Когато продуцентът Джей Си Спинк прочита графичния роман на Джон Уогнър и Винс Локи, той веднага разбира, че историята има потенциал за филм. Спинк и Крис Бендър са вдъхновени от вътрешната борба на главните герои. Екипът представя проекта на студиото New Line Cinema и Джош Олсън написва сценария.
“Заглавието беше интересно”, споделя Олсън. “Пораждаше много идеи. Това е история за сгрешена самоличност. Един мъж трябва да докаже невинността си на група лоши хора”.
Режисьорът Дейвид Кронънбърг, който се присъединява към проекта през 2003, смята сценария за завладяващ: “Това е историята на малък американски град в Средния запад. Тя е класическа, но и оригинална”
Олсън добавя: “Исках да разкажа за живота на американско семейство от средната класа, поставено в екстремна ситуация и как това рефлектира върху него – какво се случва, когато насилие влезе в обикновено, щастливо домакинство.”
“Историята донякъде е класическа, но в нея има много смущаващи и интересни скрити тенденции”, обяснява режисьорът. “Според мен това е различен вид трилър, не е обичайният за този жанр филм. Прилича на трилър на Хичкок, в който невинен мъж е взет за някой друг от група много опасни престъпници, а живота му и този на семейството му е застрашен.”
Кронънбърг избира за главните роли на семейство Стол Виго Мортенсен и Мария Бело. В екипа се включват още Ед Харис и Уилям Хърт, които са едни от най-любимите американски актьори на режисьора .
“Не можех и да си мечтая за по-добър актьорски състав. Много силната игра, абсолютна отдаденост на работата и дълбокото вживяване в ролите им са техни отличителни черти”, отбелязва режисьорът. “Дебютантът Аштън Холмс беше избран за ролята на сина сред 100 кандидати на кастинги в Лос Анджелес и Торонто. Шестгодишната Хайди Хейс, местно откритие, е четвъртият член на семейството.”
В актьорския екип са включени още Стивън Макхати (“The Dark”, “Life with Billy”), който си партнира с Грег Брик (“Чистачите”, “ReGenesis”) за шокиращите начални сцени, а Питър Макнийл (“Катастрофи”, “Яростно“) изпълнява ролята на местния шериф.
“Виго беше перфектен за ролята. Той не само е харизматичен главен герой, но комбинацията от други негови качества ме караше да смятам, че притежава необходимата дълбочина да играе много сложна роля. Той е маниак на тема детайли, което ми харесва. Виго е много концентриран и набляга на това как героят му ще се движи, говори и облича. Много е вълнуващо да го гледаш как работи”, споделя режисьорът.
“За мен Мария беше истинско откритие. Когато я видях в “Убиецът на шанса”, реших че тя може да изиграе ролята на тази комплексна и все пак обикновена личност, адвокат в малко градче, която притежава много енергия и ентусиазъм. Актрисата може да изрази всички тези качества на героинята си, която преминава през дълбоки промени и открива скрити свои страни.”, обяснява Кронънбърг.
Ед Харис се включва във филма като зловещият и мистериозен ирландски мафиот. “Възхищавам се на Ед от години”, споделя режисьорът. “Според мен той притежава твърдостта, осанката и таланта да се въплъти в героя. Мафиотът смята, че има неуредени сметки със Стол и затова се появява в дома му. Стигаме до критичен момент във филма: дали това е наистина случай на сгрешена самоличност?”
Харис разказва за героя си: “Фоугарти е второкласен ирландски мафиот. Той може би е дясната ръка на героя на Уилям Хърт и пристига в града, за да реши стар проблем. Има ужасен белег на лицето си и изглежда зловещо. “
“Уилям Хърт като престъпен бос е друго сполучливо актьорско попадение”, добавя продуцентът Крис Бендър. “Той внася различно звучене на изпълнението си на гангстер, прави го нетипичен, а и гласът му е необичаен.”
Хърт се подготвя за ролята като упражнява филаделфийски акцент. Актьорът добавя: “Ричи е необичаен за мен образ. Той е престъпник. Никога не съм изпълнявал подобна роля, но ми допадна сценария и я приех.”
Въпреки че “Тъмно минало” е филмов дебют за Аштън Холмс, той се справя с ролята блестящо. “ Джак е ученик в десети клас в гимназията в Милбрук. Той е самотник и се чувства по-добре сред отхвърлените от другите в училището, но може да общува и с популярните в него. Това, което го отличава от всички е остроумността и интелигентността. Той обича да е страничен наблюдател”, обяснява Холмс. “Когато Том и семейството му се сблъскват със случая на объркана самоличност, Джак открива в себе си черти, които не е предполагал, че притежава. Като актьор, за мен беше предизвикателство да се докосна до очарованието и естествеността на съзряването, но и да изразя гнева и насилието, което този период носи.”
Кронънбърг обсъжда естеството на насилието във филма. “Исках насилието да е реалистично, брутално и тежко. Това е насилието, което ще видите по улиците. Том Стол е принуден да извърши акт на насилие, когато не му остава друга алтернатива. В същото време обаче, ние не прикриваме факта, че това действие води до отвратителни последици за подложените на насилие.
Мортенсен отбелязва: “Дейвид показва корените и последиците на насилието, но не се спира на самото насилие. Според мен той твърди, че насилието никога не е добро, но и че не винаги може напълно да бъде избегнато. Кронънбърг показва животът такъв, какъвто сме го направили ние като хора. Той се занимава не само с насилието и объркването на самоличността в общество, но и с проблемите, които се проявяват когато се превърнеш в знаменитост. Стол се превръща в героят на малкото градче и получава поздравления за това, че е извършил насилие. Според мен желанието на твореца и учения е не да приемат ценностите, които другите смятат за подходящи, а да дълбаят под повърхността, за да търсят корените им. Това често води до страшни, отрицателни и забранени неща. Но според мен важно е не само да се разбере какво е лошо, но и какво е истинско, защото реалността има много пластове.”
Снимачният екип работи в близко сътрудничество с режисьора, за да постигне уникалния вид и усещане за място, което става все по-мрачно с напредване на филмовото действие. Цветовете, които се използват в началото са меки и ефирни, но постепенно стават по-тъмни и наситени. “Настроението е идилично, средата е спокойна и безопасна, къщите нямат решетки на прозорците, вратите не се заключват, докато имението на Ричи е пълна противоположност на тази картина”, обяснява художникът на продукцията Каръл Спайър.
Филмът се снима в Торонто, родният град на Кронънбърг, а за провинциалното градче е избран Милбрук, Онтарио – населено място в долина, сгушено сред хълмовете наоколо. Останалите снимачни площадки се намират в радиус от 150 км от Торонто.
Кронънбърг заснема филма с 27 милиметров обектив на камерата. “Този обектив е доста широк, не е обичайният размер за кадри в близък план, но аз го използвах и за такива сцени. Опитвах се да намеря подходящ визуален еквивалент на психологическите състояния на героите, на динамиката на пространствата и начина, по който хората ги изпълват.
В заключение, Кронънбърг споделя: “Насилието е част от човешката природа и история и изисква изследване. То всеки ден е във вестниците и в умовете ни. Така че като творец чувстваш, че трябва да му обърнеш внимание и се надяваш, че ще се занимаваш с него в творческия си живот, а не в действителния.”
Виго Мортенсен добавя: “Дейвид постави под лупа обществото и културата в САЩ, като представи по проницателен начин универсалните теми за естеството на насилието, смущаващите аспекти на семейството и на индивидуалната личност.”
|
