Основната от многото тематики в ПАЗИТЕЛЯТ е паметта, като източник както на мъдрост, така и на болка. Общността, създадена от Лаури, използва стриктни правила, за да премахне свободата на избора и индивидуалността. Макар това да се прави с цел да се постигне съществувание, лишено от конфликти и различия, бързо стана ясно, че това е също така свят, лишен от дълбочина и емоции.
"Въпросът, поставен пред публиката, е - Оправдава ли целта средствата? На какво сме готови, в името на простия комфорт? Готови ли сме да зачеркнем огромните противоположности в живота ни? Можем ли да се отървем от огромната тъга и невероятната радост, за да водим неутрално, безопасно, относително щастливо съществувание? Това достатъчно добро ли е за нас?" размишлява Бриджис.
Актьорът разкрива, че важен негов личен спомен е ролята, която майка му е изиграла в младостта му. "Имах прекрасна майка. Тя си играеше с всички нас, и то почти непрекъснато. Всяко дете имаше по един час на ден, в който майка ни посвещаваше цялото си внимание на нас. В моя час, аз казвах "Мамо, да отидем под масата. Ти ще бъдеш космическо чудовище, а аз ще бъда Нещото." И на нея това много й харесваше."
Брентън добавя "Моята любима тема в историята е, че тя говори за любовта, както и че борбата за любов е една от основните ни сили като хора. Джонас става най-любопитен, когато изпитва любовта. Това е нещото, което той търси до края."
|