И Пищереану, и Кондееску се справят прекрасно с актьорските си задачи - взаимодействието между тях е естествено и със сигурност е обусловено от предишната им работа заедно (двамата са в главните роли на филма „Ако искам да свиря, аз свиря” на Флорин Шербан). Персонажите им са абсолютно естествени, почти не е нужно режисьорът да се намесва – просто регистрира досадната ежедневност с донякъде мрачен, реалистичен нюанс. Лука е полупрофесионален механик, който работи и живее в един гараж в близост до пътя към Констанца, на черноморското крайбрежие. С един от найстарите градове, известен преди време като туристическа дестинация, днес в региона има полуразрушени поселения, бедност и проституция.
„Любовникът” не се опитва да документира сексуалния трафик, нито предоставя детайли във връзка с тази дейност, превърнала се в „професия”. Филмът на Митулеску е една любовна история и трагичният елемент в нея е свързан по-скоро с любовта, отколкото с апетитите на богати мъже в скъпи спортни коли. „Сексът не е важен” – казва Лука и наистина в определени моменти оставаме с впечатление, че дори общуването с неговата приятелка е бреме. Семейството на Вели е скромно, тя е възпитана с вяра в традиционните ценности, невинна е и има желание да превърне заведението в близост до дома на Лука в привлекателен и добър ресторант. Когато баща й се
опитва да я върне насила у дома, на нея й се налага да избира между семейството си и Лука, когото тя искрено обича. Затова е съвсем естествено да се приеме, че именно любовта й я задържа в онази хотелска стая – основната причина да спи с приятелите на Лука е именно защото на него са му нужни пари. Дали проституцията може да бъде въпрос не само на избор, но и на чувства? Изводите са зловещи – и никога еднозначни...
|
