Учениците в „Школа за герои” не само могат да учат, но имат и по-срециални умения, които им позволяват да скачат, летят и да се разтягат чак до небето. Щом актьорите, които трябвало да събудят за живот сърцето на „ШКОЛА ЗА ГЕРОИ” били определени, тяхната следваща задача била да се фокусират върху подготовката си за пресъздаването на шеметния екшън и визуалните тръпки във филма. Освен че нарисувал сторибордовете, режисьорът Майк Мичъл подготвил детайлни превизуализации — раздвижен комютърно сториборд, наподоббяващ на видеоигра — най-вече заради екшън епизодите, който позволява да се работи по леко по характерната за всеки отделен епизод сложна смес от каскади и ефекти. “Всеки беще много креативен и всички работихме заедно — камера, ефекти, каскади, костюми, художници — от самото начало и това наистина даде отлични резултати на снимачната площадка”, казва Мичъл.
Търсещ свежия, жизнерадостен, младежки тон на характерен за семейните класики на Disney, Мичъл не искал да разчита прекалено на повсеместно използваните CGI и блускрийн ефекти, които повечето хора свързват със супер-героите. Вместо това, той предпочел да разчита на иновативни техники, трикове с камерата от старата школа и физически каскади с използване на жици, хамути и хитроумно оборудвани снимачни площадки, подобни на тези, които се използват в най-съвременните филми с бойни изкуства. “Тъй като искахме да наподобим стила на комиксите от ’60-те години, се нуждаехме от по-ниско технологичен подход, в съчетание с най-съвременните незабележими техники”, explains Мичъл. “Филмът се остава екшън, с много големи каскади и ефекти, но по различен начин от този, с който хората са свикнали”.
За актньорите, ударението на триковете с камерата означавало едно нещо: изправящи косата каскади, и повечео от тях – високо над земята , на високо скорост. На по-ранен етап, когато било взето решението екшъна да бъде пресъздаден по-скоро физически, отколкото дигитално — както и актьорите да участват колкото се може повече за повишаване на достоверността и реализма. “Много от каскадите можеха да бъдат направени и на компютър, но ние стигнахме до общото съгласие, че ще бъде по-автентично и да направим всичко каквото можем на живо”, твърди изпълнителният продуецнт Ан Мери Сандерлин. “Нашите много смели млади актьори искаха сами да свършат всичко опасно, но разбира се, в определени моменти се налагаше да ги сдържаме”.
В центъра на каскадите във филма са епизодите с летенето. За да изглеждат свръхуменията на героите по-правдоподобни, Майк Мичъл искал неговите актьори наистина да летят. Но какда се създаде реалистично усещане, че човешкото тяло не се подчинява на гравитацията без сериозна опасност? За отговор на този въпрос, създателите на „ШКОЛА ЗА ГЕРОИ” решили да се възползватн от магическите усруги на компанията на Скот Роджърс GO STUNTS, която наскоро направи, високоскоростните, компютризирани лебедки, използвани с гопям успех време на сцените с полети в “Спайдър-мен 2”.
„ШКОЛА ЗА ГЕРОИ” става едва вторият филм, коъто се възползва от тази нова технология, която може да запран(ти актьора на 15 метра за секунда с такава прецизност, че да го спре на 2 сантиметра от примерно прозорец. Системата позволява на актьорите (или каскадьорите) да „летят” далеч по-комплексно и разнообразно, като по този начин предизвикват много по-интензивни усещания за зрителите.
“Скот Роджърс има удивителен принос към „Школа за герои””, казва изпълнителният продуцент Марио Искович. “Ние сме едва вторият фирм който използва тези компютризирани лебедки. Как точно се проектират, подготвят, репетират и създават самите каскади е магията на Скот Роджърс и неговия екип. Техните каскади изглеждат реалистични, те са иновационни, те са свежи, - не можете да ги видите във всеки филм и това е което ги прави наистина много специални”.
На Роджърс, (който е и режисьор на втория екип) му харесало да си играе с удивителните възможности на супер-героите. “Забавната час в измислянето на каскадите за „ШКОЛА ЗА ГЕРОИ” е, че тези хлапета супер-герои могат да разрушават разни неща, без да се нараняват. Те някак си издържат на удари в цимент, дърво и материи, в които при сблъсък с тяхната скорост ние обикновените хора, бихме се изпотрошили! Затова още като започвахме, отидох при Майк Мичъл и му казах ‘Нали знаеш, че вожем да минаваме през стене,’ или ‘за нас не е проблем да разбием това,’ и така лека-полака идеите ни ставаха все по-големи и по-луди”, спомня си той. “Беше голям предизвикателство”.
Роджърс продължава: “Епизодът, в който героят на Стивън Страйт минава през стената на училището, блъска с в колоната и я събаря, е всъщност каскадата, скоято започна всичко. Номерът беше, че Майк искаше да използваме актьорът и всичко да стане в един кадър”. В близък контакт с отдела за специалните ефекти, Роджърс проектирал и уточнил всички подробности по каскадата, докато не се убедил, че е измислил как да я направи напълно безопасно за актьора. След което започнала подготовката на Стивън Страйт. Целият кадър е с продължителност 1.72 секунди, но само подготовката на заснемането отнела 20 часа. На три етапа били меки колони от специален материал, за да може Страйт да се блъсне в тях без да се страхува. “В момента на сблъсъка изглежда сякаш колоната го забавя малко, но всъщност жиците вършат тази работа”, обяснява Роджърс. “Но не мисля, че за него имаше някакво значение как точно го правим, защото той беше готов на всичко за да му позволим да изпълни каскадата!”
Една от върховите каскади във филма била когато Майкъл Ангарано в ролята на Уил Стронгхолд пробива челно стената. Това изисдквало подготовка. “Необходимо е малко време за да накараш някой да се втурне с главата напред къв стена, която изглежда достатъчно твърда”, признава Роджърс. “Работихме с Майкъл няколко седмици, преди да бъде достатъчно релаксиран и да бъде в състояние да го направи без да мисли и инстинктивно да се свива”.
Ангарано бил много въодушевен, когато разбрал, че той и другите млади актьори ще участват активно в повечето от каскадите в препълнения с екшън епизоди филм. “До голяма степен ние сами си правим всичко — летенето, схватките, работата с хамутите”, обобщава той. “Една от любимите ми каскади беше, когато летя право нагоре и набирам скорост от 0 до 80 километра в час в рамките на 2 секунди. Беше малко страшно, но страхотно приятно”. С най-много летящи сцени била героинята на Кели Престън, реактивната супер-майка. “Летенето беше чудесно и много въодушевяващо”, казва Престън. “Винаги съм била мъжко момиче, и много харесвам рисковите спортова. Дори съм скачала с парашут. Като дете, тренирах гимнастика и мисля, че тялото ми още помни какво трябва да прави. И Скот Роджърс е страхотен. Той и целият му екип работиха с мен по стойките и завъртанията при различните видове полети, така че всичко да изглежда много истинско”.
“Направихме за нея специален хамут, в който каквато и позиция да заемеше, телото не беше подложено на никакви претоварвания”, обяснява Роджърс. “Лебедката ни даваше възможност да я накараме дa лети точно както си искахме. Само трябваше да командваме компютъра, свързан с лебедката . можехме да увеличаваме и намаляваме скоростта, да я въртим във всички посоки. Но на нея скоростта все и струваше недостатъчна. Искаше да лети колкото може по-бързо”.
Освен физическите каскади, отговорникът за специалните ефекти Ал Брусар и екипът му от техници се изправил пред предизвикантелството да създаде 70 малки и големи практически устройства за филма. Примери за хилядите чудеса измислени от Мяайк Мичъл и сътворени в камерата, са самозапалващият се пръст-свещ на Уорън и внезапно израстващите растения на Лейла. В по-голям мащаб те сътворили чудовищния звяр, известен като “The Muncher” (Дъвкача) - огромната метална машина, която тества възможностите на учениците спасят гражданин от сдъвкване за три минути и летящият училищен автобус, който откарва децата до Школата за герои.
Други комплексни снимки — като запалителните бомби на Уорън — били създадени с комбинация от практически огнени ефекти на снимачната площадка, подправени със CGI на етапа на постпродукцията. Дрейн, отговорникът за визуалните ефекти ръководел екип от 80 художници от фирмата за ефекти Asylum, за довършването в окончателен вид на приблизително 300-те кадри с визуални ефекти. “Надяваме се, че ще предизвикаме ефекта „Уау!” с нашата работа”, казва Дрейн. “Всичките ни технологии са малко по-напред от това, което сте виждали досега, за да направим ефекти колкото се може по-реалистични, като същевременно останем верни на забавния стил, на който Майк Мичъл много държи. В крайна сметка, според мен съчетанието от някои от най-злрелищните реални каскади, които сте виждали, с най-съвременни визуални ефекти, напълно ще запленят зрителите”.
|
