Баща неизвестен

Ревю

Лесли Фелпърин – Variety
Документалният филм „Баща неизвестен” се движи без сантименталност или баналности...  Красиво заснет и качествено режисиран от британеца Джери Ротуел, филмът разказва завладяваща история с ирония и хумор.

Дейвид Хюз – Empire
Какво би станало ако децата с един и същ „баща” – донор на сперма се срещнат — а после се запознаят и със самия донор? Предпоставка, която си е за завиждане; а режисьорът на „Пагубни дълбини” („Deep Water”) Джери Ротуел прави всичко, което е по силите му, за да отвърне на очакванията. Ротуел следва група полу-братя и сестри, докато най-напред се търсят един друг, а после търсят своя биологичен баща, който от самото начало е разкрит като остаряващ хипар, живеещ в каравана на един паркинг на „Венис бийч” — не съвсем подобен на Марк Ръфало от „Децата са добре” („The Kids Are All Right”). Обективният стил на Ротуел оставя повечето невъобразимо сложни чувства скрити и изисква от зрителя сам да си направи заключенията относно множеството етични и емоционални въпроси.