За продуцентът Уик Годфри (Вината в нашите звезди) решението да се заеме с друга адаптация на роман на Джон Грийн е категорично. „С моя партньор Марти Боуен бяхме прочели книгата Хартиени градове още преди Вината в нашите звезди, - казва той. - Така че по време на снимките на Вината… започнахме преговори с Джон за следващ проект и го попитахме за Хартиени градове. Това, което обичам в тази история е, че тя е загадка, приключение и едновременно с това комедия, почувствах я много подходяща за кино."
За сценария Годфри се обръща към Скот Нойщадтер и Майкъл Х. Уебър, които адаптираха Вината в нашите звезди. Нойщадтер казва, че са щастливи да се присъединят отново към екипа на Грийн. „Готино е отново да се съберем заедно, високо оценяваме жеста да бъдем поканени отново."
Уебър също е толкова ентусиазиран: „Джон Грийн е огромен писател, което прави работата ни много по-лесно. Книгите му имат прекрасен сюжет, идеите и героите са толкова силни, а диалога просто сам излиза от страниците. За съжаление не можем да запази всичко както е в книгата, така че да решим кое остава и кое не, е най-трудната част от работата ни."
Другият ключов участник от Вината в нашите звезди е Нат Улф, който играе Айзък в блокбъстъра от 2014 г. Още по време на снимките изпълнителният продуцент Айзък Клаузнер предлага на Нат главната роля в следващия филм ХАРТИЕНИ ГРАДОВЕ. „Бяхме на снимачната площадка, когато Айзък ми каза с палави пламъци в очите, че трябва да прочета книгата Хартиени градове, - припомня си младият актьор. – Тя стана любимата ми творба на Джон, и веднага свързах себе си с образа на Кю. Около шест месеца по-късно Уик Годфри ми предложи ролята. И още преди да завърши изречението си, казах Да."
Улф споделя, че най-силно е привлечен от елемента за порастването в историята. „Кю е герой, който играе на сигурно, умен е и фокусиран, прави много планове. - обяснява актьорът. – Освен най-добрите си приятели Рейдар и Бен, избягва останалата част на света. Но чрез връзката си с Марго и пътуването да я намери, той се научава да рискува и да се отвори към живота."
Нат, който с времето е станал близък приятел с Джон Грийн, високо оценява присъствието на автора на снимачната площадка. „Смешно е, защото Джон се шегува, че той само се разхожда наоколо и яде от кетъринга. Но в действителност той дава тон на снимачната площадка, защото има страхотно чувство за хумор и дава невероятна подкрепа на актьорите. Джон влага много страст в процеса на превръщане на книгите му във филми. Той винаги е там с нас, подкрепя ни и ни се доверява."
След избора на Улф, идва нелеката задача да се намери най-подходящата актриса за ключовата роля на Марго. Джон Грийн разкрива, че е пресъздал героинята от реалния си живот. „Познавах едно момче, което беше като Марго, - спомня си той. - Веднъж той спечели залог за 100 долара като се качи на товарен влак и пътува от Алабама до Тенеси. После трябваше да плати повече от 100 долара, за да вземе автобуса обратно. Той беше човек, който щеше да загуби пари, само за да спечели залога."
Марго е пълна противоположност на Кю. Режисьорът на филма Джейк Шрайър казва: „Кю си мисли, че всичко му е наред. Той си има следването, приятелите, има план да отиде в колеж, а след това медицински университет. А Марго няма никакъв план дори за следващата седмица. И когато прекарват заедно цялата нощ, тя го вдъхновява да взема повече рискове. Тя го изкарва от зоната му на комфорт."
Грийн набляга, че възприемането на Марго от Кю е ключов елемент в историята. „Винаги има разминаване между начина, по който ние си представяме нещо, и начинът, по който го преживяваме. Мисля, че начинът, по който Кю гледа на Марго е много различен от истинската й същност. Фамилията на Марго – Шпигелман на немски означава „човек, който прави огледала". Това, което хората виждат в Марго е отражение на самите тях и наистина не казва много за нея. За Марго, това е вбесяващо, защото наистина е много трудно да се живее по този начин.“
Кастингът за ролята не лесен. „Знаехме, че Марго трябваше да бъде перфектната гимназистка, - казва Годфри. – И ролята изискваше актриса със свръхизразителност, дива природа и емоционална уязвимост."
„Решението на кастинга беше извънредно трудно, - потвърждава Шрайър. – Търсихме момичето, което да притежава енергията на Марго, която идва на прозореца ти в полунощ, кара те да изскочиш навън, а когато изчезне, караш 1200 мили, за да я намериш."
„Така че имахме късмет да намерим Кара Делевин, - продължава Годфри. - Тя излъчва изключителна топлота, доброта и има чувство за хумор, които наистина изпъкват на екрана. Това, което ме докосна много у Кара е способността й да пресъздаде онази персона на Марго, която героинята смята, че трябва да покаже. Пред хората досега тя не е показвала истинската Марго, затова решава, че единственият й път към себепознанието е да напусне града. И Кара наистина обръща внимание на това."
За да изиграе млада американска ученичка, британката загърбва всякаква следа от акцента си и говори американски английски през по-голямата част от продукцията, дори и зад камерата. След като прочита Хартиени градове, тя усеща, че това е проект, от който тя трябва да бъде част. „Започнах да чета романа и забелязах приликите между Марго и мен, - казва Делевин. - Спомням си, когато отидох на първото прослушване за ролята, че казах „Била съм като нея.“ Мисля, че това е част от причината да получа ролята - защото аз бях в състояние да покажа част от себе си."
В центъра на ХАРТИЕНИ ГРАДОВЕ са идеята за приятелството и придружаващите го приключения, загадки и дори досадата, които обединяват младите хора заедно в повратен момент от живота. Кю, Бен и Рейдар са тримата най-добри приятели. Техният кръг на приятелство се разширява с изчезването на Марго. Както Грийн обяснява: „Кю, Бен и Рейдар са изключително привързани, но с приближаване на края на гимназията, се изправят пред факта, че приятелството им е скоро ще е различно."
„Между тези приятели има реална връзка, затова и хуморът между тях е истински и жив.“ - добавя Шрайър.
„Бен е изперкало хлапе, което отчаяно иска да има приятелка, но няма представа как това ще стане, - казва Остин Абрамс за своя герой. - Подобно на другите герои, той претърпява голяма промяна в отношението си към момичетата. Осъзнава, че момичето, по което отдавна си пада - Лейси, е не само красива, но и много готина и сладка."
За ролята на Рейдар създателите на филма залагат на дебютанта Джъстис Смит. „Рейдар е наистина сладко хлапе, което свири на саксофон в оркестъра на гимназията, - казва Смит. - Той малко се притеснява да покани приятелката си Анджела у дома, защото родителите му притежават най-голямата колекция в света на чернокожи дядо Коледи. Той се чувства много неудобно, че къщата е засипана с 4200 такива фигури."
Грийн използва тази история елемент като препратка към първоначалното, повърхностно впечатление на Кю от Марго. „Нелепо е как едностранчиво си представяме дядо Коледа, - подчертава той. - Има и един момент в историята, когато Анджела научава за тази уникална колекция и казва: „Мисля, че е наистина страхотно как родителите ти помагат да покажат дядо Коледа по различен начин."
На Шрайър и актьорите се налага да издържат известни трудности по време на продукцията. „Да снимаш сцени в микробус не е най-лесното и забавно нещо за правене, - казва режисьорът. За подобряване динамиката между младите актьори, Шрайър им дава пълна свобода. - Имаше много импровизации, всички просто се забавлявахме и зрителите със сигурност ще оценят това.“
За Шрайър, пътуването на героите отразява голяма част от неговите преживявания в гимназията. ХАРТИЕНИ ГРАДОВЕ разкрива даден момент, който ясно помня от моето завършване на училище, - обяснява той. - Мисля, че донякъде това е „голяма работа " за всички младежи, защото е последният път, когато ще видите повечето си приятели. Вече се превръщате в отделни индивиди. Историята тук започва романтично, но постепенно се превръща в нещо много по-различно. Това е филм за приятелство и начина, по който се възприемаме и отнасяме един към друг."
|
