Създаването на вселената на иконичните образи от 60-те във филма “Лак за коса” е предизвикателството, през което се изправят художника на декорите Дейвид Гропман и дизайнерката на костюмите Рита Раяк. За вдъхновението им служи гения на автора на мюзикъла, Джон Уотърс.
Гропман и екипа му от художествени директори, декоратори и екип от конструктури са отговорни за въшния вид на всяка сцена и всеки нейн елемент.
Като повечето кинематографи и други дизайнери, Гропман започва своята кариера в театъра, но “Лак за коса” е първият пълнометражен филм-мюзикъл, над който той работи. “Процесът на работа приличаше много на този на театралната сцена, но с разликата, че можеш да видиш резултатите отблизо”.
Гропман и Раяк прекарват дълги часове в проучване на стиловете на епохата, като ровят из различни списания, гледат стари филми и преглеждат архивите на новинарските емисии. Стилистката Джуди Купър-Сийли също зависи от помощните материали и търси визии в училищни фото-албуми от 60-те. “Става въпрос за комедия и за големи неща, ето защо преувеличихме прическите”, споделя Купър-Сийли. “Но честно казано, никога не сме стигали до такива крайности – прическите станаха невероятни”.
Купър-Сийли споделя, че самото поддържане на перуките и прическите е било най-голямото й предизвикателство. “Понякога в студиото работеха едновременно 300 допълнителни актьори или 150 танцьори, заедно с главните актьори”, споделя тя. “Няма човек в този филм, който да не носи перука или да няма нужда от прическа за всеки работен ден. Всеки от актьорите прекарва по няколко часа на стола пред огледалото”.
|
