Дело на революционния режисьор и сценарист Тимур Бекмамбетов, НОЩНА СТРАЖА (НОЧНОЙ ДОЗОР) е първата част от трилогия създадена по романите бестселъри на Сергей Лукяненко - “Нощен патрул”, “Дневен патрул” и “Сумрачен патрул ”. Когато излиза на голям екран в Русия през юли 2004 г., “Нощна стража” веднага става най-печелившият руски филм на всички времена. Бюджетът на филма е само 4 млн. долара, но приходите му от 13 млн. долара само за първите 3 седмици на екран далеч надминават тези на “Властелинът на пръстените: Завръщането на краля” и “Спайдър-мен 2”. Общият боксофис на филма е над 16 млн. долара и филмът е кандидатиран за Оскар® за чуждоезичен филм през 2005 г.
Романите на Лукяненко правят истинска революция в руската литература, особено сред читателите мъже на възраст до 35-40 години, както и сред феновете на фантастиката и хората използващи редовно Интернет. След излизането на голям екран на филма “Нощна стража”, от трилогията в Русия са продадени още 2.5 млн. копия.
Лукяненско разказва: “Хрумна ми идеята за това, че полумракът е бойно поле за различни магьосници, които живеят сред нас и се борят помежду си, като не трябва да оказват влияние върху обикновените хора. После се разви до това да има Нощна стража - специален екип, който да контролира тези магьосници, а най-накрая реших, че този екип трябва да има и ‘противодействие’ - Дневна стража със сходни права и задължения.”
Продуцентът на “Нощна стража” Константин Ернст е Генерален директор на “Канал едно Русия”, най-голямата и успешна телевизия в Русия. Той е и много известен руски продуцент на телевизионни и кино продукции. След дълги увещания, той прочита трилогията на Лукяненко, а после се свързва с продуцента Анатоли Максимов и режисьора Тимур Бекмамбетов и девет месеца по-късно снимките за филма започват.
Бекмамбетов си спомня: “Константин каза, че най-важното нещо за един режисьор е да може във филма си да имитира, че разполага с много по-голям бюджет, отколкото има. Доста интересен подход.”
Ернст разказва: “Една от най-големите ми цели е да възродя руското кино. Искам да правя филми, които да са гледаеми в международно отношение, а не да се показват само по арт-фестивали и на избрани зрители. Искам руските филми да се гледат и от по-комерсиална публика.”
Отначало почти никой не вярва, че в Русия може да се направи добър фентъзи филм. Бекмамбетов си спомня: “За разлика от Америка, в Русия преди не беше правено такова нещо. Но след като прочетох книгата осъзнах, че историята е по-специална, защото е написана от уникална гледна точка – съчетава руската реалност с един фантастичен свят. Искахме да направим всичко колкото се може по-реално и да открием митичния и фантастичен контекст в живота на обикновения човек. За мен това беше не само истинско предизвикателство, но и много интересно.”
Бекмамбетов е особено привлечен от идеята на Лукяненко, че вампирите не живеят в някой стар готически замък в Трансилвания, а в съвременна Москва. Освен оригиналните книги, той изчита много материали за вампири, за да се запознае с този свят и да го представи възможно най-реалистично.
Продуцентът Анатоли Максимов добавя: “Реалността във филма е на малко по-различно ниво, но повечето неща са поне приемливи. Героите, социалните ситуации, психологическите моменти – всичко това наистина се случва. Филмът всъщност е за моралното падение на един човек и за това как силите на Мрака и Светлината се борят за душата му.”
„Първите два филма са базирани на първата книга на Лукяненко, но ние вкарахме малко повече драматизъм,” разказва Бекмамбетов. Една от промените включва Антон и изгубения му син Игор (Дима Мартинов). „Вкарахме тази сюжетна линия, за да направим нещата по-лични, по-руски. Един баща се опитва да изкупи греха си пред сина си – типична руска история и много затрогваща.”
За Бекмамбетов Нощната и Дневната стража представляват не само борбата между Светлината и Мрака, но и борбата между две напълно различни философии.
„Това са два различни начина на живот,” обяснява той. „Дневната стража са ‘Тъмните’ и те олицетворяват един вид свобода и липса на отговорност. Нощната стража са ‘Светлите’ и те са изключително отговорни и съвестни. Това е вид дуализъм, който съществува от хиляди години. Идеята, че всяко действие има съответните последствия е много стара.”
Актьорите за филма Бекмамбетов избира по малко странен начин: „За мен има два вида актьори – такива, на които им личи, че са актьори и такива, които изглеждат като обикновени хора. Избрах за ролите на Тъмните от първия вид, а за Светлите от втория.”
Главната роля във филма (на Нощния страж Антон) се изпълнява от Константин Хабенский, който е един от най-известните руски актьори. „След ‘Нощна стража’ вече не е ‘един от’, а е ‘най-известният’,” смее се продуцентът Ернст. „Той е нещо средно между Брад Пит и Гари Олдман.”
За предводителя на Нощната стража, Бекмамбетов се спира на известния руски режисьор и актьор Владимир Меншов. „Той е не само изключително талантлив и известен режисьор, но е и истински руснак. Освен това е носител на Оскар® („Москва не вярва на сълзи”), с което малко руснаци могат да се похвалят.”
Лидерът на ‘Тъмните’ Завулон пък се играе от Виктор Вержбицкий, стар приятел на Бекмембетов, който е участвал и в другите му два филма. „Той е много добър актьор. Освен това, за да направя появяването му по-ефектно и въздействащо, той не се появява в първата част на филма. Така, когато най-сетне го показваме, персонажът му излиза с много повече сила.”
Остатъкът от актьорите са смесица от руски театрални и кино актьори – Галина Тюнина (Олга), Мария Порошина (Светлана), Алексей Чадов (Костя), Валери Золотухин (бащата на Костя) и Жанна Фриске (Алиса).
Целият филм „Нощна стража”, както и 80% от „Дневна стража” са снимани в края на 2002 и началото на 2003 г. в Москва и най-вече около кулата Останкино.
„В книгата по-голямата част от действието се развива около и близо до кулата Останкино. Доста зловещо, имайки предвид, че името означава останки от нещо, развалини. Но когато е писал книгата, Лукяненко, който е казахстанец, още не е познавал добре Москва и това е било едно от малкото места, които е знаел. Това е част от причините да разположи действието точно там,” обяснява Бекмамбетов.
Освен Останкино, във филма са снимани известният Червен площад, както и московското метро. Създателите на филма се стараят максимално да използват истински локации, за да бъде филмът възможно най-реалистичен.
|
