КУМБА е историята за израстването на една зебра, която търси липсващите си ивици, като начин да бъди приета обратно в стадото, но неговото пътешествие е поход за самоприемане.
"Колко ивици са нужни, за да станеш цяла зебра?"
Този въпрос е в сърцевината на пътешествието на Кумба. Ако - както намеква лечителката на антилопите със своя въпрос - Кумба продължи да мисли само за различията си, в кой момент ще успее да се приеме какъвто е?
Името "Кумба" идва от езика на зулусите и означава "кожа", като Кумба е определен от външния си вид, в случая, ивиците по кожата си. Той иска да получи всичките си ивици, иска да се промени, но вместо това той трябва да приеме факта, че е различен. Точно неговото различие го отличава от останалите зебри в стадото, и само когато види, че различието е нещо хубаво, той ще може да погледне отвъд себе си и да открие куража да помогне на останалите животни в Кару.
КУМБА започна като много лична история за мен, но бързо осъзнах, че темите, засегнати в историята, са универсални. Когато разказвах историята на хората, бе достатъчно да кажа само "Става дума за зебра с половин ивици..." и те вече бяха съпричастни с героя - нужно бе само да чуят, че той е различен, че не се вписва в групата.
Вярвам, че причината за това е, че мнозина от нас са изпитвали борбата да се чувстваш удобно в собствената си кожа. Може би има нещо у нас, което не харесваме - било то външно или вътрешно - и израстваме с мисълта, че ако не беше това едно нещо, животът щеше да бъде много по-лесен, всичко щеше да бъде наред. Но когато започнем да осъзнаваме, че у нас има определени неща, които можем да промени, и други неща, които трябва да приемем - дори да прегърнем - в този момент разбираме, че вероятно точно онова нещо, с което сме се борили през целия си живот, е помогнало да станем такива каквито сме... в положително отношение.
В един критичен етап на разгръщането на сценария, аз осъзнах, че съм бил на свое пътешествие за ивици, и точно като Кумба трябва да приема различията си - защото ако не беше моята лична борба в живота, историята на КУМБА нямаше да съществува! Но това вече не е само моята история. За мен беше изключителна чест невероятният екип на "Тригърфиш" да се присъедини към мен и да поемем заедно на това пътешествие, създавайки един фантастичен свят, изпълнен с незабравими образи - и сега нямам търпение да споделя това пътешествие със зрителите по целя свят.
В края на краищата, ако оставим философските теми настрана, основната цел бе да създадем развлекателна анимация, която да насърчи децата не само да бъдат толерантни, но и да се радват на различията, без значение дали са расови, религиозни, културни, класови или сексуални. Антъни Силвърстън
1. КУМБА е история за израстването на млада зебра, която тръгва в неизвестното, "за да заслужи ивиците си". Кое породи идеята у теб като филмов творец?
Филмът разказва историята за зебра с половин ивици, която трябва да се научи, че да си различен не е нещо лошо. Има много теми, засегнати във филма - всичките са вдъхновени от собствените ми изживявания като дете, растящо в Южна Африка, но в крайна сметка са вдъхновени от личния ми поход да се науча да ми е удобно в собствената ми кожа. Идеята за зебра с половин ивици бе породена от очарователната история на куага, които бяха открити като подвид на зебрите и спасени от изчезване. Бях запленен от дефиницията на тези животни и как едно име или самоличност могат да бъдат определени от петната по кожата. Зебрата стана визуална метафора, която лесно може да обозначава по-широки въпроси за различията, както и за общата ни човечност.
2. Това е вторият филм на "Тригърфиш". Какви уроци научихте от "Замбезия"?
В "Замбезия" аз участвах предимно в предпродукцията, дизайна на продукцията, както и при озвучаването и монтажа, така че имах по-добра представа какво ми предстои този път. Макар да имаме много различен стил на режисура, аз имах късмета, че Уейн Торнли, режисьорът на "Замбезия", бе прокарал пътеката, така да се каже.
От продукционна гледна точка, всичко протече много по-гладко, което помогна да се съсредоточим повече върху качеството и съдържанието на филма. Целият технически екип израсна по време на създаването на "Замбезия", затова надграждахме наученото на всички нива. Резултатът е видим на екрана - от анимацията на героите до изключително детайлните фонове.
3. Всеки независим филм има своите предизвикателства. Кое бе най-голямото предизвикателство пред вас като режисьор на КУМБА?
Първоначалната концепция на КУМБА се зароди през 2003 година, така че имам дълга история с проекта. Винаги съм вярвал, че идеята е силна, но да реализирам собствените си очаквания за това какъв може да бъде филм, беше трудно понякога. Все пак, аз съм много горд с това, което постигнахме за толкова кратко продукционно време.
Всеки проект има собствени предизвикателства, особено когато не разполагаш с неограничен бюджет. Но продукцията определено мина доста по-гладко от "Замбезия" на всички етапи. Създаването на приключенски филм в пустинята Кару изискваше много големи снимачни площадки. Заснемането на стадо зебри и множество други животни (17 различни вида!) определено донесе своите предизвикателства. Надяваме се да продължим да подобряваме процеса с всеки филм, и вече сме готови да започнем със следващия.
4. Кой е най-смешният момент за вас в КУМБА? Как се родиха смешните моменти?
Аз имам няколко - много от тях не са предварително написани "смешни" моменти, а по-скоро моменти, в които всичко си пасва - в дизайна на образите, в гласовете, в анимирането. Сцената с гризачите е една от любимите ми, където използвахме отношение от истинския живот между две диви животни и го превърнахме в шантава ситуация с нещо, което си е направо религиозна секта. Хуморът идва от героите - с моята съсценаристка Рафаела Деле Боне често си обменяхме идеи, които ставаха все по-налудничави с течение на разговорите. После, когато се включи анимационния екип, те издигнаха нещата до изцяло ново ниво.
5. Ще поговорите ли малко за музиката в КУМБА?
Музиката и звуците играят ключова роля в създаването на уникалната атмосфера на Кару. Осезателното качество на Кару може да бъде предадено със саундтрак, който включва звуците от пейзажа - скърцане на вятърна мелница, бръмчене на скакалци.
Основна тема в историята на КУМБА е важността на различието, затова исках да наблегна на разнообразието в Кару, използвайки различни музикални мотиви и инструменти. Различните герои, които Кумба среща по време на пътешествието си, отразяват част от това разнообразие, затова бе логично да се опитаме да обособим всеки герои и/или всяка сцена с различен преобладаващ инструмент. Предизвикателството - с което нашият композитор Брус Ретиф се справи изключително добре - бе да се обедини всичко в един сплотен музикален саундтрак.
Първата част е предимно зад оградата на зебрите, затова търсехме по-традиционен звук - който е по-познат международно като "африкански". Богомолката е връзката с криосан - местното население на Южна Африка - затова нейният звук бе създаден от вокални "цъкания". Втората част се развива извън заграждението на зебрите - походът на Кумба. Тя има по-местен "пустинен" звук, и се свърза добре с ритмите "гоема".Третата част всичко се събира заедно - зебрите се присъединяват към останалите животни на Кару в драматична (и по-оркестрална) битка срещу Зъбчо.
6. Какво се надявате да вземе публиката от КУМБА?
Основната ни цел бе да създадем развлекателна анимация, която да насърчи децата не само да бъдат толерантни, но и да се радват на различията, без значение дали са расови, религиозни, културни, класови или сексуални.
Също така бих се радвал зрителите да видят уникалната южноафриканска естетика, магията и привлекателността на Кару - земя, която пленява въображението ми от дете. И разбира се, надявам се да искат да се върнат за още истории на нашите шантави герои.
7. Работите ли в момента по бъдещи проекти?
Изследваме няколко варианта за следващия си филм, включително продължение на "Замбезия", но също така разработваме и най-амбициозната си история. Тя включва морско чудовище... Плюс това имам идея за продължение на КУМБА. Има толкова много чудесни образи, и би било жалко да не ги видим повече.
|
