Когато говорим за Финиъс Тейлър Барнъм днес, това, за което най-вероятно се сещаме веднага, е цирковата площадка, носеща дълго неговото име. Но той се превръща в такава легенда не само заради цирковете, които след това коренно се променят и тази промяна е свързана с това, че вече не се показват само страшни животни и чудати хора, а основното са атлетични и интересни изпълнения. Историята на Барнъм е класическа приказка за странен американски новатор, който сам се измъква от бедността, създавайки съвсем нов вид изкуство, и благодарение на усилията си става един от първите американски милионери и кръстник на масовите забавления, чиято цел е да задминат и най-смелите фантазии.
Той може да е бил напълно неизвестен при раждането му, но целият свят ще научи името му. Когато Ф.Т. Барнъм умира през 1881 г., Washington Post го описва като „най-известния американец, живял някога“.
По-късно на Барнъм по погрешка е приписван прочутия цитат „всяка минута се ражда по един мързеливец“. Той всъщност наистина казва: „Каквото и да правите, направете го максимално добре“. На това се дължи популярността на Барнъм – той запленява будните, готови на всякакви рискове духове във времена на промени. Освен това предсказва появата на още по-зрелищни времена като филмите, различни сценични шоута и дигиталните технологии ще продължат неговите изследвания за това неправдоподобното и измисленото да изглеждат истински и постижими. Не е чудно, че животът и личността му вдъхновяват много филми, като Барнъм е изигран на екрана от Уолъс Бийри във филма от 1934 г. The Mighty Barnum, Бърт Ивс в Jules Verne’s Rocket to the Moon (1967) и Бърт Ланкастър в „Барнъм“ (1986).
Ще минат десетилетия, преди все по-голямото влияние на Ф.Т. Барнъм върху модерния свят да се сдобие с нов поглед. Тази идея хрумва на продуцента Лорънс Марк и съсценариста Бил Кондън през 2009 г., когато работят заедно по подготовката на шоуто за раздаване на поредните награди „Оскар“, на което водещ е Хю Джакман. Всеотдайността, с която Джакман се впуска в подготовката на бляскавото шоу, им напомня Барнъм.
Наблюдавайки Джакман по време на работа, Марк си припомня: „Мислих си: Уаау, този човек е най-великият шоумен на планетата, и тогава се сетих за Ф.Т. Барнъм. Хю е единственият човек в света, който всъщност може да е едновременно Върколакът и Барнъм. Има нещо в неговото ДНК, което му позволява да се изявява на сцената и да го прави толкова лесно и съвсем естествено, и да бъде харизматичен. Предложих му да направим мюзикъл за Барнъм и се оказа, че той е напълно готов за това“.
Това е съдбоносно предложение. Но ще минат седем години, съпроводени с редица промени и обрати, включително прекалено рискованата за днешните представи идея за мюзикъл, докато се стигне до тази грандиозна продукция с песни, смайваща хореография и звезден актьорски ансамбъл. Процесът започва с впечатляващия сценарий на Джени Бикс, който представя пътя към славата на Барнъм – от бедното детство в Кънектикът до романса с много по-богатата му съпруга Чарити, основаването на Американския музей на Барнъм и създаването на първата световна суперзвезда „шведския славей“ Джени Линд.
Продуцентският екип обаче държи да има повече музика и да се разширят мащабите на продукцията. Така Джакман предлага неговия приятел Бил Кондън, известен със своите омагьосващи сценични варианти на Чикаго и Мечтателки да преструктурира сценария на Бикс в истински мюзикъл.
Междувременно Джакман се среша с Майкъл Грейси, добиващият все по-голяма популярност режисьор на реклами и музикални клипове. Актьорът има голямо желание да работи с него в игрален филм и е убеден, че Най-великият шоумен е идеален за целта. „Майкъл нямаше равен в представянето на история, в която от основно значение е музиката. Той вече беше голяма работа и макар че още не беше снимал пълнометражен филм, всички вече го познаваха. Нямаше как той да не заснеме този филм“, казва Джакман.
Всичко се подрежда, защото Грейси изповядва вярата на Барнъм, че трябва да извлечеш максимална тръпка от живота. „Винаги съм казвал, че най-тъжният момент в живота на всяко дете е да осмисли думата „невъзможно“, казва режисьорът. „Историята на Барнъм е за това да не ограничавате въображението си, за това да използвате мислите и мечтите си, за да създадете нов свят – и точно това правят и режисьорите“.
От огромно значение за подхода на Грейси са и Чудатите хора, звезди в цирка с различни физически увреждания, които са превърнати от Барнъм в истински легенди. Макар че подобно излагане е неприемливо за днешното общество, Грейси представя друга страна от живота на тези странни звезди – възможността да избягат от незначителния си живот, възможността да им се възхищават и да се почувстват горди от това, което са, и най-вече възможността да ни накарат да се замислим какво влагаме в понятието „нормален“. Чудатите са невидими за обществото хора, държани зад затворени врати“, обяснява Грейси. „Това, което им дава Барнъм, е възможността тези невидими хора да блеснат в неочаквана светлина и възможността да се почувстват обичани за първи път. Той представя чудни истории, в които те не са увредени, а специални. Мисля, че зрителите ще харесат Чудатите, защото в края на крайщата всички сме такива“.
След като Кондън допълва сценария, още по-очевидна става липсата на един изключително важен компонент: истински песни. За Грейси всичко се определя от песните. „Причината да обичам толкова мюзикълите е, че дори и да не може да се изразите правилно, можете да запеете. Когато си ударил дъното и си изгубил абсолютно всичко, може да запееш. А дори и когато си невероятно щастлив, пак изразяваш щастието си с песен. Знаехме, че имаме нужда от песни, които да се разпрострят от най-високите до най-ниските емоционални точки в този специален свят“, казва Грейси.
Режисьорът държи песните да не са съобразени с периода на развитие на действието. След прослушване на десетки композитори, екипът се влюбва в предложенията на двама дебютанти: Бендж Пасек и Джъстин Пол. Това се случва години преди техния увенчан с „Оскар“ успех с La La Land. Това, с което ги спечелват Пасек и Пол, е компилацията от емоционални и енергични поп мелодии, които може да чуете по радиото през 2017. „Бендж и Джъстин комбинираха по несравним начин рок и поп със съвременния звук на Бродуей“, казва Марк.
Грейси е благодарен на всички, които се посвещават изцяло на проекта – от композиторите до музикантите и целия творчески екип, в който всеки изпипва всичко до последния детайл, за да сбъдне мечтата си, която има за основа мечтата на Барнъм. „Идеята да се прави оригинален мюзикъл си е чиста лудост“, смее се режисьорът. „Но това, което винаги ще помня и за което всичко това ми е толкова скъпо, са всички тези хора, които се съгласиха да сбъднат тази невъзможна мечта, които вярваха в нея и я превърнаха в действителност“.
|
