„Не знаеш никакви истории!? Добре, нека тогава аз ти разкажа една история. Това е вестник, нали? 90 процента от него са глупости, но е забавен. За това го чета, за да ме забавлява. Ти не ми позволяваш да го чета, така че ти ме забавлявай с твоите глупости. Кажи ми някоя история, сега. Давай.”
Алонзо Харис е избран от Американския Филмов Институт под # 50 за най-големите злодеи в киното и спечелва на Дензъл Уошингтън „Оскар” за най-добра мъжка роля и втори в кариерата му (след „Слава” (1989), но като изключим фактологията, можем да кажем, че Алонзо Харис със сигурност е увеличил процента на децата, искащи да станат полицаи и детективи.
Не само защото е лош, а лошите по принцип са по-привлекателни, а защото той притежава силата да говори, да разказва, да убеждава и да владее положението с такава предприемчивост, сякаш предварително знае реакциите на другите около него – а той наистина ги знае. Алонзо смразява кръвта ти, а секунда по-късно ти се смее подигравателно, превивайки се, а малко по-късно вие като вълк. Дейвид Айер и Антоан Фукуа не случайно са изградили образа му по подобие на вълк, а и са искали Харис да не е случайно дяволито ченге, а да бъде част от машината.
„За да предпазиш овцете, трябва да хванеш вълка, а е нужен вълк, за да хванеш друг вълк.”
За героя си, Дензъл споделя:
„Мисля, че в някои отношения, той е вършил работата си прекалено добре. Научил се е да манипулира, да избутва линията все и все по-напред и в процеса, той е станал по-брутален от самите хора, които преследва.”
|
