Голяма част от динамиката на “Дневна стража” се състои в неговата необикновена зрителна енергия, в една фантастична вселена с мащабите на “Междузвездни войни” или “Матрицата”; и в същото време в нестандартния поглед над съвременна Москва. Светът на “Дневна стража” може да бъде някой разнебитен стар апартамент – скривалище за вампири или обикновен майстор в Москва, който се оказва таен магьосник.
За режисьора Тимур Бекмамбетов, острия, зловещ вид и усещане на филма са приоритетни. Следвал театрални изкуства и дизайн на декорите в Института за театрални изкуства на Ташкен, Бекмамбетов възприема практическо доближаване към всеки физически детайл на неговите филми. “Аз съм художник", казва той. “Прекарах осем години в търсене на това, което искам да правя".
Изграждането на неговата визия за филма започва с идеята за създаването на митология около старите коли и бедно-обзаведени домове на пост-съветската епоха. "Искахме да създадем митология около тези руски елементи, така че всичко, което изглежда грозно и старо да стане част от един магичен свят", обяснява той. “Хората в Русия имат склонността да се срамуват от принадлежностите си, от техните елементарни и много стари столове, или техните шумни коли и мръсни сгради. Това е тъжно, ето защо включихме вехтите предмети в нашата история”.
Действително, света на филма започва бързо да се просмуква в руската популярна култура. Цели редове от диалози във филма влизат в руския речник, а дългото палто на Aнтон се превръща в модна зимна дреха сред младежите в Москва. "Костюмът на Нощните наблюдатели – голямо палто – е много модно", отбелязва Бекмамбетов. “То се е превърнало в култ сред младите".
С “Дневна стража”, Бекмамбетов иска да инжектира доза зрителен кофеин в ръката на руското кино. Вместо бавния ход на киното, през годините на държавно спонсорство, “Дневна стража” въвежда главоломна скорост, светкавични кадри и кинетична кинематография.
“Младите хора харесват този език, те харесват енергията в музикалните видеоклипове и яснотата в рекламите", коментира режисьорът. "Те харесват скоростта на историята, те харесват динамично и драматично действие. Ние избрахме този стил, за да се докоснем до зрителите”.
В тази визуално заслепяваща вселена, Бекмамбетов се надява да представи по-енергична визия на Москва, която не е виждана досега. "Типичното изображение на Москва е в сив потискащ цвят”, обяснява той. “Нашата идея бе да съживим образа на Москва, чрез визиите на филма. През последните две века правителството промени облика на руската душа и направи всичко сиво и бяло, но руската култура е много пъстра, много емоционална и драматична. Ето защо ние предтсавихме Москва с безброй цветове, подобно на Мексико”.
Бекмамбетов заснема 80 % от “Дневна стража” и 100 % от “Нощна стража” за 90 дни, от края на 2002 г. до началото на 2003 г.. Екипът снима на над 200 автентични местоположения в Москва, Червения площад подземията на метрото и Самарканд. По-голямата част от действието е заснето в и около кулата Останкино – внушителната комуникационна кула на града, която се издига над северозападния сектор на руската столица.
“Голяма част от оригиналната история се развива около тази кула, така че за нас беше важно да снимаме там", обяснява Бекмамбетов. "На руски език, Oстанкино е много мистично име. То значи "останки" и Сергей умишлено го поставя на главно място в книгата си. Но този факт има и друго обяснение. Той не е от Москва – роден е в Казахстан – и кулата Останкино е нещо като ориентир за него”.
Бекмамбетов се опитва да заснеме възможно най-много кадри по улиците на Москва, улавяйки непринудената действителност зад свръхестествения трилър. "Беше много важно филмът да показва истински кадри от съвременна Русия", отбелязва той. "Ние представяме много истински изображения, но с високоскоростна фотографията, защото искахме всеки руснак да си казва: "Това е моята къща, моята улица!"; без да изглежда изкуствено, това е истинския живот. Това е един от триковете на филма и една от причините за неговия успех. Само интериора на апартаментите представлява декори, но ние разполагахме с много добър художествен директор и той създаде много реалистични домове, с голяма прецизност и точност”
За съживяването на света на “Дневна стража”, Бекмамбетов работи с екип от декоратори и художници, които са изграждали декорите на предишни негови филми както и реклами от последното десетилетие. "Имам много добър екип, с който работя от 10 години", коментира режисьорът. "Това включва оператора Сергей Трофимов и художествения директор Валери Викторов. Валери е отговорен за стила на целия филм – от множеството костюми до грима. Заедно, ние развихме идеята за реализъм със сюрреалистичен контекст”.
От тази гледна точка, режисьорът набира местни хора, които да вдъхновят първични реакции на страх и тревога. "Ние започнахме да се вглеждаме във всички мистични и страшни места около нас”, обяснява той. "Откакто бях дете, винаги съм се страхувал от покривите на руските здания, защото обикновено те са много високи и покрити с антени, които приличат на паяци. Метрото също е мистично място в Москва, може би защото Сталин го е изградил. Ние използвахме определена станция на метрото във филма, наречена XXX. От дете винаги съм смятал, че това име прилича на нещо лошо".
Накрая, една от най-зрелищните гледки в “Дневна стража” е Мракът, зловещо място, което само Тъмните и Светлите могат да обитават. "Мракът е нещо като паралелен свят, където Другите могат да се срещат и да се борят един с друг", обяснява Бекмамбетов. "Ако се намираш в Мракът, трябва да си от Другите, защото там няма място за човешки същества”.
Въпреки всичко, в Мракът има и капка реализъм – място пълно с комари. "Там има много комари, защото това е моя лична фобия", смее се режисьорът.
|
