През 79 г. от новата ера град Помпей - бляскав център на удоволствията в залива на Неапол, е погребан от апокалиптичното изригване на вулкана Везувий. Само за 24 часа оживеното международно пристанище и неговите жители са заличени от едно от най-големите природни бедствия в древността. Градът и населението са запазени почти непокътнати, залети от лава и пепел.
Историята на великолепния метрополис, който е унищожен за по-малко от ден, прави силно впечатление на Пол Андерсън, още когато режисьорът е бил любопитен ученик. В най-новия си филм той превръща страстта си към Помпей в епичен екшън филм, изпълен с гладиаторски борби, политически интриги, нещастни влюбени и ужасяваща борба за оцеляване от огнения ад, изсипващ се върху града.
«Oт малък се интересувам от Римската империя, - казва Андерсън. - Израснал съм в северната част на Англия, където имаше много археологически разкопки. Изпитвах любопитство към римската цивилизация и по-специално Помпей. Идеята, че цял град и хората, които са живели в него, са застинали във времето, все още ме очарова.»
Андерсън и неговият дългогодишен професионален партньор Джеръми Болт, известни най-вече с поредицата Заразно зло, прекарват повече от шест години в изследване и проучване на Помпей. Те създават подробен детайлен портрет на един изгубен свят и ни потапят в магическо приключение, което ни връща към епохата на класическите филми за природни бедствия.
«Когато избухна 3-D революцията през 2000 г. с Пол решихме, че от технологията най-добре ще се възползват филмите за бедствия, - казва Болт. - Той предложи да направим филм за Помпей - най-големият филм с мечове и сандали в историята, но подсилен и с един вулкан.»
За Андерсън, който винаги в кариерата си е изпробвал техническите новости на киното, изглежда естествено 3-D и компютърно генерирани ефекти да подплатят стегнатите и изпълнени с напрежение сюжетни линии. «Той съчетава изключителна визуална способност с огромни технически познания и интерес към историята, - казва Болт. - Също така има вроден усет кое ще въздейства на зрителите. ПОМПЕЙ не е документален филм, но е здраво стъпил на исторически основи, като в същото време е въздействащ и силно емоционален.»
В онези времена Помпей е най-привлекателният ваканционен курорт в цялата Римска империя, разкрива Андерсън, като добавя: «Бил е нещо като Лас Вегас на Римската империя.»
«Град, изпълнен с публични домове, кръчми, таверни и много ваканционни забавления, - продължава Болт. - Тъй като е бил пристанище, различни хора са идвали от всички краища на Империята. Основното в този проект за нас бе да представим достоверно кои са били тези хора и да разкажем техните истории.»
На 24 август следобяд, Везувий, който дотогава е бил латентен в продължение на векове, изхвърля гигантски облак вулканична пепел на 19 мили височина. Пепел, камъни и отломки се изсипват върху Помпей, заривайки постепенно града и причинявайки срутване на много покриви от тежестта им. Лавини гореща пепел и газ плъзват из улиците, унищожавайки незабавно всичко живо по пътя си. Така градът е напълно погребан и по-голямата част от жителите му загиват на място.
Въпреки че се разполага с много археологически доказателства, поради малкия брой оцелели няма почти никакви свидетелства от първа ръка какво се е случило. «Историците са разчитали на разказите на Плиний Млади, който е свидетел на експлозията от разстояние, - казва Андерсън. - Той е написал поредица от писма, описващи бедствието, но хората не го вземат на сериозно, защото никой не е вярвал, че е възможна катастрофа от подобен мащаб.»
Само за 12 часа градът претърпява земетресение, изригване на вулкан и окончателният смъртоносен удар - цунами. Горната част на планината Везувий експлодира с такава сила, че губи повече от 700 метра височина. Ефектите са сравними с тези на ядрен взрив.
Същата тази пепел, която покрива унищожения град, го съхранява за идните поколения. «Картините са незабравими – парче хляб под пепелта, куче вързано на верига - това са картини от живота на Древния Рим, които са запазени непокътнати в продължение на две хиляди години», - казва Андерсън.
Помпей остава изгубен в продължение на почти 1700 години, до 1748 г., когато Бурбонските крале на Неапол започват разкопки, които разкриват къщи и обществени сгради. До началото на 1800 г. посетителите на Помпей могат да се разхождат по улиците и да разглеждат запазените сгради. Археолози започват да правят гипсови отливки на телата жертвите от кухините в пепелта, което позволява на посетителите да видят лицата на хората, които са обитавали града преди толкова години.
«Ако отидете в Помпей, ще видите, че градът е на около 2 километра от брега, - казва Андерсън. - По времето на Римската империя, това е било пристанище, но изригването добавя 2 километра към бреговата линия.»
Създателите на филма правят усилия филмът да бъде до колкото е възможно исторически достоверен, като за тази цел привличат за консултанти експерти в областта на Древния Рим.
Болт обещава на публиката спектакъл, достоен за римски амфитеатър. «Ще видите бомби от лава , - казва той. - Ще видите истински ураган от пепел, както и пирокластичен поток, който е по същество е горещ газ, движещ се с висока скорост и изгарящ всичко по пътя си. Ще видите приливна вълна. Ще видите земетресение. И това е на финала. Преди това имаме сензационни гладиаторски битки и война в Британия - всичко това подправено със силни емоции и страстна любовна история.»
|
