Часове в музея

Кинокритиката за филма:

Безшумно невероятен, необяснимо поразителен. Коен, режисьор от Ню Йорк и видео артист, вгледан в грубите градски пейзажи, е търпелив наблюдател и изкусен разказвач. „Часове в музея” сякаш блуждае и размишлява, събира разпилени моменти и бягащи импресии, които постепенно – и вероятно само ретроспективно – щракват заедно, за да разкрият любопитен образец на емоции и значимост. Да гледаш филма не е като да наблюдаваш картина, но начинът, по който изкуствоведът наблюдава Брьогел има нещо общо с начина, по който Коен ни дава указания да обръщаме внимание на света... Този филм отразява живота по един взискателен и прочувствен начин, което го прави странно и затрогващо произведение на изкуството.
А.О. Скот - The New York Times

В центъра е поставено не само кроткото приятелство между хора на средна възраст, но и старите майстори по стените на галерията – най-вече Брьогел, чиито картини, окачени заедно, оформят една от най-великите зали в света. Камерата ги изучава, често в едър план, винаги бавно и такова спокойствие не би могло да предизвика недоволство у зрителя. Филмът намира време да наблюдава наблюдението и да предложи бавно откровение: на самотните и на загубилите се, той е изкуство с усещане за дом.
Антъни Лейн - The New Yorker