Признавам си, че като малък, четях само книги, базирани на филми, които ми бяха харесали. Някои от тях бяха "Кръстникът", "Джурасик парк" и "Денят на независимостта" (за който едва впоследствие разбрах, че е много разочароваща новелизация на филма). Почти не съм чел нещо от задължителната литература в училище. Чак в колежа свих от брат си неговото копие на "Игра на пари" от Елмър Ленард. Тя имаше доста добри черти - очевидно бе базирана на филм, който познавах и харесвах, но освен това бе с голям шрифт, а параграфите не бих описал като "огромни".
Предизвиквам ви да вземете който и да е роман на Елмър Ленард, да прочетете първата глава, първата страница, може би дори само първото изречение, и да го зарежете. Той съсипа останалите авторите за мен, защото по мое мнение, те не могат да се мерят с неговия хумор, оригиналност и хуманност. Ленард е общопризнат за "крал на криминалните писатели" и "най-добрият жив автор на диалози" (аз съм съгласен и с двете). Но все пак смятам, че неговото златно правило "да пренебрегва частта, която хората прескачат" е това, което го прави най-добрия в бизнеса. Това е философия, към която се опитвам да се придържам в моите сценарии.
Като филмов творец, никога не съм започвал негова книга без надеждата, че ще се влюбя в нея и ще се боря страстно да я адаптирам за големия екран. При някои, спирах да ги виждам като филми след четвърта глава и се наслаждавах на остатъка като читател. Някои други пък ги виждах като идеални за адаптиране, но THE SWITCH беше книгата за мен. Киноизживяване от първото изречение до последната дума (като и двете присъстват във филма).
За мен тази книга бе като родно дете на Куентин Тарантино, братя Коен и Уди Алън. Изпълнена с неочакван хумор, напрежение, обрати, изненади и незабравими образи.
Процесът на позволяване на не особено известен сценарист/режисьор да адаптира бестселър на Ленард - който съдържа същите герои като великия филм ДЖАКИ БРАУН на Тарантино - и привличането на звезден актьорски състав, е прекалено дълга и завързана история, за да я разкажа тук. Само ще споделя, че тя съдържа огромен късмет, търпение, решимост и прекрасни хора, които видяха нещо добро в мен и в проекта.
Иска ми се да мисля, че те видяха как смятах да запазя възможно най-много оригинала. Адаптациите на Ленард определено не са "тефлон". Не, няма да изреждам лошите тук, но самият Ленард никак не се свени да ги обижда публично (мисъл, която често ме преследва). За мен, неговият тон не изневерява на реалността. Но смятам, че геният на Ленард се крие в това как поставя читателя си насред един сюрреалистичен сценарий и показва как истински хора биха реагирали на свят, който разпознаваме. В този случай, отвличане.
ЛЕСНА ПЛЯЧКА е история за сложни хора, които се опитват да измъкнат максимума от един прост план, който се е объркал. Това е моето любовно писмо към творбите на Елмър Ленард, който винаги ще ми напомня, че да бъдеш откровен и да развличаш не винаги се изключват взаимно.
|
