Следващата важна стъпка беше този 15-минутен телевизионен епизод да бъде превърнат в пълнометражен игрален филм. “Нещата винаги опират до това – да се намери подходящия писател,” признава Блек. “За наше щастие, тъкмо бяхме приключили работата си със Стивън Конрад по филма Синоптикът. Когато му показахме лентата, той каза: ‘Знам как да направя филм от това. Дайте ми го”
Макар, че истинския Гарднър дава съгласието си на Escape Artists за да направят филм вдъхновен от неговата борба за оцеляване, лиценза, който е трябвало да се издаде за пресъздаването на тези събития във филмова история първоначално го безпокоял. Блументал си спомня: “За нас беше много важно да се срещнем с него и да го уверим, че каквито и промени да направим за постигане на драматични ефекти, то непременно ще запазим като цяло начина, по който е живял и продължава да живее ...”.
След първоначалното запознанство, продуцентите уговарят среща между сценариста Конрад и Гарднър в Чикаго, където и двамата живеят. Гарднър приел да сътрудничи тясно със сценариста, да отговаря на въпросите му ... “Стив е Чикагско момче – създаваше ми чувство за уют през времето, което трябваше да прекарваме заедно. Разказах му моята история и после той реши кои елементи може да се използват във филма. Стив ясно ми заяви, че е драматург, а не биограф. Още отначалото аз си казах: ‘Крис, ти си дал права върху историята на живота си – трябва да дадеш лиценз и за художествения подход на Стив’” (Докато се правеше филма, Гарднър реши да напише своята неизмислена версия за живота си Преследване на щастието, която по-рано тази година излезе от печат ...).
Някои от най-съществените промени бяха: образа на сина на Гарднър - от бебе - да се замени с петгодишно момченце, и да се махне елемента с малката стипендия, която Гарднър получил по време на своето брокерско обучение. Също така, сценария изискваше създаване на характери, съчетаващи разните хора, които Гарднър е срещал през този период от живота си, включително майката на сина му.
“Крис беше много открит с мен за този период от живота си” казва Конрад. “И двамата мислехме, че най-важното за един филм е да се претвори драмата на усещането да си съсипан. Той нямаше нищо против някои драматургични измислици – стига само “чувствата” да са верни – особено това: как се чувстваш когато можеш да разчиташ само на себе си”
Продуцентите останали много доволни от първия вариант на сценария.
Продуцента Ласитър бил ентусиазиран: “Първоначалните кадри “20/20” бяха фантастични и вдъхновяващи, но не знаех как да се направи филм от тях. Когато прочетох сценария бях смаян. Стив идеално бе уловил същността на историята — след този момент Уил и аз се увлякохме напълно.”
|
