И преди разследването на „Спотлайт“ са разкривани отделни случаи на сексуална злоупотреба от страна на католически свещеници. Но тяхното задълбочено, съвестно проверено фактологически експозе, разкрива мащаба на извършените престъпления от духовници и участието на Църквата в защита на своите служители от наказателното правосъдие с невиждана дотогава прецизност.
Продуцентите Никол Роклин и Блай Пейгън Фауст влагат усилията си за трансформиране на драматичната история за разследването на Бостън Глоуб на случаите на сексуален тормоз във филм за голям екран. „Помислихме си, че това е най-невероятното нещо, което сме чували, - казва Фауст. – „Спотлайт“ се заема с разследване на институция, която има власт, пари и ресурси, показвайки на хората, че никой не е недосегаем."
Роклин и Фауст се обръщат към Anonymous Content за партньорството в продукцията. „Веднага усетихме, че трябва да участваме в пресъздаването на тази епична история на екрана, - спомня си основателят и главен изпълнителен директор на Anonymous Content, Стив Голин. – СПОТЛАЙТ е вълнуваща история и в същото време нещо много значимо."
Потенциалът на СПОТЛАЙТ вдъхновява и подтиква Participant Media да се присъедини към проекта. „Когато нашите приятели от Anonymous Content ни казаха, че разработват тази история, ние се възползвахме от възможността да я отведем до екрана.“ - обяснява Джонатан Кинг, изпълнителен вицепрезидент на компанията.
За написването на сценария Роклин и Фауст се обръщат към режисьора, сценарист и актьор Том МакКарти, номиниран за Оскар® за оригинален сценарий през 2010 г. за хитовата анимация „В небето“ и режисьор на утвърдени независими филми като „The Station Agent“, „Win Win“ и „The Visitor“. Към МакКарти се присъединява бившият сценарист на телевизионния сериал „Западното крило“ Джош Сингър. „Том притежава невероятния талант да разкрива човешката душа в центъра на сложни истории.“ - казва Кинг.
МакКарти се свързва с историята на няколко нива: „Мислех, че е очарователно да се представи как този аутсайдер Марти Барън идва от Маями и в първия си ден в Бостън Глоуб представя идеята за разследване на възможното прикриване на престъпления от католическата църква. Това е много смел ход."
Освен това СПОТЛАЙТ дава възможност да се отдаде заслуженото уважение към дългогодишната разследваща журналистика. „Изключително съм загрижен колко малко качествени разследващи журналисти има сега в сравнение отпреди 15 години, - казва МакКарти. – Погледнах на този филм като на възможност да се покаже това с пример: Ето какъв е крайния резултат, когато разполагаме с добре финансирана журналистика от опитни професионалисти. Какво други би могло да бъде по-важно от съдбата на нашите деца?"
МакКарти също споделя своята гледна точка за историята. „Израснал съм с католицизма, така че изпитвам голямо разбиране, възхищение и уважение към институцията, - обяснява той. - Тази история не е преследва Църквата, с по-скоро задава въпроса „Как се случи подобно нещо?". Църквата е вършила, а в някои случаи продължава да извършва актове на институционално зло. Не само чрез насилието върху децата, но и чрез прикриване на злоупотреби. Как е възможно това насилие да продължи в продължение на десетилетия, без хората, които знаят за него да станат и да кажат нещо?"
Вдъхновени от примера и усърдието на екипа на „Спотлайт“, Сингър и МакКарти прекарват месеци провеждайки интервюта с журналисти, жертви и други участници на историята.
„Два или три пъти отидохме в Бостън, където направихме няколко интервюта с всеки един от репортерите, участващи в историята и си помислих, че сме приключили, - спомня си Сингър - Но правдоподобността винаги е била ключова за Том. Той продължи да пита: „Какво ще кажеш за журналистите, които са работили за Портър? Какво ще кажеш за адвокатите? Трябва ли да говоря с Джон Албано? Можем ли да говорим с Ерик МакЛийш?" Той искаше да вникне и да огледа тази история от всеки възможен ъгъл. Винаги съм обичал проучванията, така че това бе музика за ушите ми. И голямата изненада беше, когато стигнахме отвъд нашата основна група, и попаднахме на няколко най-неочаквани детайли. Това са парчетата, които според мен наистина придават на историята усещане за обоснованост и реалност."
Сингър, който е учил право в Бостън малко преди началото на разследването на „Спотлайт“, е избягвал да чете за скандала с Църквата. „Спомням си, че това се случи по време на първите ми дни от работата ми по „Западното крило". Никога не съм искал да чета тази тема във вестниците, защото идеята за сексуално малтретиране върху деца от страна на духовници беше толкова шокираща за мен. Това, което наистина ме привлече към СПОТЛАЙТ е, че става дума за репортерите, които разкриха тази злоупотреба. За мен това е начина. Следвайки стъпките на тези репортери, зрителите да разберат проблема по един достъпен начин."
ЧЛЕНОВЕТЕ НА „СПОТЛАЙТ“
Шефът на „Спотлайт“ Уолтър „Роби" Робинзон е изигран във филма от Майкъл Кийтън (номиниран за Оскар® през 2014 г. за главна роля в Бърдмен: Неочакваната добродетел на невежеството). Актьорът, който е израснал в благочестиво католическо семейство, според Робинсън улавя поведенческите тикове на героя си с изнервяща точност. „Първата сцена, което гледах беше с участието на Майкъл Кийтън, и аз едва не паднах от стола си, защото той е перфектен, - споделя разследващият журналист. - Не само има моя глас, заедно с псевдо бостънския ми акцент, но изцяло копира изражението на лицето, жестове ми. Той ме изигра на 100%."
МакКарти казва, че си е представял Кийтън в тази ролята отчасти заради убедителното му пресъздаване на главен редактор в драмата на Рон Хауърд от 1994 г. „Вестникът“. „Интересно е, че това е също и един от любимите филми на Роби Робинсън. Подобно на Роби, Майкъл е твърд, нежен, забавен и безбожно обаятелен - и той внася всички тези свои черти в образа на екрана."
Под управлението на Робинсън работи звездният репортер Майк Резендес, изигран от Марк Ръфало. Актьорът получава сценария от режисьора МакКарти в петък, прочита го през нощта и се съгласява да поеме ролята на следващия ден. „Веднага разбрах, че това ще бъде важен филм, - спомня си Ръфало. - Има филми, които правите за другите, има и някои, като СПОТЛАЙТ, които правите за себе си. И заради всички онези бедни души, които са се разхождат навън, наранени по един брутален и болезнен начин от институция, която би трябва да го знае най-добре."
Ръфало следва неотлъчно Резенедес в продължение на седмици, за да оформи своята интерпретация на образа на упорит репортер. „Първият път като се срещнах с Майк, той се държеше малко защитно, което не бе изненада; вероятно си мислеше „идва тук този актьор, какво ще правим сега?“ Отидохме в апартамента му, след това на вечеря, последвана от дълга разходка.
Говорихме и говорихме и аз постепенно започнах да си представям ще за човек е той преди и сега. След Глобусите и прекарах пет дни с Майк преди репетициите. След началото на снимките, той се появи за малко. Беше ми притеснително да ме гледа по време на работа, защото наистина исках много да го направя както трябва."
Когато се запознава с Резендес, Ръфало открива, че в реалния живот двамата имат много общи неща. „Майк и аз сме аутсайдери, - отбелязва Ръфало. - Ние идваме от един свят, който наистина не ни е дал работата, която сме мечтали. Ние сме непокорни, и двамата сме католици. И Майк, и аз сме напуснали църквата заради несъответствията между ученията и реалните проявления в публичния свят."
Ръфало внася характерна дълбочина в изпълнението си във филма. „Почти повече от всеки друг актьор днес, Марк умее физически да превърне от един герой в друг, - отбелязва МакКарти. - Той съчетава това с емоционална работа, затова бе много вълнуващо да се наблюдава как влиза в образа на Майк Резендес в своя неуловим начин, без нищо бомбастично или ефектно."
Героинята на Рейчъл Макадамс, Саша Пфайфър се специализира в интервюиране на жертвите на сексуално малтретиране от страна на духовенството. „Саша е много умна, - казва Макадамс. – Ние започнахме да си комуникираме чрез електронна поща, след това с телефонни разговори и накрая взех влака от Ню Йорк до Бостън един уикенд и прекарах целия следобед с нея и съпруга й, - спомня си актрисата. - Попитах я всеки въпрос, който ми хрумна. Дори и най-малките неща, защото ми се искаше да ми каже всичко, което трябваше да знам."
В разговорите на МакАдамс с Пфайфър се засягат някои от най-трогателните сцени на филма, когато репортерката нежно насърчава жертвите на малтретиране да разкажат историите си. Саша казва: „Някои от пострадалите след толкова много години трябваше да разровят отново травмата. Спомените за насилието преобръщат света им с главата надолу.“ И до днес тя поддържа връзки с много от жертвите, години след публикациите на техните истории.
МакАдамс научава много от способността на Пфайфър да събира с журналистическо търпение и постоянство ценни детайли от хората, с които разговаря. „Сред жертвите има възрастни мъже, бизнесмени, които не се чувстват удобно да споделят на чувствата си с никого, камо ли с един репортер. Но Саша е необикновен слушател и много е състрадателна. Тя притежава изключителен усет в изказа, разговаря с тези хора на нужния специфичен език, за да може да опише техните истории не просто като обикновено „блудство".
МакКарти е докоснат от държанието и достъпността на МакАдамс. „И в Саша и в Рейчъл има особен интелект, те общуват с лекота, директни са, но без натиск към отсрещната страна. И двете по прекрасен начин се свързват с хората."
Лив Шрайбер изгражда образа на отговорния редактор на Бостън Глоуб Марти Барън с мълчалива решителност. „Когато интервюирах Марти във Вашингтон, той имаше лепяща бележка в офиса си, на която пишеше „Аз не съм сърдечен и успокояващ." На Марти не му пука дали ще се вбеси някого. Неговата работа е да си получи историята."
Шрайбер незабавно е провлечен от безкомпромисния характер на Барън. „Един от най-интересните аспекти на филма за мен бе когато взех влака до Вашингтон и да се запозная лично с Марти Барън, - казва Шрайбер. - Това беше възможност да прекарам време с него и наистина да разбера бедственото положение, в което се намират много вестници в страната. В действителност това е една от причините, заради която толкова ми хареса сценарият, който подкрепя и защитава вестниците и журналистите.“
„Марти и другите журналисти в тази история за мен са герои, - продължава актьорът. - След като говорих с Марти, разбрах едно нещо – че работата му е всепоглъщаща. Не му пука къде ще го отведе историята. Той обича битките и не отстъпва, готов е да се изправи срещу много застрашителни хора и организации, за да стигна до истината."
Бившият отговорен главен редактор на Глоуб Бен Брадли Мл. лесно се свързва лесно с актьора, избран да го изиграе на екрана. „Когато научих, че Джон Слатъри е избран за моя образ във филма, веднага се сетих за ролята му на измамника в „Man Men " Харесвам мошениците в киното. Харесвам и Джон. Прекарахме доста време заедно. Той е сериозен, родом от Бостън е и се оказа, че и двамата сме фенове на Ред Сокс".
За МакКарти неговият дългогодишен приятел Слатъри е идеален екранен партньор в ролята на Брадли. „И той като Бен е рязък и откровен и не си губи времето с глупости, - казва Маккарти. - Той е истинско мъжко момче с категорична убеденост в начина, по който работи."
Слатъри споделя за своя герой: „Бен е много, много интелигентен. Трудно е да си представим популярността на Католическата църква в града по онова време. Тя разполага с най-големите епархии на страната, а 53 процента от читателите на Глоуб са католици. За Брадли да се изправи срещу Църквата в Бостън е огромен риск. Той чувства допълнителен натиск с течение на разследването. Ако се заемеш да отиде толкова далеч в неудобна история, толкова емоционална и потенциално вредна за институция като Католическата църква, то по-добре е да изпипаш всеки детайл както трябва."
Към актьорския екип СПОТЛАЙТ в ролята на изследователя, който събира данни за случаите Мат Карол, се присъединява Барйън д'Арси Джеймс. „Мат допринася със своята страст за събиране на всички тези данни за свещеници и инциденти с над 30-годишна продължителност. Работата му много помогна да се разкаже историята на базата на това, което цифрите показваха."
Сърдитият адвокат Мичъл Гарабедян, изигран от Стенли Тучи, добавя безценен интелект към екипа на „Спотлайт“. „Той е превърнал случая в мисията на живота си, да получи справедливост за стотици хора, - казва Тучи. Актьорът никога не е срещал Гарабедян лично, но изучава с часове негови появи по телевизията в пресконференции и други материали. - Само като си помисля за историите, които Гарабедян е чувал, от деца до хора на по 80 години, които са били малтретирани като малки, само мога да си представя какво влияние оказва това върху психиката. И въпреки всичко той е неуморен."
Както се вижда и във филма, Гарабедян доказва, че е сприхав сътрудник, огато Глоуб се обръща към него за помощ. „Ясно е, че той внимава за всичко, - казва Тучи. – Около него има толкова много увъртания, толкова много задкулисни сделки, толкова много връзки между Църквата, политиците и полицията. Мисля, че Гарабедян има пълното право да бъде параноик."
САМАТА ИСТИНА
Новоназначеният редактор на Бостън Глоуб, Марти Барън е отговорен за задвижването на новаторското разследване още през първия си работен ден. Лаконичният журналист си спомня разговора с екипа „Спотлайт“ след пристигането си от Маями. „Глоуб през 2001 г. бе малко консервативен, - казва Барън, който в момента е изпълнителен редактор на The Washington Post. – Във вестника никога не бе имало редактор, който да не е родом от Бостън."
Барън казва, че е отишъл на първото си новинарско заседание и попитал редакторите защо няма дискусия за колоната на Елийн Макнамара от миналия уикенд. „Тя бе написала, че никога не може да се разбере истината за поредица обвинения, свързани със сексуална злоупотреба от страна на един конкретен свещеник. Църквата казва едно, адвокатът на ищеца казва нещо съвсем различно. Повдигнах въпроса дали ние бихме могли да стигнем до истината."
Уолтър „Роби" Робинзон, който в момента е редактор на Бостън Глоуб, се доверява на Барън и заедно с колегите си се заема с проучване на предишни случаи на Църквата да защити от общественото внимание своите енории. „Когато Марти Барън пристигна в Бостън, той каза, че трябва да се отиде в съда и да се поиска тези записи да бъдат отворени наново, защото обществото има право да знае, - припомня си Робинзон. - Ние не бяхме свикнали да правим така. Нашата работа в „Спотлайт“ обикновено бе да посочим публично корупцията, за която имаше документация или да интервюираме хора. Но за това разследване трябваше да наистина копаем, да проведем много телефонни обаждания, за да получим информация за този свещеник Джон Джиоган. И много бързо открихме, че не става дума само за един свещеник. Имаше много участници. Преди публикацията през януари 2002 г., вече бяхме потвърдили, че над 70 свещеници са малтретирали деца; че църквата принуждава кварталите да си мълчат; и че това прикриване е продължило в продължение на десетилетия. Свещеници са малтретирали деца, след което са били премествани в други енории, където много често са извършали същото престъпление с други деца."
Робинсън гордо обръща поглед назад към въздействието на „Спотлайт“: „През 2002 г. ние публикувахме почти 600 статии за сексуална злоупотреба с хиляди деца от страна на стотици свещеници, не само в Бостън, но в цялата страна. Както всички знаем, за съжаление, това е история, която буквално подпали света."
Равносметката за скандала с Църквата след всички тези години провокира сладко-горчиви усещания у Майкъл Резендес, който печели награда Пулицър през 2003 г. за разследващ репортаж, споделена и с останалата част от екипа на „Спотлайт“. „Всички награди, поздравителни статии и коментари, и дори този филм, не успяват да заглушат емоцията в нас, - казва той. – Всички ние все още пазим много ярки спомени за хората, които споделиха преживяното, така че всякакво чувство на щастие е помрачено от това, през което жертвите на сексуално насилие от страна на духовници е трябвало да преминат".
Резендес, който продължава да разследва корупцията като част от „Спотлайт“ екипа в Бостън Глоуб, помага на съсценариста Сингър, запознавайки го с десетките часове интервюта. И е впечатлен от това което вижда по-късно на екрана. „Марк изглежда забележително, той е същият като мен през 2001 г. - с късата коса, обувки с черни връзки, тъмни ризи, дънките - всичко както трябва, - казва той. - Той невероятно улови всяка моя дума и движение."
Непривикнала да бъде от другата страна на интервюто, репортерът на „Спотлайт“ Саша Пфайфър се учудва на вниманието на Макадамс „към детайлите по време на предварителните разговори. Тя ме пита: Колко дълги ти бяха ноктите си през 2001 г.? В кафенето на Глоуб ли обядваше или си носеше храна от вкъщи? Какви обувки предпочиташе? Преобличаше ли се, когато отиваше разходка? Каква част от информацията сподели със твоето семейство? Какво мислеше съпругът ти по въпроса? Чувстваше ли се понякога обезсърчена? "
Пфайфър, която се завръща в Бостън Глоуб през 2014 г. след шест години работа е местната новинарска станция, високо оценява подготовка на актьорите. „Макар повечето хора, които гледат филма да нямат никаква представа каква съм в действителност, Рейчъл искаше да бъде максимално автентична и точна. Тя и останалата част от актьорския състав се опитваха не просто да наподобят героите, но и да пресъздадат вътрешния им живот. И когато видях на снимачната площадка как Рейчъл слиза надолу по стъпалата на обществена библиотека в Бостън, си помислих, „Боже мой, това съм аз".
ПРЕСЪЗДАВАНЕ НА РЕДАКЦИЯ ОТ 2001г.
Филмът СПОТЛАЙТ започва и завършва в офисите на Бостън Глоуб. За да покаже мащабната новинарска операционна от епохата на преминаването от печатни издания към уеб приложения, сценографът Стивън Х. Картър пресъздава 120 кабини от централата на Глоуб в освободен универсален магазин извън Торонто. „Нюзрума бе едно от нещата, които наистина искахме д пресъздадем много точно." - казва Картър.
Художникът на продукцията получава възможност да представи няколко сцени, които са заснети в действителните помещенията на Бостън Глоуб. „Печатните преси, библиотеката – присъствието ни там додаде невероятна стойност на филма, каквато нямаше как да постигнем по друг начин, - казва Картър. - Хората в Глоуб бяха невероятно подкрепящи по време на снимките, така че би било глупаво да не се възползваме от тази възможност."
Педантично придържащия се към фактите за декора Картър пресъздава офиса на изпълнителния редактор Марти Барън с историческа точност. „Бях много впечатлен от декорите на снимачната площадка, - казва Барън. - Когато напуснах Маями Хералд за да се присъединя към Глоуб, колегите ми подариха препарирано розово фламинго, които поставих в моя офис в Бостън. Художественият екип на СПОТЛАЙТ намери подобно създание и внимателно го постави в кабинета на Лив. Очевидно розовия цвят беше малко разсейващ, така че те го пъхнаха зад библиотеката. Но духът от миналото беше в стаята, макар и да не се виждаше на екрана."
Един от най-големите предизвикателства за Картър и неговият екип е компютърното оборудване на работните места, което трябва да отговаря на периода. „За технологичната ера в която живеем, 15 години са дълъг период, който носи много промени. Офисите бяха различни от това, което виждаме днес. Трябваше да сме нащрек за всички видове потенциални анахронизми. Не трябваше да допускаме да се появят във филма технологии, които виждаме навсякъде в днешно време, но тогава ги е нямало."
ЗАВЕТЪТ НА „СПОТЛАЙТ“
СПОТЛАЙТ е свързан с интересен начин с класиката от 1976 г. Цялото президентско войнство. Филмът за разследването на Удуард и Бърнстейн по скандала Уотъргейт носи Оскар® на Джейсън Робардс за ролята му на редактора на Washington Post Бен Брадли, който е баща на създателя на „Спотлайт“ Бен Брадли Мл. Първият филм вдъхновява ново поколение журналисти, които да разследват институциите без ограничения в името на истината. През 2015 г. СПОТЛАЙТ обръща внимание на добродетелите на разследващата журналистика в момент, когато мнозина смятат, че тя се изразява единствено в 24-часовите новинарски емисии, клюки за знаменитости и сензационни интернет клипчета.
„През последното десетилетие и половина много вестници са притиснати финансово и голям брой опитни журналисти загубиха работа, - отбелязва продуцента Никол Роклин. - Кой вестник с орязан бюджет може да си позволи ресурсите и работната сила, за да поеме истории като тази? Ако тези репортери не бяха прекарали години от живота си в проучване на случаите, дали истината някога щеше да излезе наяве? Така че всъщност е доста плашещо, че разследващите екипи са изчезнали от редакциите на вестниците из страната."
МакКарти споделя: „СПОТЛАЙТ е блестящ пример за това, което професионалните топ-журналисти могат да постигнат. Искам да обърна внимание върху това колко е важна този вид журналистика, защото според мен тези репортери са героите на нашето време."
Почти 14 години след шокиращите откровения, вибрациите от разследването на сексуалните злоупотреби на духовници в Бостън продължават да отекват в рамките на католическата йерархия по целия свят. „Църквата обръща внимание на въпросите повдигнати в нашия филм и промените в институцията отчасти са наложени от работата на екипа на „Спотлайт", - казва продуцентът Майкъл Шугар.
Джонатан Кинг от Participant Media добавя: „Екипът на „Спотлайт“ от Бостън Глоуб разказа изключително болезнена история, която промени света. За да се стимулира по-нататъшен напредък по темата, компанията създаде интернет страница с информация как зрителите могат да предприеме действия по отношение на въпросите, повдигнати от филма. За целта могат да посетят www.TakePart.com/Spotlight.
ФАКТИ ОТ „СПОТЛАЙТ“ *
• През 2002 г. екипът на „Спотлайт“ публикува близо 600 истории за сексуални злоупотреба на повече от 70 свещеници, чиито действия са били прикрити от Католическата църква.
• През декември 2002 г. кардинал Лоу подава оставка от Бостънската архиепископия и отново е назначен в Санта Мария Маджоре в Рим.
• 249 свещеници от Бостънската архиепископия са били публично обвинени в сексуално насилие.
• Към 2008 г. 1476 жертви за станали жертви на злоупотреби от свещеници в района на Бостън.
• По целия свят 6427 свещеници са обвинени в сексуални злоупотреби срещу 17259 жертви.
• След доклада на „Спотлайт“ са разкрити сексуални злоупотреби от страна на свещеници на Католическата църква в 105 града в САЩ и 102 епархии по целия свят в Аржентина, Австралия, Австрия, Белгия, Бразилия, Канада, Чили, Колумбия, Хърватия, Доминиканска република, Англия, Франция, Германия, Индия, Ейре, Кения, Мексико, Нова Зеландия, Нигерия, Северна Ирландия, Норвегия, Перу, Филипините, Полша, Шотландия, Сенегал, Сиера Леоне, ЮАР, Испания, Танзания и Венецуела.
*според база данните на www.bishop-accountability.org, съставени от Тери МакКирнан.
|
