„Мъжът от U.N.C.L.E." е стилно и секси динамично приключение, заснето през призмата на хумора, който блика от нестабилната връзка между двамата супершпиони – Наполеон Соло и Иля Курякин – както и от възложената им мисия.
„Намирам за очарователен начина, по който двамата си взаимодействат, - казва Ричи, който е режисьор, продуцент и съсценарист на „Мъжът от U.N.C.L.E." - Дори ако се върнем към „Две димящи дула", аз винаги съм си падал по динамичните отношения между мъжаги, които на пръв поглед нямат нищо общо."
Когато елитният агент на ЦРУ Соло за първи път се натъква на застрашителния си колега от КГБ, Курякин, естествено двамата се опитват да се убият взаимно. Всеки от тях е изпратен да прибере една и съща жизненоважна придобивка от Източен Берлин в разгара на Студената война. И техният неподражаем шпионски дуел из улиците столицата е само началото на екшъна.
Няколко дни по-късно и двамата са информирани от съответните си свръзки, че ще трябва да работят заедно по случая, така че избиването помежду им - макар и временно – вече не е на дневен ред. Заклетите съперници проявяват своя национален и професионален антагонизъм в една разбиваща цялата мебелировката ръкопашна опознавателна битка, която показва по недвусмислен начин, че те могат да бъдат принудени да участват в натрапената сделка, но не са длъжни тя да им харесва.
Така че от определена гледна точка това е филм за две другарчета ... с изключение на факта, че „ще се заличат от лицето на земята веднага след като се срещнат отново", както казва Хенри Кавил, който е в ролята на изключително възпитания и открито егоистичен американски агент Соло.
Арми Хамър споделя гледната си точка за лесно избухливия и твърде принципен руснак: „Курякин е истински войник, който винаги е на линия и е готов да даде най-доброто от себе си. Той е натикан в ситуация, която ненавижда, но не може да направи нищо. Човекът, с когото трябва да работи - Наполеон Соло, е толкова нетипичен, той не следва правилата и сякаш дори не знае, че има правила."
„Това, на което не можахме да устоим, - казва Ричи, - е връзката между тези абсолютно противоположни агенти, които първоначално се опитват да се унищожат един от друг, а в последствие са принудени да действат като екип, но без да си имат пълно доверие. Историята до голяма степен следва развитието на съвместната им работа. Фактът, че единият е представител на капиталистическа Америка, а другият на комунистическа Русия, и тези две суперсили трябва да се обединят, за да неутрализират световна заплаха, е предпоставка за много забавление, и именно това бе основната ни идея."
Продуцентът и съсценарист Лайънъл Уиграм се събира отново с Ричи след успешното им партньорство на филмите „Шерлок Холмс". „Решихме да поставям нашата собствена история за това как е създадена U.N.C.L.E. - казва той. - В сериала U.N.C.L.E. вече съществува в разгара на Студената война, ЦРУ и КГБ тайно са се съюзили за общото благо и то в момент, когато отношенията Изток-Запад се намират на абсолютната нула. Как се е родил такъв съюз?"
През 1963 г., когато САЩ и СССР се намират в напрегната надпревара за надмощие на ядреното въоръжаване, изследванията на бивши нацистки учени по време на войната все още се котират високо на специализирания пазар. След Втората световна война е издигната триметрова бетонна стена, която разделя Берлин и именно в сенчестите улици на немската столица Соло и Курякин се сблъскват в едно шеметно и спиращо дъха преследване на живот ли смърт.
Тяхната награда е Габи Телър (Алисия Викандер), изключително умна автомонтьорка от Източен Берлин. Тя е дъщеря на най-приближения ядрен физик на Хитлер - д-р Удо Телър, който изчезва безследно преди няколко месеца. Двете световни сили се впускат да го открият, преди специфичните му и много опасни знания да създадат оръжия, които могат да унищожат цели държави. Неговата отчуждена дъщеря е вероятно единствената стръв, която може да привлече вниманието му.
Относно решението да запази първоначалния контекст за Студената война, с всичките му културни и политически аспекти, Ричи казва: „Това е есенцията на сериала. Искахме да предадем същността на времето, като същевременно го представим на съвременната публика по един достъпен, оригинален, атрактивен и свеж начин."
Както любителите на киното са се убедили, една от отличителните черта на работата на режисьора е именно смесването на исторически епохи и съвременна визия. Така филмите „Шерлок Холмс" потопиха публиката във викториански Лондон, без да се изгуби въздействието им на ярко изразени и модерни екшъни. „Мъжът от U.N.C.L.E." дестилира всички елементи, които правят 1960-те толкова привлекателни - от изкуството, модата и музиката, до отношенията и перспективите - в една вибрираща амалгама от стилно ретро и категоричен 21-ви век.
„Това е магията на Гай Ричи. – отбелязва Уиграм. - Той има таланта да представи всяка епоха по съвременен начин."
„Това, което си спомням най-много от сериала е атмосферата. – припомня си Ричи. - И когато ми се предостави възможността да направя този филма, това бе и нещото, което ме вдъхнови. Идеята за „Мъжът от U.N.C.L.E." ме върна към онзи спомен и аз имах конкретна визия за проекта."
В някои отношения 60-те години, представени в „Мъжът от U.N.C.L.E.", са рядко привлекателни моменти от време, което съществува само на екрана. „За нас 60-те години са най-якото десетилетие и „Мъжът от U.N.C.L.E." е част от това. - продължава Уиграм. - Ние винаги сме били запалени по шпионските истории. Обичаме ранните филми на Бонд, които наистина са оставили отпечатък върху нашите млади умове, както и стилните италианските и френски филми от същото време като „L'Avventura" и "La Dolce Vita", които също имат специфичен вкус. Независимо дали става дума за дрехи, коли, филмите или дизайна, 60-те наистина поставя началото на съвременната епоха."
Именно техните споделени влияния, съчетани със страст към киното и симпатично чувство за хумор са нещата, които правят Ричи и Уиграм толкова ефективен сценаристки екип. „Страхотно е да имаш партньор в продукцията, който може да пише, защото това е от основно значение за киното и историята като жив, органичен, непрекъснат процес." - признава Ричи.
„И двамата много харесваме идеята да вземем класически жанр и да поставим неочакван обрат в него, - добавя Уиграм. - С Гай непрекъснато се опитваме да направим нещо ново с действието, за да получи публиката филм, какъвто не е виждала преди."
„Когато бях малък, шпионите от сериала U.N.C.L.E. бяха най-готините момчета с най-яките джаджи и оръжия, - спомня си продуцентът Джон Дейвис, който е отраснал в САЩ. - Това беше таен международен отряд, който работи зад кулисите на обществото, за да запази света в безопасност. Нещо като ООН в света на разузнаването. Обожавах го."
Като типичен млад британски фен от онова време, Хю Грант, който е в ролята на загадъчния Уейвърли, признава: „Имах модел на автомобил от „Мъжът от U.N.C.L.E." С подвижен таван и две оръдия отстрани. Мисля, че все още го пазя някъде. "
Вероятно една от причините историите за шпионаж и тайни програми да продължават да правят впечатление и да забавляват поколение след поколение, е цикличния характер на историята и политиката. „Без да нагазваме прекалено надълбоко, - казва продуцентът Стив Кларк-Хол, - само ще спомена случая Сноудън и огромното количество разкрития за шпионаж, които продължават да валят в медиите. Мисля, че това е нещо, от хората вътрешно са очаровани - от естеството на отношенията и възможностите за предателство, сложните съюзи между държавите и как не може да сте сигурни на кого да се доверите. В някои отношения днешният свят е отражение на напрежението от 60-те години, и до голяма степен филмът залага на това."
Освен това Джеф Клийман и Дейвид Кемебъл Уилсън, които участват в написването на сценария, заедно с Ричи и Уиграм, подчертават нетленната привлекателност на „дръзките самотните агенти, които разполагат с изключителни умения и демонстрират стил при всякакви обстоятелства. Това, което наистина издига шпионските филми на пиедестал са техните герои, които отново и отново са принудени да разчитат единствено на истинските си тайни оръжия - изобретателност, находчивост и остроумие."
За Ричи ключът в обединяването на цялата тази енергия в едно - освен язвителните закачки и непроницаемия хлад на харизматичните главни герои - е „баланса на реалната опасност, драма и екшън с едно докосване. За мен най-креативно и стимулиращо е съпоставянето на различни настроения, - казва той, отбелязвайки че се старае да прави филми, които биха го заинтригували и като зрител. А жизненоважната съставка е хуморът, който съумява да се просмуче във всякаква повърхност почти без усилие. - Не че всичко трябва да бъде смешно, аз търся цялата гама от емоции. По принцип ние винаги започваме да пишем по-сериозни сцени, но в деня на снимките често се случва написаното да не се приема чак толкова сериозно и хумора неизменно намира своя път.“
„Разполагаме с невероятен актьорски състав, начело с Хенри, Арми и Алисия. - продължава той. - Момчетата имат блестяща химия помежду си, а Алисия е наистина нещо специално. Но актьорите трябваше наистина здраво да работят, за да се получи всичко по най-добрия начин. Това не беше лесна задача, нито умствено, нито физически. Снимките са съвместен процес и аз искам участниците да притежават онова, което изразяват. Разбира се, режисьорът има предимството да вижда по-голямата картина и актьорите трябва да му се доверят, но аз съм винаги съм проявявал интерес към предложенията им. За мен е много важно всички на снимачната площадка да да бъдат креативни."
„Страхотно е чувството да знаеш, че заедно сте преминали отвъд онова, което първоначално е написано на листа, - казва Викандер. - Може да опознаеш по-добре персонажа си, защото образа е не само това, което ти мислиш за него, а и онова, което той може да каже."
Кавил, за когото работата с Ричи е основната причина да се присъедини към проекта, споделя: „Неговите филми са фантастични и стилът му на снимане е уникален, много свеж и новаторски."
„Това наистина те държи нащрек, трябва да си написал домашното и пак да си готов за появата на нещо ново във всеки момент, защото всичко може да се промени, - добавя Хамър, които също се възползва от възможността да работи с прочутия режисьор. – Мисля че той умишлено поддържа такава атмосфера, защото най-добрата работа се получава именно, когато всеки е свободен да се изрази и енергията тече. Снимачната площадка на Ричи е отворено, приканващо, творческо пространство и това е неговия стил на работа."
|
