След прочитане на сценария на Конрад, много режисьори проявиха желание да се заемат с “Преследване на щастието”, но Смит и Ласитър проявиха пристрастие към Габриеле Мучино, независимо от факта, че той никога не е правил англо-говорящ филм. Един от филмите на Мучино - The Last Kiss – бе спечелил Наградата на зрителите на фестивала Sundance /Sundance’s Audience Award/, след премиерата му там през 2002. Следващият филм, Remember Me, My Love с Моника Белучи, очарова филмовите критици по цял свят. “Бях гледал последните два италиански филми на Габриеле и бях впечатлен от умението му да разбира и да пресъздава кинематографично заплетения характер на емоциите” казва Смит.
Ласитър добавя : “Когато се срещнахме с Габриеле в Париж, той веднага се запали по материала. А нас напълно ни смая като ни каза: ‘Вие, момчета, като американци, всъщност, не разбирате американската мечта. За да се оцени същината на американската мечта, човек трябва да е чужденец.’ Тогава ние усетихме, че неговата представа за Американската мечта ще бъде оригинална и различна и ще осигури един уникален подход към филма”
“Когато Габриеле каза, че американците смятат американската мечта за даденост, аз веднага клъвнах на въдицата му и се оплетох в мрежите му,” казва Смит. “Бях грабнат от идеята за не-американски очи, които улавят хубавите и не-толкова-хубавите страни на тази история”
Подхода на Мучино очарова дори продуцента Тод Блек. “Запознах се с Габриеле в дома на Уил и му казах: ‘Вие не сте американец, а това е една американска история’ Той ме погледна и отвърна: ‘Това не е просто една американска история, това е една универсална история. Навсякъде по света има бездомници. Това може да се случи на всеки.’ Габриеле бързо разбра, че този филм може да достигне до хората по цял свят. Идеята - че можеш да се стегнеш, да работиш яко и накрая да получиш отплата за усърдната работа и упоритост – важи за всяко човешко същество. Това не е само американска идея.”
Мучино намира, че историята в Търсене на щастието е очарователна дори и на най-елементарно ниво. “Това, което наистина ме привлича в образа, е отчаяният му порив да оцелява и че за него най-ценното е да пази своето дете. Крис понася и невъобразимото, но непрекъснато се грижи и най-лошите моменти да не повлияят на живота на сина му. Това наистина е едно семейно странстване – едно реално отчаяно, нещастно пътуване, станало епическо защото засяга много универсални ценности”
За работата си със Смит, Мучино казва: “Уил е напълно искрен. Той няма търпение да направи нещо различно, нещо драматично и много истинско. Беше истинско удоволствие да го вземем на това пътуване. Имахме отлични отношения. Аз научих много от него. Надявам се и той да е научил нещо от мен”
В процеса на работа над филма, продуцентите установиха, че е много важно кой ще играе ролята на петгодишния син на Крис Гарднър. Запознаха се с над сто деца. Според Блументал се оказа, че “Джейдън е детето – искрено, открито, естествено. Намерихме най-подходящото дете за работата!”. Джейдън Кристoфър Сайър Смит е седемгодишния син на Уил Смит и Джейда Пинкет Смит.
Продуцента Ласитър признава, че “Да се заложи на Габриеле беше хазартен риск, но не толкова колкото избора на Джейдън Смит за ролята на Кристофър. Това вече бе голям риск защото ако Джейдън не беше най-подходящия, то вземането му във филма щеше да прилича на шуро-баджанащина”
Смит сериозно добавя: “В началото се безпокояхме, че на мен, като негов баща, ще ми е трудно да се съсредоточавам в моето изпълнение в общите ни сцени. Но, в действителност, се получи нещо съвсем друго. Щом видех очите на Джейдън изпълнени с мъката и гнева, преживявани в момента от малкия Кристофър, това подсилваше реализма на сцената защото се чувствах като баща, който не иска да се проваля пред детето си. Това пораждаше в мен съкрушително мощни емоции”
Мучино открива, че тази връзка и естествената близост и непосредственост в общуването между Смит и сина му са интересни и извън снимките и решава да улови това с окото на камерата. “Най-добър пример за това са игрите на “чук-чук” /‘knock-knock’/ - едно дете е избрано за “цар” и преценява кой от останалите илюстрира добре, с кратка измислица, думи като “доброта, благородство” и заслужава да бъде пуснат в двореца му. Такива сцени не са били предвидени в сценария. Един ден, по време на репетиции, чух Джейдън да играе на “чук-чук” и да разказва история. Помислих, че това би внесло светлина във филма, и, едновременно с това, ще отрази състоянието на малкия герой във филма: макар, че той и баща му живеят адски трудно, той все така се усмихва и играе на “чук-чук”, което показва, че душата му е здрава – че баща му се справя и го защищава успешно. Филма дори завършва с история от “чук-чук”.”
От решаващо значение беше да се намери подходяща актриса за образа на Линда. Продуцентите търсеха изключително силна актриса, способна да интерпретира различни емоционални тоналности – трябваше, в началото, да е грижовна, състрадателна, любяща майка, която изкарва прехраната на семейството, и после да направи убедителен портрет на същество, толкова прекършено, че избира да избяга от семейството и да търси само късмета си.
За ролята на Линда бе избрана Танди Нютън, възторжено приветствана за нейното изпълнение във филма Сблъсъци, спечелил Оскар® за Най-добър филм . Блек казва: “След като я видях във филма Сблъсъци и се срещнахме с нея, ние всички разбрахме, че Танди може да изрази дилемата на Линда, по начин, по който други актриси няма да могат”
Нютън имаше свой поглед върху историята във филма. “Бях безкрайно трогната от силата на този баща – не само на неговата любов към сина му — но и на неговата вяра в себе си, на неговата любов към себе си – той не искаше да изостави детето си както той е бил изоставен като дете”, казва тя. “Това е история за оптимизъм и надежда - въпреки истински трудното положение, в което героите са попаднали”
Към образа на Линда, Нютън има свой оригинален подход: “От миналата работа, която правих, а, също, и от живота, знам, че нестабилното душевно състояние и депресията карат човека да смята, че не може да се справя. Съмнявам се, че много хора биха издържали в положението на това семейство. Със сигурност, аз не бих могла. Много е важно да се разбере, че Линда напуска с мъка семейството си”.
Линда е образ, който липсва в първоначалния сценарий на Конрад. Но Гарднър, като човек от истинския живот, настояваше да бъде добавен във филма, както и образа на Преподобния Сесил Уилямс, който лансира Glide, една от най-успешните в страната програми за бездомници, реализирана в Tenderloin, търговски район в Сан Франциско.
“В първия сценарий нямаше Сесил Уилямс,” казва Гарднър, “тогава се обадих на Тод Блек и казах: ‘Виж какво, ако го няма Сесил Уилямс, не може да има и Крис Гарднър.’”
По-късно, когато дойде време да се търси изпълнител за ролята, продуцентите ангажираха самия Преподобен Сесил Уилямс. "Трябваше първо да ме пробват за ролята, а после, всъщност, бях ангажиран от продуцентите за да играя самия себе си във филмаI" смее се Уилямс. "Винаги съм искал да играя във филм. Преди време се пробвах с една малка роля, но работата в този филм е едно специално преживяване. Това ми е първата по-голяма роля в игрален филм и то да играя самия себе си"
Преподобния Уилямс си припомня как за първи път се среща с истинския Крис Гарднър. “През 1980-те го видях на опашката. Крис наистина изпъкваше сред другите защото бе единствения, който - независимо какво беше времето - винаги носеше бебе със себе си. Бях убеден, че има какво да каже. Винаги впечатляваше с интелигентността си, с това, че имаше планове и идеи. Знаех, че обикаля насам-натам, но нямах представа, че е толкова борбен и добър. Когато най-после Крис се премести в Чикаго и започна да си стъпва на краката, особено във финансов смисъл, по телефона ми се обади един мъж и каза: ‘Искам да направя дарение. Вие сте моята църква и ми помогнахте. Сега аз искам да помогна’ Крис е от хората, които получават и после се издължават – а той добре се отблагодарява.”
Освен, че вдъхнови създаването на филм за борбата за оцеляване, истинският Крис Гарднър се оказа вдъхновение и на снимачната площадка на филма Преследване на щастието. “Имаше неизбежни моменти когато Крис беше тук, когато ние не можехме добре да уловим атмосферата на някоя сцена. Тогава той ни казваше какво наистина е мислил и чувствал точно в онзи момент. Това се оказа безценен принос в работата ни” казва Смит.
Мучино добавя: “Крис въздействаше изключително вдъхновяващо на мен и на Уил. Ние научихме много от него. Неговото присъствие се оказа много важно — особено в брокерските сцени. Променяхме диалози, подобрихме начина, по който Уил заинтригуваше клиентите си.” Продуцента Ласитър добавя: “Присъствието на Крис съдействаше за добавянето на нюанси — така например, оказа се, че има място за хумор и че Уил може да е забавен. Хумора придобиваше извисеност в кулминациите на напрежение в отделни сцени – а това е нещо, за което Уил притежава уникални умения”
Гарднър винаги е бил почитател на таланта на Уил Смит, и бил изумен когато научил, че самия той се кани да поеме ролята. Навярно никога не е очаквал да види епизоди от своя живот претворени от най-голяма филмова звезда. “Знаех, че Уил е велик актьор, но разбрах колко е велик когато го видях да работи над ролята си в Преследване на щастието,” казва Гарднър.
За Мучино лекотата в отношенията между Крис и сина му – въплътени от Уил и Джейдън – създават усещане като при филм за любовна история, “само че, в този случай, нямаме общуване между мъж и жена, а житейски път, вървян от баща и син заедно. Тяхната връзка е силна и завладяваща” казва Мучино
Продуцента Ласитър потвърждава това усещане. “В крайна сметка това е филм за отношенията и любовта, за това: какво би направил ако обичаш някого толкова много, че да си готов да направиш всичко за него. Приисква ти се да заприличаш на този мъж, който буквално прави всичко за да съхрани сина си.”
“Надявам се зрителите да се почувстват вдъхновени след този филм за да вярват в самите себе си ” казва Танди Нютън. “като видите този мъж, неговата история, която действително се е случила, струва ми се, че това ще Ви позволи да оцените истинските богатства на живота и ще Ви помогне да имате сила и кураж да изплувате над измамните и усложнени моменти в него”
“Преди двадесет и пет години Крис е бил бездомен. Много хора мечтаят за такова изкачване в обществото,” казва Смит. “Никой не остава безразличен пред една истинска история за извървян такъв път”.
“Действителният Крис Гарднър е устойчив като стълб, скала” добавя продуцента Блументал. “Той е удивителен мъж. В началото исках да сложа мото на филма: ‘Някои супергерои са истински’. В моите очи, начина, по който Крис Гарднър живее живота си, го прави супергерой”
“Искам публиката да разбере, че този филм не е фантазия” казва Мучино, “това е живота на определен човек. Някой действително е преминал през този кошмар и е победил”
Този човек е Крис Гарднър – любящ баща, успял финансов брокер, вдъхновен оратор, публикуван писател. “Важното е, че се заклех да бдя над децата си. Който и родител да попитате – и това е общата нишка между нас – ще каже: трябва да сме на мястото си”
|
