ПРЕДИСТОРИЯТА
„След „Беднякът милионер" продуцентът Кристиан Колсън и аз търсехме нов проект, който да направим заедно. Казах му, че има няколко идеи, които винаги са ме привличали: историята на Арон Ралстън - която се превърна в „127 часа“ - и този луд трилър, наречен „Транс", - разказва режисьорът Дани Бойл.
„За мен това винаги е бил перфектен материал за писателя Джон Ходж, с когото съм работил в „Трейнспотинг" и „Плитък гроб“. С Кристиан дадохме на Джон да се работи по сценария, докато двамата снимахме „127 часа".
„Беше ми ясно, - казва Ходж, - че амбицията на Дани за филма е да се разкаже история за крайностите в човешкото поведение чрез тези три персонажа, които демонстрират безгранично желание, насилие и алчност. Всички ние, които сме работили с Дани преди, знаем, че той иска да развие идеите максимално, и това е вълнуващо за един писател."
Избягвайки безпристрастната, сдържана атмосфера, която цари в много от класическите ноар трилъри, Бойл е запален да представи това, което нарича „емоционален заряд" на филма и да модернизира и да обновите традиционните идеи за „фаталната жена". Въпреки че започва уж като филм за обир, „Транс“ бързо се променя в нещо по-свободно, с повече гъвкавост и по-малко сигурност.
„Исках да се опитам да осъвременя ноар идеята, но не исках да правя по различен начин. Исках да заема този свят, като го представя в съвременен контекст, и да го актуализирам емоционално. Няма нищо да се върне обратно, няма система, няма командна верига, и няма нищо, което да подкрепи героите, - казва Бойл. - Те всички са съвсем сами. Затова този тип филми винаги са свързани с престъпление, те винаги работят самостоятелно, защото са извън закона".
„Искахме във филма да присъства постоянна несигурност за героите каква е истината, - казва Ходж. - Тримата трябва да разчитат почти изцяло на това, което другите казват или правят, за да разберат какво става. И разбира се, почти всичко, което другите казват или правят, е или лъжа, или манипулация, или е ненадеждно по някакъв начин. Така че главните герои са хванати в пъзела на собствените си решения. Предизвикателство за тях - и забавление за публиката - е да се опитат да решат този пъзел".
Между 2009 г. и 2011 г. Бойл, Ходж и Колсън подлагат сценария на интензивен процес на развитие. До лятото на 2011 г. финансирането на проекта е осигурено чрез Fox Searchlight и Pathé, а екипът е готов да пристъпи към избора на актьори.
СЪЗДАВАНЕТО НА „ТРАНС“
До лятото на 2011 г. сценарият е готов, кастингът също, а и финансирането е осигурено. Но стана ясно, че има някои необичайни промени в плана. Дани Бойл е поел ангажимента да режисира церемонията по откриването на Олимпийските игри в Лондон през юли 2012 г. – масивно задание, върху което той работи от известно време и който изисква изключително внимание през първата половина на 2012. И макар да заснема „Транс“ през есента на 2011 г., той няма време за монтажа, музиката, звук и другите довършителни работи преди навечерието на Олимпийските игри.
Бойл си спомня: „Ако всичко, което правих в продължение на 2 години бе само олимпиадата щях да полудея. Но ние имахме достатъчно късмет с няколко кратки почивки от МОК. Вече бях поел ангажимент да поставя „Франкенщайн“ в The National Theatre през 2010 г. и грабнах шанса да направим „Транс“ през 2011 г."
Продуцентът Колсън отбелязва: „Можеше просто да чакаме да заснемем филма след Олимпиадата, но когато сме готови, значи сме готови: разполагахме със сценарий, актьори, пари и когато всичко е налице трябва да си луд, да не включиш зелена светлина. Последвалата пауза бе кошмар за финансистите, защото парите бяха заключени за по-дълго, и кошмар за застрахователите, защото има по-голям риск за провал. Обикновено когато имаш творчески импулс, след снимките следва да пристъпиш направо към редакцията. Но при нас това разделяне на снимките от постпродукцията проработи много добре, даде ни гледна различна точка към историята, която вероятно би ни убягнала и нямаше да видим! "
ГОЯ
„Гоя наистина е смятан за баща на модерното изкуство, защото той е прекрачил прага на човешкия съзнание, - казва Дани Бойл. - Има художници, които изобразяват какво виждаме, и такива, които рисуват начина, по който виждаме света. В „Полета на вещиците“ е изобразен човек, който се крие под одеяло ... и аз почувствах много силно, че това е именно героят на Джеймс - Саймън.“
„В творбите на Гоя има много явно насилие. - отбелязва Джон Ходж. – Смятам, че затова той толкова прилепна към сюжета. „Полетът на вещиците“ със сигурност носи този смисъл за свръхестествения контрол, който кръжи над историята. Мисля, че има смисъл, в който и тримата персонажи, в различни точки от историята се оказва, че действат извън собствената си воля. Всички са уловени в ситуации, в които бихте могли да почувствате сякаш има духове, витаещи над тях."
Колсън добавя: „От гледна точка на нашата история Гоя също бе много интересен по отношение на някои новости в изобразяването на женската голота и човешките тела, които са били идеализирани и освободени от несъвършенства. Гоя е първият художник, който рисува голите тела така, както ги вижда..."
Решен да запази красотата на оригиналните произведения на изкуството, Бойл има нужда неговия екип от дизайнери и художници да изберат оригинал за филма. Дизайнерът на продукцията Марк Тилдъсли обяснява: „Дани искаше къс от богатството на класическата живопис, не Хокни, Бейкън, или нещо подобно. Той искаше нещо от рода на Караваджо, но с елемент на свръхестественост. И това именно бе Гоя. Той определено е изпреварил времето, в което живее и това е отразено в изключителните му картини“.
„Спряхме се на „Полетът на вещиците“ защото е екзотична, странна картина, която представлява три вещици с високи шапки, издигнати във въздуха като в някакъв сън, а под тях има три символични фигури. Магаре, което предполагам представлява лудостта или глупостта. Човек, които не се вижда, бягащ с бял плащ над главата си, и още едно лице, което лежи в агония, с ръце запушили ушите му. На мига почувствах, че това е перфектна картина, която да изберем за филма“.
Екипът направи широко проучване и на видовете картини, които най-често са били обект на кражба. Те посетиха Регистъра за изгубено изкуство в Хатън Гардън, Лондон, който работи с ФБР, ЦРУ и Интерпол, за да помогне да се проследят кражбите на бижута и предмети на изкуството.
„Мисля, че много хора, включително и аз, са втрещени колко много пари минават през пазара на изкуството, - продължава Коб. - Често пъти става дума не толкова за изкуството, колкото за статут. Някои картини струват повече пари, просто защото са продадени на по-висока цена и са се появили в заглавията на пресата. Една скулптора на Джакомети наскоро се продаде за 100 милиона долара, но това не я прави най-значимата или важна част от изкуството. Просто се е превърнала в част от кръга на хората, които си извоюват някакъв вид статут.“
„Винаги съществува образът на д-р Но, който стои в бърлогата си, заобиколен от откраднати произведения на изкуството, но разбира се обикновено това не е така. Понякога го закопават в земята или го поставят скрити на безопасно място. Но като цяло това е един силно интригуващ свят."
"В крайна сметка, - казва Бойл - стойността на картината във филма е относителна. За Симон, който се занимава с история на изкуството и разпознава истинската й стойност – тя буквално е безценна. За Франк тя е една много голяма банкнота, а за Елизабет представлява нещо още по-лично..."
ХИПНОЗАТА
„Когато наблюдавате един хипнотизатор по време на работа, това не е фалшификация или евтини трикове на фокусници, - казва режисьорът Дани Бойл. – Пациентите им не са актьори и не играят. Ако той ги заслепи за момент, те наистина ослепяват. И после той им връща зрението. Мислиш ли: „Как се случва това, как работи?" И това е изключително забавно. Тъй като умът е наистина интересен обект за изследване във филм, искахме малко да се поразходим около тези идеи за съзнание и подсъзнание и какво ги контролира. Мислите си, че може да контролирате на всичко, това което казвате, но всъщност не знаете какви ще бъдат следващите ви думи."
Продуцентът Кристиан Колсън е съгласен: „Това, от което наистина се интересуваме е как този свят, в който всички ние се движим с такава сигурност и доверие е наистина илюзорен по отношение на нашите възприятия и те не са толкова надеждни, колкото бихме искали да бъдат. Разликите, които удобно поставяме се правят между реалност и въображение често са фалшиви".
Продукцията наема експертът и специалист по хипноза проф. Дейвид Оукли, клиничен психолог и изследовател в Университетския колеж в Лондон, като консултант на филма. Той е и автор на изследвания в Института по психиатрия в Бирмингам с ЯМР - ядрено-магнитен резонанс. В началото проф. Оукли представя на екипа кратка история на хипнозата и напредъка в тази област, за да им позволи да разберат ограниченията на реалния свят в участващите процеси.
„От Месмер, Чаркот, Елиътсън и други, ние преминахме през някои от явленията, които се разглеждат във филма, създаване на сигнали, пост-хипнотични внушения, предложения в рамките на хипноза, пътешествия в търсене на спомени и как това може да се извършват от психолог, работещ с хипноза, - казва Оукли. – Говорих и за едно изследване, което случайно съвпадна с една от сцените във филма, което е да се предизвика хипнотично предполагаема болка, което се случва със Саймън.“
„Показахме, че ако се даде на човек истински болезнен стимул и се запише мозъчния му модел, и ако се подложи на същата болка в хипноза и отново се запише мозъчния модел, то двата са много сходни. Това посочва, че хипнозата генерира реални преживявания на мозъка и идеята е пресъздадена много правдоподобно в сцената, където Саймън изпитва болка по един истински и реален начин."
За да се даде по-добра представа на екипа на филма, проф. Оукли обяснява основите на тази област на медицината. „Състоянието на хипноза, транс, се прави с цел фокусиране на вниманието, абсорбиране на мисли и идеи. Това е будно състояние и няма нищо общо със съня и няма нужда да бъдеш отпуснат. Понякога хората бъркат хипноза и релаксация. Няма причина да бъдеш задължително отпуснат, за да изпаднеш в хипноза, макар че може да изживееш много силна релаксация именно по време на хипноза. И състоянието до голяма степен напомня сънуване с отворени очи или начина, по който се чувствате докато четете хубава книга или гледайте добър филм.“
„От тази гледна точка актьорите, които влизат в роля приемат чувствата на другите, и донякъде използват хипнотични видове стратегии за самите себе си, за да влязат в мислите, идеи и чувства на героите си. Достоверна част от филма е търсенето на дълбоко заровени спомени в памет и представата, че по време на хипноза подсъзнанието представлява пакет, който трябва да се отвори и да се търси в него много внимателно, по един безопасен начин.“
Проф. Оукли обяснява, че това, което хипнозата предлага, е „възможността за терапевта да поведе пациента на въображаемо пътуване, за да търсят заедно проблемните области в психичното му благоденствие. Понякога хората използват така наречените индиректни методи, при които в неофициална процедура просто си говори с пациента за интересни теми, неща, които са изживели, нещо като лек транс в собствения им живот.“
„Важен елемент в сюжета на филма е как човек дава хипнотично внушение за конкретно нещо, както и начина на превеждане на хипнотичен опит от физически лица към групи. Хората, които използват терапевтично хипноза са психолози, консултиращи психолози и клинични психолози, които са изучавали психологията като основна дисциплина, и след това са добавили хипноза като специализация. Така че това е умение, те добавят към своя научен репертоар след като се обучават в продължение на много години ".
Дани Бойл казва: „Нашата история е измислена, но искахме да има връзка с действителността. Докато методите на Елизабет не винаги са етични, те все пак са клинично възможно. Експертите казват, че 5% от хората са силно податливи на внушение – или така наречените "виртуози", - което е доста страшно!"
|
