Антон Хорн – световноизвестен диригент и директор на голям оперен театър получава поръчка да подготви премиерата на ново музикално произведение по мита за Прометей. Автор на музиката е Александър Шварцман – приятел на Антон от детинство, продуцент и композитор. След терористичен атентат, Антон открива в колата си търсена от полицията млада жена, но не я предава. Подтикнат от любопитство и жалост към нея, той прибира Доротея в дома си. Тя умее да чете мисли и притежава редица свръхестествени способности. Заради тях е била принудена да прекара години в психиатрия и все още живее там като част от научен експеримент.
Антон не харесва музиката на Александър и претенциите му да се равнява с великия композитор Скрябин и неговия “Прометей”. Нахлуването на момичето в свръхдинамичния живот на диригента го предизвиква да търси изход от ситуацията. Около Антон се завихрят противодействия от всички страни: Директора на фондацията - мощна фигура, човек на властта, от онези, които управляват в сянка; подчинените от операта, Александър, психиатърката на Доротея, която я използва за медицинските си изследвания или за нещо друго. Разбиране и подкрепа намира единствено от страна на стария си професор от консерваторията, Исак Давидович, който се разпорежда с нотния архив на театъра. „Вечния старец” настанява Доротея при себе си и я учи да преписва ноти.
Преписвайки нотите се оказва, че тя не само “вижда музиката”, но “вижда” и картините, което стоят зад нея. Антон се чувства все по-объркан, а въздействието на Доротея над него става все по-силно. Това го кара да промени концепцията на спектакъла и да разкрие образа на Прометей по нов, необичаен начин, както и да... смени музиката на Александър, с новата уж „преписана” от Доротея.
Това естествено довежда до конфликта му с Александър и напускането на театъра. Излязъл напълно от рамките на нормалното си ежедневие, с необяснимо нарастващо спокойствие, Антон се оставя да бъде поведен от Доротея в едно друго измерение, където се докосва до разтърсващи духовни енергии. Достигнал прага на човешките способности да приеме нейния свят, Антон успява да премине бариерата и да полети... Доротея изчезва всякаш все едно никога не е съществувала. Търсейки я и питайки за нея, всички му казват, че никога не е имало никаква Доротея и всичко е било плод единствено на неговото въображение...
|
