Това, което прави „Под открито небе” въздействащ е, че Мариана Отеро с изключителен финес и такт стъпва в света на тези деца и младежи, които често са наричани „трудни” или „социално изключени”. Тя ни среща с Еван, Алисон, Жан-Хюг и Амина, показва ни тяхната специфична връзка с другите, с езика и с тялото, както и изобретателната психоаналитична работа с тях – без принуда и индивидуална за всяко дете.
Мариана Отеро, заедно със своята камера, е плътно в ежедневието на своите читирима героя в продължение на три месеца и не само присъства там като наблюдател, а и успява да осъществи специфична връзка с тях. Постига го благодарение на своето буквално сливане с оборудването - тя носи камерата, закачена за себе си, заедно с осветлението. Подлага се на това всеки ден,
за да бъде сама по време на снимките с децата и за да не се наруши техния контакт с обектива. А пред него те не проявяват нито срам, нито нарцисизъм, нито притеснение.
Резултатът от този престой в „Куртил” са 180 часа заснет материал. От тях, след месеци вглеждане в персонажите и сцените, Мариана Отеро успява да покаже „лудостта” по едновременно вълнуващ и земен начин, като всячески внимава да не изпадне в дидактизъм, защото „този филм трябва да е преживяване, а не урок”.
|
