|
Понякога животът не е по поръчка
Режисьорът на „Без резервации” Скот Хикс първоначално е привлечен от разказа сам по себе си, както и начина, по който той представя вълнуващите мигове в човешките взаимоотношения на едно много интимно и достъпно ниво. “Това е една съвременна, прочувствена драма, която поразява с интересния баланс между дълбоки емоции и леки хумористични моменти, които съществуват в живота на всеки един от нас,” казва той. “Филмът е както за пропуснати възможности, така и за пътя към промяната и откриването на истинската любов след тежка загуба.”
Хикс печели международните критици със своята въздействаща драма “Блясък” от 1996 г., която получава седем номинации за Оскар®, включително номинация за Най-добър режисьор и Най-добър сценарий за Хикс. Като кинодеец той казва, че е привлечен към „разкази с истински герои, които показват чувствата си,” и е прозрял в дилемата на Кейт една възможност да проследи развитието на един човек, който води изключително подреден живот и в следващия момент е принуден да се справя с неочаквани събития, които променят всичко внезапно. И най-вече показва във филма „как човек може да открие любовта, да намери нов смисъл и да продължи със свежа перспектива, дори когато е изправен пред предизвикателствата и злополучията на живота”.
Катрин Зита-Джоунс, която се счита за една от най-големите фенове на Хикс, дава подобна оценка. „Филмът има много аспекти. В него има изненадваща любовна история, трогателната връзка между Кейт и нейната малка племенница, страстта на Кейт към работата й и увличащата атмосфера на професионалната кухня и работата на бързи оброти”.
“Когато чух, че Скот Хикс ще режисира този филм, бях във възторг”, разказва тя. „Съдейки по неговия досегашен труд, знаех ,че той ще придаде на филма точната доза чувственост и качество.”
“Без резервации” е по Европейския игралния филм от 2001 г. “Bella Martha” (или “Mostly Martha”), очаровал голяма част от актьорскя екип на „Без резервации” и неговите създатели преди тяхната съвместна работа. Кери Хейсен казва, „филмът е стилен и засяга деликатни теми. Мислехме, че като пренесем историята на Американския континент ще си осигурим по-широка публика. Ню Йорк - градът на сложната връзка между храна и ресторанти, е идеалният избор и със сгурност придава на филма собствен привкус. Разхождайки се по улиците на Ню Йорк, просто не можеш да не подминеш малките кафенета с характерният им вид и да не вдъхнеш от целия този аромат и оживление.”
“Това е любовна история, която възхвалява всеобщата радост от правенето и споделянето на хубава храна с любимите хора”, твърди продуцента Серджо Агуеро. “Бях много развълнуван от потенциала, който този филм има в световен мащаб, тъй като и двете линии на сюжета докосват едни и същи душевни струни във всяка култура”.
На създателите на филма се налага да пресъздадат историята в новия контекст, но и изцяло да съхранят най-любимите моменти на публиката от първия филм “Mostly Martha”— неговата душевност и отличителен привкус както и същността на героинята, преуспяваща и праволинейна главна готвачка, която управлява своя живота и кухнята си с присъщата й дисциплина и мерки за ефективност.
Пристигането на помощник-готвача Ник променя всичко и то драстично. “Той е цветущ образ; пуска оперна музика на работа и се изявява в кухнята със своите певчески умения, а персоналът на ресторанта дори се смее на шегите му. С присъствието си той коренно променя работната атмосфера и на Кейт това не й се нрави,” казва Хейсен, който признава че, от гледната точка на Кейт може да има и друг нюанс в същината на тази игра. Като жена, която е преуспяла и постигнала някакво ниво на автономност в един много конкурентен бизнес, без право на грешки, Кейт вижда потенциална заплаха в лицето на Ник в професионален план. В интерес на истината, Хейсен разяснява, че, “Ник поема тази работа, защото е голям почитател на Кейт и иска да се учи от нея, но тя не вижда нещата от тази страна. От самото начало тя не му гласува доверие.”
В същото време, в което Ник нахлува в територията на Кейт в ресторанта, нейната племенница Зоуи току-що е останала сираче и нанасяйки се при нея, драстично нарушава рутината в живота на леля си.
Хикс казва така: “Едно дете преобръща всичко нагоре с краката, не само в емоционално отношение, но и на практика. Просто няма място за едно 9-годишно дете в света на една заета готвачка с натоварена програма, с дълги работни часовено и подчинена на такива строги навици. Кейт няма развит майчин инстинкт. В душата си знае, че постъпва правилно, но не може да открие правилния подход към детето, което дори отказва да яде храната, която тя му е приготвила. Същевременно се появяват искри в ресторанта, причинени от новия готвач.”
Но искрите не винаги вещаят нещо лошо…
Аарон Екхарт, в ролята на общителния Ник, отбелязва, че “тези конфликти ще помогнат на Кейт да открие щастието в живота й. Зоуи и Ник преобръщат всичко и в действителност започват да я смекчават. Но в края на краищата, от Кейт зависи накъде ще поеме от този момент нататък, дали ще израсне и ще развие нов апетит към живота”.
И какво по-добро средство от кулинарството за подхранване на романтиката и за сближаване на хората?
Храната и всичко свързано с нея – приготвянет, поднасянето и споделянето й, както и аромата, консистенцията, вида и вкуса й – притежава неоспорими романтични елементи от жизненоважно значение, които Хикс вплита в разказа. С такова намеренеие подхождат и сценаристите към сценария, за който Керъл Фукс казва, че “елементът с храната е използван в буквален и преносен смисъл. Не всичко се свежда до храненето, а до това, което храни душите ни.”
“Храната има своето силно символично присъствие във филма”, обяснява режисьорът. “Общуването и привличането започват с храненето. Връзката на Кейт и Ник започва с техната обща любов към кулинарията и тя също спомага за това Зоуи да излезе от черупката си. В случая със Зоуи, като дете загубило апетита си откакто скърби, фактът, че взема спагетите, които Ник й е предложил, е знак, че тя му има доверие и го чувства близък. А в случая, когато Кейт и Ник вечерят за първи път заедно, сцената има по-скоро еротичен заряд.”
В общия смисъл, Хенсен твърди, че „храната тук е метафора за живота и неговите притегателни сили, или, ако може да се каже, за любовта.”
Екхарт е съгласен с него. “Наистина се използва във всеки смисъл. С помощта на самото готвене, особено на такова ниво, на което то на практика се превръща в изкуство, се засилват усещанията при съчетаването на различни съставки и вкусови пластове за стимулирането на възприятията… О да, това е много романтично.”
“Никога не съм си смилела, че мога толкова да се вълнувам при вида на едно ястие”, заявява Катрин Зита-Джоунс, „но когато наистина се съсредоточиш върху него, придобиваш съвсем различен поглед върху нещата”.
Актьорският екип: колко готвачи в кухнята?
“Съпругът ми смята, че тази роля е най-смелата от всички, които съм играла досега тъй като се налага да се вихря в кухнята,” шеговито споделя Зита-Джоунс и си признава, че преди да премине обучението по кулинария за филма, не е била сигурна дори в способността си да приготвя яйца.
Всъщност Хикс казва, че Зита-Джоунс бързо се е научила как да се справя в кухнята, за да придаде автентичност на ролята си няколко седмици преди началото на снимките за „Без резервации”, защото филмът зависи изцяло от нейната широка гама от умения. „Историята е почти изцяло съсредоточена върху, защото тя е във всяка сцена и целият разказ се върти около нея. Тя е много проницателна и умее да определя правилното темпо, а имайки предвид опита й като танцьорка, това изобщо не е учудващо. Подбирането на точния момент й помага при драматичните сцени, защото има сцени, изпълнени с много силни емоции както и забавни моменти”.
“Кейт държи нещата под контрол, меко казано,” казва Зита-Джоунс. „Тя познава работата си добре и понякога има склоност да преминава в защитна позиция, когато някой клиент оспорва вкуса й или начина на презентация на някое нейно ястие. Но когато тя пренася този строг перфекционизм и в личния си живот, това я възпрепятства да завързва истински контакти с хората. Това я предпазва от собствените й несигурност и страх от нараняване, но и от радостите на живота, който можеш да имаш само ако се разкриеш малко пред хората, като се освободиш от някои задръжки и оставиш нещата просто да се случат”.
Спомняйки си тяхната първа среща в кухнята на Блийкър № 22 Аарън Екхарт разказва, че „Кейт хвърля само един поглед на този непринуден, разкрепостен нов готвач и веднага решава, че той не взема работата насериозно. Може да изглежда по този начин, но истината е, че Ник просто си има собствен стил. Щом почувства полъх на враждебност от Кейт, той приема философията на „гъвкавия като тръстика” и се опитва да бъде мил и чаровен, надявайки се, че след време тя сама ще свали гарда си.
Ник използва работата на помощник-готвач като възможност да се обучава при Кейт, на чиято работа искрено се възхищава. „Романтичната тръпка, която се появява между тях, е изненада за него точно толкова колкото и за нея”, казва Екхарт. “Разликата е, че щом той започва да усеща тръпката, той прегръща и идеята за нещо повече, но тя още не е, което означава, че той трябва да бъде изключително очарователен и изобретателен. Когато не може да пробие защитната й стена, той използва езика, който тя разбира най-добре: храната”.
“Тази роля показва забавната страна на Аарон, която не винаги виждаме, тъй като много от ролите му досега са били напрегнати”, отбелязва Зита-Джоунс.
“Аарон е не изпълнява просто главната мъжка роля”, казва Хикс, „но той притежава способността да общува с малкото момиче и да влага чувство и в тези сцени, което звучи по-лесно отколкото е в действителност”.
Екхарт се наслаждава на сцените си с Абигейл Бреслин, която навършва 10 г. по време на снимките. „Забавно е да си в присъствието на такъв млад дух. Тя ме научи на няколко клакьорски движения, а понякога се упражнявахме в кухнята по време на почивките между сцените”.
Противно на нейната жизнерадостен характер, Бреслин в първите сцени от филма е кротка и смирена заради ролята си на Зоуи. Младата актриса описва героинята си „като сравнително тиха в началото. Тя не е враждебно настроена спрямо Кейт, нито лоша или груба към нея, но просто не е много приятелски настроена или открита с нея, защото не знае как техното съжителство ще се получи, а и се чувства изгубена и самотна в тази нова обстановка”.
В същото време, нараства друг сблъсък между Кейт собственичката на ресторанта Пола, изиграна с авторитарен замах от Патриша Кларксън, която отбелязва, че и двете жени всъщност имат много общи черти. „Пола има своите собствени проблеми, свързани с желанието й винаги всичко да е под контролю; тя ръководи всеки аспект от бизнеса на ресторанта, защото целият й живот се върти около него.”
“Пола уважава таланта и работния етикет на Кейт и затова се примирява с нейния нрав”, обяснява Кларксън. „Те са приятелки от дълги години, но взаимоотношенията им не са от най-спокойните. Също както при Кейт и Ник, над тях също понякога прехвърчат искри, но от друг вид”.
Може ли да взема Вашата поръчка? Обучения по кулинария за актьорския екип
Катрин Зита-Джоунс усвоява славния трик с измъкването на покривката
След като толкова сцени са заснети над горещата печка на ул. Блийкър № 22, Хикс иска актьорите с лекота, достоверност и присъщото темпо за една прфесионална кухня да изиграят сцените в забързаната рутина при приготвянето на ястия в един ресторант, препълнен с клиенти. “Винаги се стремя към реализъм. От значение за актьорите е да чувстват сякаш наистина приготвят тези ястия и се борят със стреса в таква обстановка. Съществена част са техните действия да са плавни и естествени, за да може вниманието на публиката да остане върху самата история”, споделя режисьорът.
От изключително значение са както сцените, в които Ник реже лук, така и тези, в които Кейт гарнира ястията, да изглеждат достоверни, подчертава Хейсен, „защото всички по света вече гледата кулинарни предавания и публиката лесно би уловила, ако някой се преструва”.
В края, Хикс наема професионални готвачи за екипа на ресторанта от ул. Блиийкър, както и многобройни кулинарни консултанти за практическите упражнения на своите актьори с истинските майстори в ресторантьорството.
Екхарт, който навремето е работил като сервитьор и барман, но не и като готвач, намира програмата за увлекателна, въпреки ,че освен рязането на лук, моркови и гъби, той успява да пореже и пръстите си на няколко пъти по време на двудневаните практически упражнения с ножа. Дори Абигейл Бреслин се научава да обръща палачинките във въздуха и да бели звеленчуците под ръководството на готвача Лий Ан Уонг от Френския кулинарен институт.
И като заговорихме за театрално изкуство, една от сцените с конфронтацията между Кейт и един невъзпитан клиент й предлага възможността да прибави един нов трик в професионалния си репетоар: класическото измъкване на покривката, при което тя се рязко се дръпва изпод целия арсенал от чинии и прибори на масата с минимум брой петна разпиляване. Успехът на този трик зависи най-вече от дозата самоувереност и подбиране на подходящия момент. „Това беше един от най-страхотните снимачни дни в живота ми”, заявява Катрин. “Не можах да го схвана веднага, но веднъж щом успях, толкова много се забавлявах, че исках да го правя всеки път. Сега се обзалагам с гостите си, че мога да измъкна покривката изпод носовете, чиниите и чашите им, без да счупя нищо”.
Зита-Джоунс дори надминава очакванията при обученията по ресторантьорство като доброволно предлага да работи една смяна в пиковите часове на вечерта в салона на Fiamma Osteria - едно преживяване, което тя определя като „ужасяващо и наистина поучително.” Дори при характерното осветление за такава атмосфера, няколко клиента отбелязали пред нея поразитилната прилика на техната сервитьорка с актрисата Катрин Зита-Джоунс, при което тя им отговорила с: „Да, постоянно ми го казват.”
Дизайн на продукцията и вкусни реквизити
“Тъй като храната е метафора за любова в тази история, приготвянето й е контекста, в който живеят и си взаимодействат тези образи,” казва Хикс. Имайки това предвид той съвместно с дизайнерът по продукцията Барбара Линг са осигурили на актьорския екип напълно функционална и оборудвана кухня, която да служи за фон на едни от най-значителните моменти между Кейт и Ник.
Хикс и Линг проучват около 60 ресторанта в квартала, вариращи по размер, дизайн, атмосфера, като правят разлика между работните места на готвачите в сравнение с тези изградени от собствениците на ресторанта. След като обмислили варианта да приспособят съществуваща индустриална база, чиито пространства били твърде големи и безинетересни, те решават да построят своя собствена кухня на звукозаписната сцена на Silvercup East Studios в Куийнс.
Линг разказва, “Единственото предимство беше, че не беше неопходимо да спазваме някакъв кодекс, иначе всичко щеше да струва ужасно скъпо. Успях да проектирам кухнята така, че да изглежда напълно функционална - неръждаемата стомана е истинска, както плочите, медените тръб, машините за капучино, уредите, мивките, печките, дори термометрите вградени в стените. Единствените изключения са две хладилни помещения, които изградихме сами и в които просто напомпахме студен въздух.”
Те са с цел да охлаждат храната и да служат на актьорите за местенце, където могат да се охладят, да разпуснат и дори да водят личните си разговори—навик, който всички кулинарни консултанти и тези по ресторантьорство по време на снимките потвърждават, че са представени автентично във филма, дори и момента, в който персоналът наднича през малкото прозорче на кухнята, за да види какво се случва навън.
Екхарт разказва, че “са пресъздали всичко до н-тата степен. Присъствието на най-различни детайли е изумително. Можеш наистина да изгубиш на някоя площадка и да не разбереш, че си на снимки.”
Линг се старае да пресъздаде нормалния поток на работа от гледната точка на камерата, без да се премахват стените. „Исках да покажа това, което хората не виждат: как готвачите манврират в кухнята, разминавайки се един с друг на косъм, като единият държи чиния, докато другият го гарнира и го предава на следвашия. Получи се красиво, защото е почти като танцова хореография. Има постоянен трафик—хора влизащи и излизащи, пристигащи поръчки, сервитьори, които се вмъкват—и главният готвач ръководи всичко това от централна позиция като диригент на оркестър.”
|
