Филмът беше заснет между 15 септември и 30 октомври 2010 година. Основните му локации са пътищата и селата край Габрово, градовете Царево и Поморие, магистралата София-Бургас.
Почти целият филм е заснет под открито небе. Снимките на открито носят големи рискове, защото няма къде да избягаш от лошото време. При изготвяне на програмата, можехме само да се молим за хубаво време. Молбите ни бяха чути през целия септември, а през целия октомври не спря да вали. Снимахме „между капките”.
Оказа се, че най-големият страх на кинаджията, лошото време, може да бъде надхитрено. Снимахме дори по време на дъжд. Тези кадри трябваше да бъдат монтирани с кадри без дъжд, но се оказа, че това не е голям проблем, защото лентата е слабо чувствителна към дъжда. Когато в един филм вали дъжд и зрителят го вижда, това означава, че теренът се залива с тонове вода от водоноски, пожарни и кранове. В средата на снимки единият от главните актьори, Владимир Зомбори, си счупи крака. Стъпил накриво човекът, и то не по време на снимки, а докато се разхождал из София. Това наложи промяна на някои мизансцени в епизодите с негово участие – той трябваше да стои на място, да не се движи. В по-общите планове беше използван дубльор.
Филмът беше сполетян от голямо нещастие. В самия му край Христо Мутафчиев получи инсулт. Лекарите се пребориха за живота му. На Христо „му се размина”. Размина се и на филма – Христо беше заснел важните си епизоди в него, без които филмът не може. Ако нещастието се беше случило само един ден по-рано, този филм щеше да остане „в насипно състояние”. Щеше да е невъзможно да се разкаже цялата история.
На няколко пъти през този месец и половина ни беше на гости „малкият дявол”. Филмът, слава богу, вече е готов. Слава богу, Христо Мутафчиев се възстановява. Тези неща остават скрити за зрителя, и така трябва да бъде.
|
