В базата на екипа, в Сейнт Франквил, известният дизайнер на декори, Греъм Уокър, ръководи инсталацията на газ станция, гробище и бръснарница. "Ние намерихме кръстопът с две съществуващи постройки и строихме около него", разказва той. "Никога не съм идвал на юг преди и харесах всичко, което видях, особено това прекрасно градче".
Номинирания за ‘Оскар’ дизайнер на костюмите, Джефри Kърленд, работи съвместно с Уокър и Хопкинс, за да създаде мрачна палитра от тъкани за костюмине на филма. "Избрах много бледи тонове", разказва дизайнерът. "Исках да предложа чувство за античност; всичко изглежда изхабено, остаряло и отмито, защото едно от посланията във филма е, че всяко нещо има своето минало".
Във филм, който се занимава с десетте библейски проклятия, продуцентите се опитват да съпоставят сюрреализма с реалния свят. Хопкинс работи заедно с дългогодишния си сътрудник, операторът Питър Леви, за да създаде визията на филма. "Решихме да го представим в фото-журналистически стил", отбелязва Хопкинс, "което смисля подхожда на начина, по който героинята на Хилари вижда света. Тя има много реалистичен поглед над нещата, задвижен от логика и научни доказателства, ето защо исках този филм да придава много реалистично усещане".
С първото проклятие, реката се превръща в кръв. "Реката е червена, да, но и пълна с мъртва риба и пяна, изглежда замърсена, сякаш е имало произшествие в химически завод или нещо такова", описва Хопкинс.
Деветте проклятия, които последват са жаби, мухи, болен добитък, въшки, циреи, сиви скакалци, тъмнина, огън от небето, и последното проклятие : смърт на първородно дете.
За сивите скакалци, Хопкинс иска сцената да изглежда сякаш е заснета от новинарски камери в средата на престрелка. "Операторът щеше да се крие зад една стена, така че се виждат само определени неща", разказва режисьорът. "Навсякъде има прах и имахме възможност да увеличим образа на определенипредмети или хора. Искахме да създадем чуство у зрителя, че се намира сред скакалците. Те бяха навсякъде, отне ни дълго време да постигнем желаната визия”.
Работата с живи сиви скакалци има смразяващ ефект над целия екип, с изключение на младата актриса, Aнна-София Роб, която трябва да си общува с тях пред камерата. "Донесоха ги в клетка", припомня си Роб, "и за да свикна с тях специалистът по насекомоти щеше да ги поставя на моите рамене и колене. Аз ги държах в ръцете си и свикнах с тях”.
Тогава започва практическата част от заснемането, с намесата на генерирани от компютър визии, под ръководството на Ричард Юрицих. "Ние бяхме късметлии, защото работехме с голям специалист по зрителни ефекти", отбелязва Хопкинс.
За всички, които са въвлечени в проекта, е важно свръхестествените елементи в “Черна жътва” да бъдат обвързани с представите за вяра и загубата на вяра. "Филмът разказва за вярата и духовността, но и за това как, в дадено общество, теологичната сила на религията може да стане несъразмерна", заключва Хопкинс. "Ако при каквото и да е лично пътуване, духовността и религията могат да ви просветят, да ви помогнат да намерите себе си, те също така могат да бъдат използвани за контрол над хората”.
|
