя Джаксън. "Това е точно мъж срещу мъж, много традиционно, от старата школа, носталгична холивудска сцена между два мъжкаря - че и във фитнес, на всичко отгоре."
Джонсън познава Дийн Норис от годините съвместна работа по награждавания с Еми телевизионен сериал "В обувките на сатаната". Оказало се, че Норис оглавява списъка на Били за ролята на Бъмпи. "Дори нямаше нужда да говоря с Били", споделя Джонсън. "Дийн, както се оказа, не бе гледал аржентинския филм, така че не пресъздаде Бъмпи по героя от оригиналния филм. Бъмпи бе негово собствено създание."
Две от най-трудните роли са на Марцин и Бекуит, като и двете са изиграни от Джо Коул.
"Джо бе може би най-рисковия избор при кастинга", признава Били, "понеже ролята изискваше някой, който ще отиде под прикритие като информатор в джамия. А Джо изглежда като британец, какъвто и е. Но той е чудесен актьор - прослушването му бе страхотно - и реших, че мога да пренапиша част от ролята, за да пасне."
Джонсън добавя "Джо Коул е човек, който е на ръба да стане много важен актьор. Той изигра два страхотни героя и когато го видиш на снимачната площадка разбираш, че е много съсредоточен. Той приема професията си на сериозно и е прекрасно да го наблюдаваш."
Последният удар е привличането на британския актьор Алфред Молина, чиято кариера обхваща всеки вид развлечение от театъра до киното.
Били разкрива "Алфред е мой герой още от Похитителите на изчезналия кивот. Винаги съм искал да работя с него и смятам, че имах голям късмет, когато той прие. Той е човек, за когото с удоволствие бих променил героя. Нашият прокурор еволюира доста, след като Фред се съгласи да го изиграе. Когато имаш актьор от неговия калибър и с неговия талант, просто си длъжен да го използваш. Пък и химията между него и Чуител беше много силна. Направо поисках да им дам нещо като "мач в клетка", за да видя как ще се притиснат един друг. И те не ме разочароваха.
Беше привилегия да работя с всеки от актьорския състав."
|
