Този филм отчита и използва комичните елементи у Стрел и в историята му – когато той се опитва да преплува Амазонка, чуваме шеговити коментари относно навика му да пие по 2 бутилки вино на ден, пълнотата му и некомпетентността на речния водач. Но тук има и едно съвсем осезаемо мрачно подводно течение, което тегли историята навън от сферата на лудостта и по-близо до оперните изследвания на Вернер Херцог върху човешката грандиозност, маниакалните усилия и тревожната връзка с дивата природа.
Стрел наистина рискува живота си в преследването на една цел, която не е съвсем ясна – официалното му намерение е епичните му подвизи да привлекат вниманието към опустошителния ефект, който замърсяването оказва върху природата, но в крайна сметка вниманието се концентрира повече върху смахнатата му персона, отколкото върху посланието му към планетата.
Междувременно става все по-очевидно, още повече че разказвач във филма е все по-загриженият син на Стрел – Борут, че стремежът към самоунищожение на плувеца е нещо повече от странност на характера. В крайна сметка се получава увлекателно изследване не само на налудничавата мисия на Стрел, но и на един индивид, чиято защита от света и неговите изисквания е далеч по-важна за него и по-сигурна, отколкото самозащитата му от опасностите в Амазонка.
Мартин просто не допуска никого до себе си – нито лекарите, които постоянно го предупреждават за риска от високо кръвно налягане и слънчев удар, нито сина си. Затова човекът в центъра на този филм някак странно отсъства: той е загадка, пространство, в което другите около него проектират своите надежди и тревоги. Тъй като истинската му мотивация е мътна като водите, в които плува, Стрел се превръща в митична фигура, представена още по-впечатляващо благодарение на пищната операторска работа и вълнуващата музика.
|
