|
“Мога да ви дам двойната стая, тип меден месец, за пет долара отгоре.
Тя има няколко екстри в повече.”
- Мейсън
Марк Л. Смит работи над концепцията на “Свободни стаи” почти осем години, преди историята да стигне до големия екран. Докато шофира по старите пътища на Ню Мексико със съпругата си, Смит забелязва група малки мотели, които изглежда съществуват без каквито и да е гости. “Почудих как така още работят и от къде взимат пари”, припомня си Смит. “Идеята просто остана в съзнанието ми”.
Смит знае, че ключът към една истински ужасяваща история е създаването на герои, които зрителите да чустват близки. Той осъзнава, че ако включи Дейвид и Ейми Фокс и опише природата на тяхната крехка връзка в ранните моменти от филма, по-късно в развитието на сюжета те ще се превърнат в център на съмнението и ужаса в историята.
Първите двадесет минути не се случва нищо ужасно, но зрителите се запознават с героите и започват да ги харесват”, казва сценаристът. “Започват да се оприличават с тези персонажи и да вярват, че това може да се случи и с тях”.
Смит представя сценария на Браян Паскал, директор на развитието в компанията на Хал Либерман. “Историята веднага ме грабна”, припомня си Паскал, който служи като изпълнителен продуцент на филма. “Това е един от тези сценарий, който прочитате без да усетите как е минало времето. Филмът е мрачен и особен, а аматьорските видеофилми, намерени в мотелската стая са ужасни, но в центъра на тази история е самата двойка и нейното приключение”.
“Понякога, когато гледате трилър или филми на ужасите, вие си казвате : “Защо просто не ги убият?””, продължава Паскал. “Това, което ми харесва в този филм е, че отговаря на въпроса – убийците заснемат филм. И колкото повече си играят те с Дейвид и Ейми, колкото повече предизвикват техния страх и ужас, толкова по-добър ще е филма”.
Паскал изпраща сценария на Хал Либерман, който незабавно се включва в проекта като продуцент. “Марк е добър писател; някой, с който искахме да работим”, казва Либерман. “Свободни стаи” има много добра концепция, много успешен сюжет, който постоянно ви държи в напрежение – от момента, в който героите влизат в мотела до последния кадър от филма”.
Бившият президент на ‘Universal Pictures’ оприличава преживяването на влакчетата в увеселителните паркове. “Защо хората се качват на увеселителни влакчета? Те го правят заради адреналина и уплаха, но знаят, че всичко ще приключи добре. С този филм, те могат да се поставят на мястото на главните герои и да се запитат : “Ако това се случи на мен, дали ще успея да се измъкна жив?””.
Либерман изпраща сценария на Клинт Кълпепър, президент на компанията ‘Screen Gems’, част от ‘Sony Pictures’, която е реализатора на такива филми на ужасите като : “Дяволът в Емили Роуз” и “Когато звънне непознат”.
“Клинт го прочете в събота”, припомня си продуцентът. “Той ми се обади, след като беше стигнал до тридесета страница и каза : “Боже мой, това ме плаши до смърт. Позволете да ви се обадя когато приключа с четенето””.
След одобрението на сценария, продуцентите започват да търсят режисьор, който може да съживи историята на Смит на големия екран. Либерман предлага Нимрод Антал, млад американец, който неотдавна завършва първия си филм, “Контрол”, заснет в Унгария.
““Контрол” беше блестящ и извънредно добре представен филм”, отбелязва Либерман. “Той показва не само, че Нимрод се справя много добре с камерата, но и че може да поддържа уникален и интересен тон през целия филм. Неговата задача в “Свободни стаи” бе да разкаже историята на двама души така, че тя да остави силно впечатление у зрителите”.
От своя страна, Aнтал е впечатлен от сценария на Смит и заинтригуван от идеята, че двойка може да преоткрие любовта, минавайки през немислимо изпитание. “Това ми напомни за по-стари трилъри, които бяха много прости и елегантни, но наистина пораждаха страх”, споделя режисьорът. “Тази неизвестност и силно напрежение присъстваха в сценария. Всички емоции бяха описани. Безусловно, историята се върти около оцеляването на тази двойка и взаимното им преоткриване. Това беше основната причина, поради която приех да участвам в проекта”.
“Не трябваше да отсядаме в мотела”
- Дейвид
За ролите на Дейвид и Ейми Фокс, продуцентите се нуждаят от привлекателни актьори, които притежават издържливостта да се справят с динамично натоварените сцени, както и таланта да поддържат напрежението и страха до края на филма. За ролята на Ейми те избират Кейт Бекинсейл.
Бекинсейл споделя, че е заинтригувана от комплекстната връзка в сърцето на “Свободни стаи”. “Стори ми се интересно как сюжета описва един брак, които е пред разпад и как изпитанията, на които са подложени тези хора променят чуствата им”, казва актрисата. “Когато залозите са толкова високи и си изправен на границата между живота и смърта, ти остава само един въпрос : “Този човек важен ли е за мен или не?” Това не се случва всеки ден”.
Въпреки опита на актрисата в екшън жанра, тя не е напълно подготвена за предизвикателствата на “Свободни стаи”. “Имала съм по-трудни, от физическа гледна точка роли, но с цел всичко това да изглежда реално, получих повече контузии и прекарвах голяма част от времето си на снимачната площадка в състояние на ужас”.
Ролята на Дейвид Фокс в “Свободни стаи” поставя ново предизвикателство пред актьора Люк Уилсън, който е най-добре познат с работата си в комедийния жанр. “Смятам, че неговото представяне ще изненада голяма част от зрителите, просто защото не са свикнали да го гледат в тази светлина”, отбелязва Антал.
Уилсън споделя, че е харесал ролята на един обикновен човек, попаднал в необичайна ситуация. “Моят герой не е като Макгайвър или някоя екшън звезда”, казва той. “Той просто се опитва да защити съпругата си и да спаси и двама им от сигурна смърт, следвайки инстинкта си за оцеляване. Но сякаш с напредването на ноща, шансовете му намаляват”.
Продуцента Либерман описва героя на Уилсън като “човек, който се опитва да си върне съпругата. Той го прави плахо и с известен сарказъм, но това е механизъм, чрез който да се свърже отново с нея. Този подход често се оказва ефективен, защото в една двойка винаги има някаква химия”.
Третото основно парче от пъзела е ролята на Мейсън, садистичния управител на хотела. Продуцентите знаят, че този герой е основен за пълнотата на историята. “Филмът би изгубил енергията си, ако актьорът, избран за ролята не е реалистичен в представянето си”, отбелязва Антал. “Важното при Мейсън е, че на пръв поглед той не изглежда смахнат”. Продуцентите намират своя Мейсън в лицето на Франк Уейли, актьор чиято работа Антал следи от началото на 90-те години, във филми като “Hoffa” и “Swmming with Sharks”. “Той беше толкова реалистичен злодей във всеки от тези филми”, отбелязва режисьорът.
Уейли и Антал размишляват дълго над крайния вид и характер на Мейсън. “Решихме, че той просто ще бъде леко чепат и мрачен, но не много странен”, споделя актьорът. “Дейвид и Ейми го сметват за смахнат, но без да си дават сметка в какво се замесват”.
От друга страна, механикът участва само в една сцена от филма, но той е героят, който пуска в действие кошмарния сценарий. За ролята е нужен актьор, който да спечели доверието на зрителите и в същото време да загатне, че нещо лошо предстои да се случи. Итън Ембри, който е в бизнеса още от дете, притежава чара и присъствието, които продуцентите търсят.
“Той е много харизматичен”, казва Паскал. “Имахме нужда от това, защото има някакво привличане между него и Кейт. Беше важно да не се разбира дали той е замесен, или не. Може би ще се върне на сутринта и ще ги спаси...”.
“Тук няма какво да се прави вечер”
Мейсън
Мотелът “Борова гора” е нещо повече от главната снимачна площадка на “Свободни стаи”, той е и главен герой. Продуцентите знаят какво търсят, но намирането на идеалния стар и разнебитен мотел се оказва трудна задача, особено в извънградско, залесено място. След като посещават различни местности в Южна Калифорния, те намират решение на проблема.
“Решихме, че най-добре би било, ако построим мотел, отговарящ изцяло на изискванията ни”, обяснява продуцента Либерман. “Хората от ‘Sony’ бяха така любезни да ни предоставят Сцена 15, която е една от най-големите в света и ни позволиха да построиме целия мотел и газ-станцията до него”.
Антал осъзнава предимствата от заснемането на по-голямата част от филма на тази сцена, на която са филмирани продукции като “Човекът-паяк” и “Магьосникът от Оз”. “Можехме да снимаме по всяко време. Не бяхме ограничавани нито от времето, нито от светлината и решавахме точно как да изглежда всеки детайл от постройката. Спомням си деня, в който за първи път влязахме в празното студио и бяхме зашеметени от размерите му”.
|
