Робърт Редфорд винаги е бил привлечен към емоционални истории на тема американския начин на живот, истории за обикновени хора, ангажирани и завладени от по-обширни теми, които стоят пред младата демократична нация. Това е нишката, която е вплетена в цялостното му разнообразно творчество – от екранна звезда до режисьор и първенец на движението за независимо кино изкуство – и която го привлича към този проект, със сценарий по сравнително неизвестен млад писател, Матю Карнахан.
Въпреки, че не е режисирал филм в продължение на 7 години, когато сценарият се появил на бюрото му, моментално го завладял – нещо, което Редфорд смята за съществен критерий. „Просто се появи от нищото”, казва Редфорд за сценария на Карнахан. „Бях изненадан от него, защото беше политически, а такива филми в днешно време се възприемат като рисковани и не-комерсиални; изглежда само тези, които не засягат толкова болезнени теми, излизат на големия екран. Не е лесно да попаднеш на филм, който е по-рискован по същество и който те кара да се замислиш върху някоя злободневна тема. А всъщност това са филмите, които с удоволствие съм режисирал”.
В работата си като режисьор, Редфорд и преди е изследвал вълненията на американските семейства във спечелилия Оскар® филм „Обикновени хора”, изкушенията, които предлага ТВ култура в награждаваното „Телевизионно състезание” и жизненоважната връзка между пейзаж, природа и американската душа във филми като „Войната за фасулената нива в Милагро”, „Там тече река” и „Повелителят на конете”. Той остава незаличима следа в американското кино изкуство със създаването на Института Сънданс, кинофестивала Сънданс и канала Сънданс (Sundance Channel, САЩ), които съвместно са отгледали едно младо поколение от изгряващи кинотворци, които творят смело върху не разказвани до този момент истории.
Елементът на риск естествено не е попречил на Редфорд да направи този филм, дори му е послужил за допълнително вдъхновение. С „Офицери и пешки” Редфорд не само поема този риск, a е привлечен от идеята да предизвика размисли и дебати и да въодушеви младата публика, която не е свикнала да вижда такива сериозни теми, засегнати от герои на близка до тяхната възраст. „Надявам се, че този филм ще провокира зрителите да размишляват върху това, къде се намираме като нация и как сме стигнали до тук”, казва Редфорд. „За мен това е много повече от история за това, което се случва в момента. По-скоро се отнася до по-дълбоките фактори, които лежат в основата на тези проблеми и личните преживявания на едни истински хора вследствие от тях. Мисля, че това също е филм за индивидуалната отговорност на младите хора, които осъзнават ролята си за хода на бъдещето, и за това как всеки от нас се справя с изборите в живота си, за да направи този свят по-добър”.
Вниманието на Редфорд е приковано и от стегнатия разказ и значителните предизвикателства от художествен характер. „Не се интересувам от политически филми за историческата им стойност. Трябваше да има история, която е задвижена от героите, както беше в „Цялото президентско войнство”. Това, което ми допадна е, че всеки от образите в трите истории има личен интерес – и понякога тези интереси не могат да просъществуват заедно”, твърди той. “Имаме три истории, две от които се случват в офис и предизвикателството тук е да екранизираш тази сцена, за да има драматизъм в нея. Колкото повече разсъждавах върху това, толкова по-голямо ми се струваше предизвикателството и бях още по-погълнат от него”.
Филмите на Редфорд винаги са се фокусирали върху фундаментални, дори популистки американски теми, най-вече защото той изпитва силни патриотични чувства към страната, която обича – и ги изважда на показ в „Офицери и пешки”. „За мен имаше доза меланхолия в тази история”, казва Редфорд, „защото как може да не се натъжиш, ако обичаш тази страна и си израснал с идеала за демокрация и свобода на словото, а виждаш как всичко това се руши пред очите ти?” И допълва: „Никога не бих искал да правя крайна пропаганда. Има много гледни точки и трябва да уважаваме всяка една от тях. Исках да оставя зрителите да покажат демократичната си реакция спрямо всяка една от тези човешки истории”.
Последното неустоимо притегателно за Редфорд е фактът, че Том Круз вече е изразил желание да се присъедини към този проект – не само да влезе в ролята на ловкия и пламенен сенатор Ървинг, но и да бъде изпълнителен продуцент на филма със своя партньор Пола Уагнър, отбелязвайки своя пръв проект с възродената United Artists. А също към момента е било известно, че и Мерил Стрийп държи сценария в ръцете си.
„Не мисля, че щяхме да направим този филм, ако не беше Том”, казва Редфорд. „Идеята Том да изиграе сенатор беше различна и заинтригуваща. Тогава се обадих на Мерил Стрийп и й казах, че се интересувам от този проект и я попитах какво мисли, а тя отговори „ако ти го направиш, и аз ще се присъединя” и така всичко бързо си дойде на мястото”.
Наистина когато Стрийп прочита сценария, той още не е получил одобрение от Редфорд. По-скоро спешността на самата тема, която не търпи отлагане, я завладява. „Това е история за вземането на правилните решения и същевременно за това, колко е лесно да не направиш никакъв избор”, казва тя. „Основната идея е, че няма значение какво мислиш или чувстваш, ако не направиш нещо по въпроса, ако не въстанеш и не рискуваш всичко”.
За Том Круз, „Офицери и пешки” е точно тази смела и неочаквана история, с която той и Пола Уагнър са се надявали да поставят началото на новата ера за United Artists – компания, основана през 1919 г., за да предостави на водещите Холивудски кинотворци пространство да дадат размах на креативните си виждания и да имат пълен контрол върху работата си.
Круз казва: „Мисля, че сценарият е много силен, както и самата история. Това е един страхотен филм, с който да открием новата ера на United Artists, особено с Робърт Редфорд - един американски режисьор, който не се подчинява на общоприетите норми и който е дефинирал и променил модерното кино от момента на основаването на движението за независимо кино. Той е един чудесен разказвач на истории и винаги ми е било мечта да работя с него”.
Круз също е почувствал, че тази история има потенциала да стимулира и вдъхнови, не просто да погъделичка като всички останали трилъри и драматични екшъни, които само бегло засягат злободневни теми. „Никога не съм гледал на този филм като на антивоенен”, обяснява той. „Абсолютно съм убеден, че ще предизвика диалог и ще пробуди някои мисли у зрителите, независимо от тяхната гледна точка. Филмът засяга универсалните теми, които са залегнали в основата на всяка нация – свободата на словото и свободата на идеите, но подканва публиката и да интерпретира събитията за себе си по начина, по който ги виждат. Дори по време на продукцията, всички от Боб до актьорския и снимачния екип изпитваха неустоимата нужда от това да водят сериозни разговори на тази тематика. Гледам на този филм като едно невероятно приключение, което също така подканва към дейно участие”.
|
