Едно от най-големите предизвикателства, пред което се изправят Петручели и останалия екип е да се направи горящото возило на Призрачния ездач, Адо-циклета /Hellcycle/. Според Арад, Адо-циклета ще се хареса и на онези почитатели на мотоциклета, които живеят с мотото “Умирай трудно” – в тази група Арад причислява и самия себе си. “Марката Харли Дейвидсън са мое хоби,” казва продуцента, притежател на верига кафе-сладкарници «Harley Davidson”. “Адо-циклета е образ – има вътрешности, душа, гръбнак, очи. Той е секси. Един вид – хардуеър, но излъчващ чувства и емоции.”
“Замислянето на Адското возило бе колосално начинание,” казва дизайнера за продукцията. “Освен, че е най-свръхестественото на вид, което някога е съществувало, то трябваше и да действа. Трябваше да е бързо, мощно, но и да може да се кара.”
Джонсън казва, че целта му е била да подсили представата за Адо-циклета, такава каквато е известна от комиксите. “Исках това да е най-впечатляващото нещо, което някога е виждано – по-ефектно от автомобила на Батман – нещо между машина и животно, с костна структура, гръбнак, със своя личност. Един от нашите художници, Краш МкКриъри /Crash McCreery/ изготви проекта и после от него се получи едно подвижно произведение на изкуството. То придоби своя индивидуалност – също като Призрачния ездач.”
“Бяхме наясно, че три-измерната реализация на Адо-циклета ще е едно от най-големите предизвикателства,” казва Де Лука. “Струва ми се, че екипа свърши невероятна работа. Те изпипаха всичко, което прави мотора в комикса толкова забележителен – и отидоха по-нататък – с черепа отпред и с пламтящите гуми. Такова нещо не сте виждали преди.”
Петручели работи цели месеци с екип от скулптори, художници, мотоциклетни техници за да пресъздаде “обладания мотоциклет”. “Започнахме с малък макет, после минахме към следващия стадий – направихме елементите в реален мащаб. След като проекта бе одобрен, бяха направени седем отделни мотора. Всеки имаше различна функция и всички бяха направени като по поръчка за Ник.”
След направата и снимането на Адоциклета, щафетата бе поета от екипа за визуални ефекти. “Марк искаше да се използва истински мотор – това и на мен ми хареса” казва Кевин Мак отговарящ за визуалните ефекти /Kevin Mack/. “Смятам, че винаги когато това е възможно е добре да има реални елементи. Работата ни е най-ефектна когато има смесване – така че да се изгуби границата между реалното и компютърната графика. Обаче, има няколко поредици от сцени където мотора е изцяло компютърно направен, и, разбира се, огъня по него е винаги компютърно-запален.”
За Мак, създаването както на Адо-циклета, така и на Призрачния ездач са буквално тестване с огън” обяснява той. “Той избухва в пламъци и се превръща в скелет. Той кара мотор /Chopper/, който също гори. Така че, бих казал, най-голямото предизвикателство бе да се направи огън с реалистично пряко въздействие. За симулирането на огъня направихме доста проучвания, събрахме материал от академични идеи – относно динамиката на флуидните потоци, симулирането на флуиди, от които огъня е един. Доста от тази работа се получи от някои уравнения, наречени уравненията на Навие-Стоукс /Navier-Stokes equations/, които са замислени за научни цели. Някои умни хора взеха тези уравнения, малко ги опростиха и приложиха в компютърната графика. Ние взехме от тяхната работа и я приложихме към инструментите, които имахме на разположение”
За да се обединят “живите” кадри - на Призрачния ездач и Адо-циклета - с тези на “компютърно-графичния” огън, добавен на по-късен етап, Мак и неговия екип разработиха екипировка от интерактивни светлинни средства. За Призрачния ездач, такова екипиране представляваше фина маска за лицето, към която са монтирани плоски, присвяткващи лампички, които хвърлят светлина към раменете на актьора за да имитират отражения от пламтящата глава. Същия подход бе използван и при Адо-циклета където лампичките бяха закрепени към колелата за да отпращат отблясъци към земята и към самия мотор.
Филмовия екип разчиташе и на дигитални ефекти за да се предаде емоционалното състояние на Призрачния ездач. Без да има плът и мускули за изразителност на лицето, главата-череп можеше да изразява чувства. Мак и екипа му използваха редица техники за да вдъхнат живот в образа. “В допълнение към леките движения на главата и играта на актьора, трябваше да третираме огъня като негова основно изразително средство. Цвета му се променяше по малко с всяка емоция. Също така използвахме излъчване на топлина от огъня за да се получава леко изкривяване на лицето, да хвърля леки, но ефектни сенки за да се променя изражението. Когато той говори, сякаш дишането му смущава огъня и това създава ефект на движение на устните.”
“Най-голямото предизвикателство пред Кевин бе да направи такъв огън, че да можем да работим с него” казва Арад. “Тъй като Призрачния ездач е свръхестествено същество, той умее да използва пламъците около себе си – така сякаш те са проявление на преживявания – пламъците говорят”.
В допълнение, черепа на Призрачния ездач е така проектиран, че между кадрите изражението му да може да се пренастройва ръчно. “Пред камерата то не се променя, но между сцените можем да го накараме да изглежда по-гневно или по-намусено, или нещо друго според ситуацията.”
Мак определя филма като “пиршество от визуални ефекти” /“visual effects feast”/. Сред любимите му кадри е сцената когато Джони Блейз прескача с мотора си цяло футболно игрище. Стадиона и една от рампите му бяха действителни, игрището бе изцяло празно. Мотора, моториста, зрителите и шестте хеликоптера “Blackhawk”, които той прескача, са създадени с компютър.”
|
