АЛЕН ГОЛДМАН обявява: Филма не е пощенска картичка за живота на Едит Пиаф. Едно от ценните хрумвания на Оливие бе да разграничи онези, за които тя е имала значение от онези, които са имали значение за нея. Фирма, преди всичко, е едно преживяване за това, което е преминало през сърцето на Пиаф. Това е нещо като емоционално пътуване, един истински авторски филм, а не документална драматизация.
ОЛИВИЕ ДААН обяснява: Въпроса не беше да пуснем песните една подир друга, нито да изброим нейните срещи. Аз се привързах към личностите, които са я създали. Ето защо са припомнени нейния импресарио и нейната асистентка, докато Ив Монтан, Азнавур и други големи не са споменати. Интересувах се от вътрешното, интимното, не от представителното.
Включих и сцена, в която тя се среща с Чаплин и той й казва, че чрез песента тя прави това, което той прави чрез киното. Впрочем, Марион играе - в много от сцените - като актриса от немите филми. Както Чаплин, Пиаф създава свой оригинален персонаж. Знаела е отлично какво прави и е създавала една легенда, със свободно въображение пред журналистите, които после преповтаряли нейните версии, със свободата да вижда фалшивите елементи, някои от които се смятат истина и до днес
КЛОТИЛД КУРО играе образа на Анета, майката на Едит, която изоставила детето си за да се пробва късмета като актриса.
ОЛИВИЕ ДААН доверява: Клотилд има кратка, но решаваща роля. Нейния персонаж е доста труден.
Майката на Пиаф искала редовно пари от дъщеря си, която, въпреки неприязънта си, не отказвала да й помага. Само тя от семейството не е погребана при нея ...
ЖАН-ПОЛ РУВ играе Луи Гасион, бащата на Едит, пътуващ артист.
Режисьора коментира: Отдавна познавам Жан-Пол и исках да работя с него. Харесва ми излъчването му, чувствителността, която физически придава на персонажа.
СИЛВИ ТЕСТЮ играе Момон, приятелка на Пиаф от нейния дебют.
ОЛИЕ ДААН си спомня: Не познавах Силви, открих я в един филм. Гледал съм нейни филми, но те дават много различна представа от това, което тя е. Тя е много странна и забавна. Тя е проста и гениална актриса, непретенциозна, готова на отстъпки.
Режисьора продължава: Не познавах лично ЖЕРАР ДЕПАРДИЬО, Ален ми говори за него. Той играе Луи Лепле, онзи, който й предлага първия професионален шанс. Още от първата ни среща се разбрахме добре – и той има същата представа за Пиаф – че няма разлика между живота й и изкуството й – двете са смесени.
АЛЕН ГОЛДМАН коментира: Запознахме се по повод филма за Христофор Колумб. Той е първият актьор, с който сключих договор като продуцент. Когато се връщахме от снимки в Коста Рика, той предсказа, че ще работим още двадесет години заедно. Оттогава му предлагам да участва във всеки един от моите проекти, дори и ако се касае за няколко дни. Да се прави филм с него, това не е просто правене на филм, това е написване на малка страница в историята на киното.
ПАСКАЛ ГРЕГОРИ играе импресариото на Пиаф, Луи Барие.
ОЛИВИЕ ДААН разказва: Вече бях работил с Паскал. Той ми се обади и заради него пренаписах изцяло ролята. Това е единственият път когато правех промени, посъветван от Жину, която ми разкри една от тайните на персонажа: Луи е бил безумно влюбен в Пиаф, даже в началото излизали заедно. Това не е споменато в никоя биография. Това придава нов оттенък към образа. Паскал беше прав да ме подтикне да имам предвид това.
Режисьора обяснява: Ролята на Марсел Сердан е единствената, за която се налагаше да правя кастинг. Имах нужда от актьор с подобна външност и умения на боксьор. Познавах ЖАН-ПИЕР МАРТЕН отдавна, но не бях си го представил в тази роля. Той участва в музикална група, Ле Силмарилс, на които бях направил първия клип преди десетина години. След няколко сеанса той се оказа точно за ролята.
ЕМАНУЕЛ СЕНЕ играе Титин, проститутка, която се привързва към детето Едит.
ОЛИВИЕ ДААН: Вече бях срещал Емануел за друг филм, който не стана, но исках да работя с нея. В действителността, Пиаф е прекарала детството си в затворен дом. Измислих образа на Титин по достоверни данни. Мислех, че сигурно на проститутките - с майчинското чувство в тях - им е харесвало да имат край себе си това малко момиченце.
ОЛИВИЕ ДААН си спомня: От финансова гледна точка, филма не бе лесен за монтаж. Ален трябваше много да работи за да събере бюджета за филма. За потенциалните партньори един филм за Пиаф не бе убедително-актуален ... Така че времето за подготовка бе малко – три-четири месеца. При това положение, повече от всякога трябваше да действам по интуиция. Нямаше четения нито репетиции, пък и аз не ги обичам. Пред камерата, както и при писането, ме интересува първия импулс, спонтанността. Толкова бързо напредвахме, че понякога откривах декора още рано сутринта защото екипа работеше без прекъсване. В някои случаи снимахме още преди боята да е изсъхнала...
АЛЕН ГОЛДМАН разказва: Подбирахме всичко с много артистичност. Имаше и пристрастия и предубеждения, но аз съм доволен, че отстоявах позиции. Моето дружество се нагърби с всички рискове. Бяхме болезнено чувствителни към превишавания на разходите, а такива често възникваха. Но филма така ни ангажира, че се задължавахме да даваме за него всякакви средства. Някои, които ни бяха партньори в началото, по-късно ни изоставиха. Не тая в себе си злоба, но не ни беше лесно. За щастие група TF1 ни подкрепяше. Крайния резултат бе постигнат изцяло благодарение на Оливие, а аз съм щастлив, че успявах да набавям средствата.
ОЛИВИЕ ДААН добавя: Снимките продължиха четири месеца и половина, през зимата на 2006. Снимахме предимно в Прага, в студио, но също и в Париж и в Лос Анжелес. Сцените в Ню Йорк са направени в студио. Сюжета изискваше използването на декори от епохата.
Някои декори – например, един хотелски коридор с изглед към Ню Йорк – бяха конструирани само за една сцена или дори в един план. Декорите бяха много важни и различни, с развитие във времето – от колички, тикани на ръка, до лимузини. Живота на Пиаф е преминал от края на селския 19-и век към градския 20-и век.
Не исках да е като реконструкция, исках да има ефект на потапяне в епохата. Разказа трябваше да е импресионистичен, а не линеен.
Исках да успея да свържа няколко епохи. Исках да премина от една епоха към друга чрез асоциации от идеи и образи, както се получава когато ни връхлитат спомени. ОЛИВИЕ РАУ, главен декоратор, свърши монументална работа. От друга страна, ТЕЦУО НАГАТА – чрез финес и преходи между светло и тъмно – привнесе удивителна точност в обработката на образа. За първи път работех с него и бях очарован от уменията му да работи със светлината.
Режисьора продължава: Започнахме със сцените в публичния дом, с малката МАНОН ШОВАЛИЕ, която играе Едит на 5 годинки, после, ПОЛИН БЮРЛЕ поема ролята. Всички сцени – от детството до изиграните от Марион – имат една и съща интензивност защото се касае за един и същ образ, независимо от възрастта му. Ръководех двете момичета в същия дух както и Марион.
ОЛИВИЕ ДААН разказва: Питах се какъв подход да приложа към един от най-силните периоди в живота на Пиаф: момента – много пъти разказван – когато тя научава за загубата на голямата любов на живота й. Той идвал към нея, но самолета катастрофирал. Представих сцената като поредица кадри - резюме на живота й. Щастлива - на сутринта, съкрушена – вечерта, и, все пак, на сцената. Тази сцена е снимана при специално замислен декор, с репетиции и хореография.
Относно музиката, режисьора обяснява: Избрах песните за филма, ръководен от моите собствени желания и усет. Не можеше да не се включат най-известните й песни. Исках Пиаф да пее и на английски – за да се излезе от образа на “френска икона”. Като артист тя не принадлежи на никого, а на всички, които обичат да я слушат. Идеала за всеки артист е да стане универсален.
ОЛИВИЕ ДААН добавя: Реализацията на този филм изискваше три години, случиха се много неща. Всички се включиха не просто в правене на филм, който се харесва, а в съвместното правене на филм, с амбицията да е на нивото на образа, чиито живот се разказва, и на нашите стремежи. Пазя спомена за вечерите прекарани с моите приятели от екипа в апартамента ми в Прага. Но, малко си спомням от работните сцени.
АЛЕН ГОЛДМАН коментира: Ако всичко е добре подготвено, ако минава добре, един продуцент няма какво да прави на снимките. Там ходех за удоволствие, да гледам работата на Оливие, Марион, този екип, на Жерар Депардиьо. Всички вървяхме в една посока, вдъхновени от Пиаф и Оливие. Като гледаш завършения филм, виждаш пред теб да преминава един живот, но, някак странно: имаш чувството, че лично си познавал Едит Пиаф. Това без съмнение е най-вълнуващия филм, който съм правил.
ОЛИВИЕ ДААН доверява: Със сигурност този филм се докосва най-отблизо до това, което съм. За мен историята е претекст, начин да изразиш чувства, които не може да се изразят само с образи и звуци. Идвам от училище по изящни изкуства, а не от училище за кино. Опитвам се да имам подхода на художник, не в смисъл като правене на картина, а като творчески процес. С течение на годините се опитвам да се изчиствам, да се подобрявам като черпя от най-дълбокото в себе си. Всъщност, с преклонение през образа на Пиаф, за мен този филм е автобиографичен. Това е филм разказващ от първа ръка и моя живот – толкова ми е близък. Всичко показва, че Едит Пиаф е имала вяра. От моя страна, аз я търся и я нямам. Липсва ми такъв вътрешен глас, който да ме води. Всъщност, да не би да се касае за интуицията ...
|
